Акт № 1839 от 10.11.2026, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- 478/2026
- Подписан
- 10.11.2026
- В сила
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.3, предл.2 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 43, ал. 3, т. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл.43, ал.3, т.1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 84, ал. 1, предл. 3 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 94, ал. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1839
Ловеч, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ТАНКА ЦОНЕВА
При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА канд № 20267130600478 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на А. М. А. от гр. Тетевен, чрез пълномощника му -адв. Х. Л. - САК срещу Решение № 43 от 17.06.2026 г., постановено по административно наказателно дело № 132 по описа за 2026 година на Районен съд – Тетевен, с което е потвърдено наказателно постановление № 404/26.03.2026 г., издадено от директора на РДГ – Ловеч. С посоченото НП на А. М. А. за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1, предл.3 от ЗЛОД, е наложено наказание "глоба" в размер на 76,69 евро/150 лв., а на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД А. е лишен от право да ловува за срок от три години.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е незаконосъобразно - постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. В тази връзка се сочи, че е налице несъответствие между фактическата обстановка описана в АУАН и дадената правна квалификация на нарушението. Излагат се аргументи, че промяната в правната квалификация на нарушението в издаденото НП (чл. 84, ал. 1, предл. 3 от ЗЛОД) от тази посочена в АУАН (чл. 84, ал. 1, предл.2 от ЗЛОД) нарушавало правото на защита на санкционираното лице и представлявало съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
На следващо място, в касационната жалба се правят възражения за това, че въззивният съд е обосновал част от фактическите си и правни изводи на негоден доказателствен материал – ловностопанска карта от 2022 г. и GPS-координати на мястото на лова, установени чрез приложение на мобилен телефон за служебно ползване.
В заключение на касационната жалба се акцентира върху наличието на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и липсата на субективен елемент за извършване на нарушението, поради което се отправя молба за отмяна на обжалваното решение, а вместо него да бъде поставено друго, с което НП да бъде отменено.
В писмено възражение от ответника по касационната жалба се развиват подробни съображения за неоснователност на същата и се излагат доводи за правилност на изводите на съда в оспореното решение. Релевира се претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, като се прави възражение за прекомерност за претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си - адв. Л., който поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи и пледира обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – директор РДГ - Ловеч, редовно призована, не изпраща представител в проведеното по делото съдебно заседание.
Окръжна прокуратура -гр.Ловеч, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното в настоящото производство решение, РС-Тетевен е потвърдил наказателно постановление № 404/26.03.2026 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на А. М. А. за нарушение на чл. 84, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 1, предл.3 от ЗЛОД, е наложено наказание "глоба" в размер на 76,69 евро/150 лв., а на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд – Тетевен е приел за безспорно доказано от обективна и субективна страна, че на 26.11.2025 жалбоподателят А. е ловувал в землището на с.Голям Извор в „Ловище 3 Тулишевец“, без да притежава разрешително за лов за това място на ловуване. Изложени са мотиви, че не се касае за маловажен случай, като е прието, че санкциите са определени правилно съобразно чл. 84, ал. 1, чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
От фактическа страна РС - Тетевен е установил, че жалбоподателят А. М. А. притежавал валиден ловен билет за 2025 г. с № 409758 и членска карта № [рег. номер]. Същият притежавал и разрешително за индивидуален лов на хищници № 185506/07.11.2025 г. с определено място за ловуване „Ловище Папратлива поляна - 4“.
На 26.11.2025 г. св. И. В.-горски стражар в ТП ДГС-Тетевен получил сигнал за незаконен лов в района на с.Голям Извор, местността „Предела“ и решил да извърши проверка по сигнала. За целта потърсил съдействие от св.Д.-директор на ТП ДГС-Тетевен, който бил служебно ангажиран в момента, като по тази причина потърсил съдействие от св. Й. Д.-негов колега, който се намирал в района. Двамата отишли в посочената местност и чули кучешки лай, викове на човек и изстрели от оръжие. Свидетелите В. и Д. се придвижили по пътя към местността „Голямо усое“, посока „К. дол“, където забелязали движението на джип, който същите спрели за извършване на проверка. При проверката било установено, че в джипа няма оръжие, а неговият водач обяснил, че се прибира към с.Голям Извор. Двамата свидетели, които се придвижвали с джип, собственост на св.Д. тръгнали след проверения джип и малко след това от лявата си страна забелязали двама души, единият от които в ръцете си държал оръжие. Това бил жалбоподателят по делото – А. А., когото и двамата познавали. Поискали му билет за лов, разрешително за лов или някакъв друг документ, но същият отказал да им представи какъвто и да е документ. Свидетелите му поискали и оръжието за проверка, но А. отказал да го предаде, поради което му било разпоредено да се обърне и изпразни оръжието. А. се подчинил и изпразнил оръжието, като извадил два патрона от него, с които същото било заредено.
Св. В. уведомил св.Д. за установеното, а той от своя страна поискал съдействие от органите на полицията.
Малко след това, на мястото, където бил установен жалбодателя А. пристигнали св.Д. и двама полицейски служители -Н. А. и Х. П.. Всички отишли до къщата на А. А. в с.Голям Извор, от където последният взел и им представил заверен ловен билет, членска карта, както и разрешително за индивидуален лов на хищници в с.Голям Извор, ловище „Папратива поляна 4“, което било на съвсем различно място от това, на което лицето е било заварено да ловува - ловище „Тулишевец 3“. Конкретните GPS-координати на мястото, където А. бил заловен да ловува били установени от св.В. с приложение на мобилния му телефон за служебно ползване.
За така направените констатации св.В. в присъствието на св.Д. съставил Констативен протокол рег.№ 708/01.12.2025 г., препис от който бил връчен на жалбодателя срещу подпис.
На 10.12.2025 г. св.Т. В. съставил срещу А. М. А. АУАН № 404/15.12.2025 г., затова че на 26.11.2025 г. в землището на с.Г. И., Община Тетевен, имот с поземлен идентификатор №***, на място с джи пи ес координати 42.94000667 N-северна ширина и 24.15164833 Е, източна дължина, извън населено място, попадащо в ловище „Ловище 3 Тулишевец“, съгласно ловоустройствена карта за предоставен ловен район с.Голям Извор, неразделна част от ловоустройствен проект на ДГС Тетевен от 2022 година, като ловец в ЛРД Голям Извор към СЛРД Тетевен притежаващ билет за лов №409758 и членска карта №[рег. номер], заверени за 2025 г. ловувал по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, осъществено чрез престой извън населеното място, с извадено от калъфа и сглобено ловно оръжие-ловна пушка успоредка, марка „ИЖ 54“, 12-ти калибър с фабричен №Р 0737, заредена с два патрона в цевите, извън определените в разрешителното места, а именно в място на ловуване „Ловище 3 Тулишевец“, като е представил издадено на негово име разрешително за индивидуален лов на хищници №185506 от 07.11.2025 г. с определено място за ловуване „Ловище Папратива поляна 4“, без да е убил или уловил дивеч, като същият се е намирал на около 550 метра въздушно от границата, от която започва „Ловище Папратива поляна 4“. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.84, ал.1, предл.2 от ЗЛОД вр.чл.43, ал.3, предл.2 от същия закон.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с възражение, че в момента на нарушението е бил объркан и заблуден.
Въз основа на така съставения акт, след обсъждане и приемане на направеното възражение за неоснователно, в условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което при идентично описание на фактическата обстановка на нарушението от АУАН, на същото е дадена правна квалификация по чл.84, ал.1, предл.3 от ЗЛОД, като на нарушителя А. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 76,69 евро/150 лева и на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от 3 години.
Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд - Тетевен, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК тази фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция. В случая следва да се отбележи, че между страните липсва спор относно правнорелевантните факти.
Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Съдът е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил съображения защо и кои свидетелски показания и писмени доказателства кредитира, въз основа на които обосновано е приел, че извършването на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е доказано.
Съставът на Районен съд - Тетевен е изложил подробни и обосновани мотиви, които не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.
При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.
Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, свързани с доказателствения анализ, извършен в мотивите на обжалвания съдебен акт. От доказателствената съвкупност по делото не се налага извод, че част от събраните доказателства са негодни. В тази връзка следва да се отбележи, че годината (2022 г. или 2023 г.) на приемане на ловоустройствената карта на землището на с.Голям Извор, общ. Тетевен, не е от съществено значение, както за извършване на преценка за осъществяване на фактическия състав на нарушението, така и за извършване на преценка дали неправилното й посочване представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на нарушителя. Това е така, защото е налице една единствена ловоустройствената карта на ТП „ДГС Тетевен“ (приложена към материалите на НАХД № 132/2026 г. по описа на РС – Тетевен -л.91), в която са определени ясно границите на различните ловни полета в района на ДГС -Тетевен, поради което не може да възникне спор относно границите на ловищата и техните територии.
Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b755bd61-7e3f-484b-a2e9-18be83cea66b