Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 263 от 19.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 277/2023
Вид
Протокол № 263
Подписан
19.04.2023
В сила
19.04.2023
Състав
Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева, Красимир Стефанов Комсалов

Цитирани разпоредби

  • чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.291 · Наказателен кодекс
  • чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 263 гр. Пазарджик, 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петя Кр. Борисова и прокурора Г. Хр. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235200600277 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим А. Ф., уведомен от предишното съдебно заседание, не се явява. За него се явяват адв. Р. К. и адв.И. В., редовно упълномощени отпреди.

Явява се частен обвинител и граждански ищец Н. Р..

За ОП Пазарджик се явява прокурор Г. К..

Явява се вещото лице д-р М..

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА,

СЕКРЕТАРЯ И ПРОКУРОРА.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Ч.о. Р.: Да се даде ход на делото

Адв. К.: Да се даде ход на делото

Адв.В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, 1 поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

В.л. д-р П. М. М. : 64г. ,българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

На основание чл.282 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА СМЕ по писмени данни, изготвена от д-р М..

В.л.д-р М.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

Адв.К. въпрос: Възможно ли е при така отразените наранявания по удостоверението на доктор П. и Вашето заключение, да не се получават някакви видими следи по кожата в резултат на нанесените удари, както се твърди от частния обвинител и граждански ищец ?

В.л. д-р М.: Възможно е. То зависи пряко от две неща. Първо е силата на удара или ударите и второ наличието или отсъствие на дрехи, които последстват силата на самия удар, въздействието върху контактната зона.

Още един момент има особен в този случай, че увреждането е нанесено в областта на горната част на корема и долната част на гърдите в тези зони по принцип трудно се установяват кръвонасядания след нанесени удари. Имаме сме случай на счупване на ребро на мястото на счупването не се установяват кръвонасядания няколко дни след нанасянето на удар. Възможно е, е краткия отговор.

Адв. К. въпрос: Тъй като има противоречие в СМЕ на д-р П. и неговите устни изказвания в предишно с.з. пред РС, ако може да бъде уточнено възможно ли е да бъдат получено това нараняване и по друг начин освен по конкретно описаните нанесени два удара както се твърди от Р. ?

В.л. д-р М.:При всички положения в тази зона е имало механично въздействие. Няма как само по медицински данни да се установи дали е получено от един удар или два удара, попаднали в близки съседни 2 анатомични области, още повече когато диагнозата се извършва при болезненост при опипване, без да може да се определи точната форма на травмираната зона, както е при едно кръвонасядане. Запознах се подробно с първоначалната СМЕ и разпита на колегата в с.з., не съзирам противоречия.

Ние можем да кажем, то е резултат от действието на твърд тъп предмет.

Съобразено от събраните по делото материали може да се получи от директен удар в тази зона, не може да се определи дали е юмрук или лакът. Възможно е при залавяне на подсъдимия, тогава когато между двете тела все още не е имало контакт и ръцете му са свободни при замахване назад да е ударил в тази зона пострадалия Р.. Това съм го описал. Не може да се получи при падане ни може да се получи при падане от гърба на подсъдимия върху гръдния кош на пострадалия.

Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.

Ч.о.Р.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.

Адв.К.: Нямам въпроси. Да се приеме експертизата.

Адв. В.: Нямам въпроси.Да се приеме експертизата.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р М..

На в.л. д-р М. да се изплати възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на ПОС за изготвяне на заключението и депозирането му в днешното съдебно заседание, от които 280 лева възнаграждение за изготвяне и 20 лева за явяване в съдебно заседание.

Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

Ч.о.Р.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

Адв.К.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

Адв. В. Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което 3

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Прокурорът: Първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Обсъдени са всички факти, относими към делото както и тяхната правна квалификация. Безспорно е установено, че между подсъдимия и полицейските служители е имало напрежение още при спиране на сина му.

Това в последствие е прераснало в инцидент в двора на ПП Пазарджик, където е извършено и престъплението. Механизмът на извършване на телесното увреждане беше изяснен чрез приемане заключенията на вещите лица и в горния смисъл моля за Вашия съдебен акт.

Ч. о. и гр. ищец Р. : Придържам се към казаното от прокурора. Мисля, че присъдата е основателна и моля да бъде потвърдена.

Адв.К.: Ние двамата защитници правим искане с Вашето решение да отмените присъдата на първоинстанционния съд, с която нашият подзащитен е осъден за извършено от него престъпление по чл.131 , във връзка с чл.130 ал.2 от НК и да постановите друга такава , с която да го оправдаете. Ще изложа пред Вас някои противоречия, които са отразени в мотивите на присъдата на РС, с които категорично не сме съгласни. На първо място фактическата обстановка. Очаквах от прокуратурата и частния обвинител да бъдат малко по подробни без изцяло да се потвърждават изводите, които е направил РС по отношение самата фактическа обстановка. В самите мотиви първоинстанционният съд е отразил чест от тази фактическа обстановка, където в последствие се правят едни неправомерни и неоснователни изводи.

Действително на паркинга в КАТ е имало такова съприкосновение между нашия подзащитен и пострадалия Р. като полицейски служител и свидетеля Г., които са завели синът на нашия подсъдим да вземат проба дали е управлявал автомобил след употреба на наркотици. Там конфликтът е станал защото по време на срещата когато е пристигнал автомобилът на двамата полицейски служители при извеждането на сина на подсъдимия той му е сподели, че е бил получил няколко удара при по време на транспорта от 4

Кафене „Корлеоне“ до сградата на КАТ, при което тогава баща му, подсъдимият му е казал, „Щом като са те били няма да им даваш проба“.

Всички твърдения, свързани с това, че нашият подзащитен е проявил агресия спрямо ,не само двамата служители, а и останалите отправяйки обиди, са абсолютно неоснователни, защото логически това не може да бъде. Видяхте подсъдимия той е интелигентен човек, със средно образовани, работещ, неосъждан, с много положителни характеристични данни, пред РС каза „Аз да не съм луд да се нахвърлям и разправям с 10 души полицейски служители“, това са катаджии, двамата полицейски служители и други. Тази фактическа обстановка е отразена вече от тук на сетне. След като нашия подзащитен, разбира, че отвеждат сина му в КАТ виждайки, че повече няма какво да прави, и разбира се след като е предупреден предварително да напусне двора на КАТ са е обърнал и си е тръгнал да излиза към изхода на паркинга на КАТ.

Някъде около половината от това разстояние след като е изминал, тогава обръщайки се към свидетеля Г. казва „Аз тебе ще те осъдя за тези неща“.Не виждам тука обида и едва тогава двамата, Р. и Г. хукват след него да го гонят и виждайки, че е подгонен той тръгва да бяга. В близост до бариерата, първоначално Р. успява да го хване през кръста за да може да го овладее да го арестува. Не е успял защото активно се е бранил нашия подсъдим, въртял се е и тогава е възможно при тази борба при тези интензивни действия на отбрана от страна на Ф. е възможно действително да е нанесъл удар с лакти, в противоречие на показанията на свидетеля Р., както се казва, че са безспорни доказателства подкрепени от показанията на свидетеля Р. и от СМЕ дадена от доктор П.. Но доктор П. в с.з. уточни, никъде го няма това в мотивите на първоинстанционния съд, че е възможно при това отскубване и въртене, за да се освободи да е нанесъл удар с лакът в областта на гърдите, защото горе долу в областна на слънчевия сплит е попаднал удара евентуално. Когато се прави въртеливо движение е възможно при това движение да се получи такъв удар.Няма други данни, които да потвърждават показанията на свидетеля Р., че на два пъти на едно и също място подсъдимия с обърнал и го ударил с юмрук в тази област. Нещо повече, понеже съдът се позовава изцяло на показанията на свидетеля очевидец Г., моля да прочетете предпоследния протокол ,където са констатирали противоречия в показанията на свидетеля Р.. В разпита на ДП той казва, че тичайки след колегата си вижда, че колегата му Р. го хваща и при това активно съпротивляване от страна на подсъдимия е 5 видял как подсъдимия го ударил с лакът в ръката. Чудно как е могъл да види къде точно ударен Р. в този момент, но все пак приемаме тези показания за достоверни. В предпоследния протокол казва не удари го два пъти,повтаря версията на Р.. Всичко това е залегнало без да се анализирано е достоверно, дали това което е дадено на ДП или това, което е дадено в с.з. Още в началото съдът казва, всичката тази фактическа обстановка се доказа безспорно от три доказателствени средства. Първо това е показанията на пострадалия Р., второ потвърдени от показанията на свидетеля Г. без да уточнява кои показания и трето от дадената СМЕ, без да се има предвид уточненията, които доктор П. е направил тогава, че е възможно по този начин, по който сегашното вещо лице доктор М. изясни този въпрос, че когато се освобождава е възможно при въртенето да се получи това нараняване. Единствено въз основа на показанията на свидетеля Р., че е получил два удара лице в лице с подсъдимия,само на тези показания ли трябва да се вярва, за да може да се получи тази осъдителна присъда, при което е написано, че става въпрос за пряк умисъл. При първата от нашите теории,е това, че престъплението по чл.131 във връзка с чл.130 телесните увреждания от НК са били умишлени.