Заповед за изпълнение № 631 от 24.04.2026, Районен съд - Велико Търново

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Велико Търново

Районен съд – Велико Търново, в проведеното на 24.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1246 по описа на съда за 2026 г., докладвано от МЛАДЕН ДИМИТРОВ, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, установи:

По аргумент от § 13 т. 12 вр. т. 1 от ДР на ЗЗП заявените в настоящото производство вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и следва да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение за онези вземания, които са основани на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. След запознаване с изложените от заявителя твърдения и с представените от него писмени доказателства, съдът намира, че вземанията за главница и мораторна лихва не произтичат от неравноправни клаузи, по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП, нито пък твърденията на заявителя и съдържанието на договора сочат на обоснована вероятност за това. За тях следва да се издаде заповед за изпълнение.

Претендираното вземане за неустойка, поради неизпълнение на задължението по чл.10 от ОУ, за сумата от 93.35 евро обаче произтича неравноправни клаузи, респективно на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави, поради което и на основание по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.

Единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции по см. на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и следва да се приеме за нищожна. Тъй като противоречието с добрите нрави е налице още при сключването на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Относно останалата част от претенцията, възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е регламентирана в чл.10а от Закона за потребителския кредит.

Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Изрично в чл.10а, ал.2 от ЗПК законодателят забранява да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая със заявлението е заявена и претенция за сумата от 102,26 евро, такса за извънсъдебно събиране на вземането, при забава повече от 90 дни и такса от 15.34 евро, също за извънсъдебно събиране по тарифата.

Тези вземания не са обосновани, тъй като не са посочени конкретните, извършени от кредитора действия, нито е уточнен начина на формирането им. Освен това и доколкото търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на длъжника, би могло да се приеме, че със същото се заобикаля забраната, установена в чл.33 от ЗПК, при забава на дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи единствено обезщетението за забава в размер не по-висок от законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, поради което предвиждащата я клауза по договора се явява нищожна.

Частичното отхвърляне на заявлението налага ревизиране на въпроса за разноските в заповедното производство и присъждането им в съответствие с размера на уважените 1 вземания или сумата от 29.32 евро, от дължимите при пълно уважаване 60.87 лева / определено от съда юрисконсултско възнаграждение и ДТ/.

Воден от горното и на осн. чл. 411, ал. 3 ГПК и чл. 413, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът П. П. В. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: 175074752, седалище и адрес на управление **********, сумите: 152,00 EUR (сто петдесет и два евро), представляваща главница - неплатена падежирала главница, дължима до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 15.08.2025 г. до 15.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 22.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 19,90 EUR (деветнадесет евро и 90 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо до посочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 15.08.2025 г. до 15.12.2025 г., ведно със законната лихва за период от 22.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 24,25 EUR (двадесет и четири евро и 25 цента), представляваща мораторна лихва - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда за периода от 16.06.2025 г. до 21.04.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,87 EUR (десет евро и 87 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на 29.32 евро.

ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в останалата част за сумата от 93,35 EUR (деветдесет и три евро и 35 цента), представляваща неустойка - неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ на посочената по-горе дата, 102,26 EUR (сто и два евро и 26 цента), представляваща такса неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата, Настоящото разпореждане в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

На осн. чл.415, л.1, т.3 от ГПК, указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за отхвърлената част от заявлението в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането, като довнесе необходимата ДТ и представи в същия срок доказателства за това пред настоящия съд.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № *********** от дата 09.05.2025г.: Неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: ***, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: Юробанк България АД

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

2

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( МЛАДЕН ДИМИТРОВ )

3