Решение № 106 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100510539 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от В. Д. С. срещу решение № 8512/10.05.2024. постановено по гр.д. № 1436/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, в частта, с което са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу нея от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове, както следва:

-с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3001,89 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ****, с аб. № 284943, ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното плащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 463,49 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г.;

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 36,05 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното плащане; и е осъдена да заплати направени по делото разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и немотивираност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведените от ответника възражения в отговора на исковата молба, освен възражението за погасяване на вземанията по давност.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД , за установяване съществуването на вземане в полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД представляващо стойност на потребена топлинна енергия за период 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., цена на услуга дялово разпределение в същия период, както и мораторна лихва за забава върху двете главници.

Решението в частта, с което са отхвърлени:

-иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 3001,89лв. до пълния предявен размер от 3152,88 лв. и за периода 01.05.2020г. - 31.07.2020г. - главница за потребена топлинна енергия,

-иск с правно освнование чл. 86 ал.1 от ЗЗД -мораторна лихва върху горепосочената главница за разликата над 463,49 лв. до 486,81 лв.,

-иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за главница за услуга дялово разпределение за сумата над 36,05 лв. до предявения размер от 37,77 лв. и периода 01-31.07.2020г.

- иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД з асумата от 8,88 лв. – мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 15.09.2020г. – 31.08.2023г.

И за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.09.2023г. по ч.гр.д. № 51114/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, като необжалвано от страните е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Относно частично уважения иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

В настоящият случай в жалбата не са изложени конкретни пороци на първоинстанционното решение в частта относно уважаването на иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД освен общо наведените доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Въпреки, че в разпоредбата на чл.260 т.3 от ГПК се съдържа изискване жалбата да съдържа „указание в какво се състои порочността на решението“, липсата на същото не прави жалбата нередовна и несъответно не е основание за оставянето й без движение и/или връщане.

Бланкетната въззивна жалба е редовна и допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно пороците на обжалваното решение, е недопустимо въззивният съд да извършва цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, освен в случаите, когато констатира нарушение по приложението на императивна материалноправна норма. В този случай въззивният съд служебно дължи произнасяне по отношение на приложението на такава разпоредба, тъй като тя е установена в публичен интерес, а не само в интерес на страните по делото /в т. см. и т. 1 на ТР № 2

2013/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 764/19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 247/28.10.2013 г. по гр. д. № 3769/20 13 г. на ВКС, І ГО, решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, І ГО, решение № 408/27.06.2013 г. по гр. д. № 1314/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 48/12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015 г. на ВКС, II ТО, решение № 172 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I ТО, ТК/.

В настоящият случай във въззивната жалба е направено препращане към възраженията и оспорванията в отговора на исковата молба, която обаче също може да бъде определена като бланкетна, видно от съдържанието му – л.51 от делото на СРС – прави се оспорване за недоказаност на иска /неясно кой от всички обективно кумулативно предявени искове/ и оспорване представителната власт на пълномощника на ищеца подал исковата молба и съответно претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

В решение № 246/23.10.2013г. по гр.д. № 3418/2013г. на ВКС,I г.о., е прието, че до изтичане на срока по чл.259 ал.1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното решение, подадената от страна бланкетна жалба може да бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнасяне респ. всички допълнения направени след изтичане на този срок, въззивният съд е длъжен да се произнесе само ако касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна правна норма.

Ето защо, в настоящия случай в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, а именно, че за процесния период ответника се легитимилра като „потребител на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153 ал.

1 ЗЕ идентична с § 1, т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г. за исковия период, в процесния топлосабден имот в режим на етажна собственост са потребявани топлинни услуги – за отопление на имот, за БГВ, сградна инсталация, установени със заключението по СТЕ е ССчЕ, но поради основателно, но поради направено възражение за погасяване по давност на вземането, предвид разпоредбите от ОУ в сила от 11.08.2016 г. и определения момент на изискуемост на вземанията, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил института на погасителна давност и е установил дължамата от ответника сума за период, необхванат от погасителната давност, а именно – 01.08.2020г. – 30.04.2022г. чийто размер се установява от заключението по ССчЕ – 3001,89 лв.

Съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За процесния период са приложими Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г., а съгласно чл. 33 ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал.1 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като първоинстанционният съд правилно е приложил именно цитираните разпоредби като главницата върху която е присъдено обезщетение за забавено изпълнение е установената такава, необхваната от погасителна даввост.

Относно претендираната главница за цена на услуга дялово разпределение за процесния период:

С договора сключван по реда на чл.139в ал.3 т.4 ЗЕ между топлофикционното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената на услугата дялово разпределние, а в този по чл.140 ал.4 т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ услугата дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Поради изложеното, съдът приема, че законът установява задължение на купувача на топлинна енергия /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали 3 топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение или само извършва дяловото разпределение, както е в настоящия случай, вкл.и и без значене дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължения за купувача да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условия /основание/ за задължението на потребителите за заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата дялово разпределение да е извършена. На следващо място, както е посочил първоинстанционният съд в разпоредбата на чл. 22 ал.2 от ОУ от 2016г., изрично е предвидено потребителите да заплащат цената на тази услуга на продавача на топлинна енергия.

С оглед липсата на конкретни доводи срещу правилността на фактическите изводи и липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон въззивният съд не може да проверява обосноваността на решението и да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни осъдителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 изл.1 хип.1 от ГПК.

С оглед на цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на 280 ал. 3 т. 1 ГПК.

Разноски

С оглед изхода на делото и на основание чл.273 вр.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, които в случая са в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8512/10.05.2024. постановено по гр.д. № 1436/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, в частта, с която по реда на чл.422 от ГПК е признато за установено спрямо В. Д. С. с ЕГН: ********** и с адрес:гр. ****, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК: 831609046, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3001,89 лв., представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ****, с аб. № 284943, ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното плащане;