Решение № 99 от 10.04.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. гр. Лом, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620100675 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК 821152916, представлявано от В. И. - Управител, със седалище и адрес на управление: г против Е.

А. А., с ЕГН **********, с адрес: , установителен иск с правно основание чл. 422, ал.

1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 628,93 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/, от които 552, 92 лв. /петстотин петдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 06.12.2018 г. до 04.11.2021 г. и 76,01 лв. /седемдесет и шест лева и една стотинки/ лихва за времето от 07.01.2019 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.12.2021 г., до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 2634/2021 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на «В и К» ООД, гр. Монтана, съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. № 2634/2021г. по описа на РС- Лом. До 16.12.2021 г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 628,93 лв. за имот, находящ се в , 1 като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на дружеството. Задължението, представляващо главница, е за периода от 06.12.2018г. до 04.11.2021г., като претендираната законна лихва е за периода от 07.01.2019г. до 16.12.2021 г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Н. В., като е депозирала и писмена защита по делото, с която поддържа иска.

Ответникът в съдебното заседание не се явява, като не се представлява и от адв.

Д. К., от когото е постъпило становище, че оспорва иска, без изложени конкретни съображения.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Приети по делото са съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от вещите лица Г. Е. и И. А..

Ломският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2634/2021 г. по описа на ЛРС вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение на 14.02.2022 г. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в , както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия. Ответникът следва да докаже плащане на задълженията по договора, респ. погасяване чрез други способи, като носи тежестта да докаже правопогасяващите си, респ. правоизключващите си възражения, като в конкретния случай такива не са 2 наведени от ответника.

Съдът приема за установено това, че ответникът е потребител на «В и К» услуги, предоставяни от ищцовото дружество. Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Предвид представените и приетите в настоящото производство доказателства, а именно карнети на ищеца, съдът намира, че през исковия период, обхващащ потреблението от 06.12.2018 г. – 04.11.2021 г., е безспорно, че ответникът има качеството потребител. От карнета, представен от ищцовото дружество, е видно, че за този имот, находящ се в с е имало открита партида на името на ответника за доставка на вода и ВиК услуги. Партидата съдържа отчитания от 30.11.2017 г. до 28.03.2022 г. За целия исков период - 06.12.2018 г. – 04.11.2021 г., видно от карнета, за имота била начислявана вода различно количество месечно, при реален отчет, както и били правени служебни начисления. Св. К Г К в разпита си сочи, че работи като инкасатор в ответното дружество от м.април на 2021 г. и от месец ноември до април е правил служебни записвания за ап. 6 на ответника, вписвайки по 5 куб.м., като ответникът се подписал при последното отчитане на всички служебни отразявания. Соченото от свидетеля е видно от записванията в карнета /л.13/, последна графа. За останалите записвания в карнета, някои от тях извън процесния период, са полагани подписи след месечните начисления, но не след всяко такова. Абонатът е положил подписи общо 12 пъти за отчитанията през исковия период, включително в края на периода /подпис на 28.11.2021 г./, поради което и съдът приема, че през процесния период абонатът се е съгласил с отчитанията, макар някои от които да са служебни начисления. Автентичността на подписите не е оспорвана от ответника. С тези си подписи върху карнетите на първо място абонатът потвърждава наличието на облигационна връзка, обективирана в наличието на открита партида при ищцовото дружество с аб. № 0281370, тъй като се съгласява с наличието на такава, подписвайки се на карнет-книгата. На второ място доказва своето присъствие, респ. ползване на имота. На последно място потвърждава самите начисления на кубиците вода, така както са били записани. На последното отразяване на 107 куб. м. /извън процесния период/ на 28.03.2022 г. също е положен подпис от абоната, като крайните вписани кубици са общо 1700 куб.м., начислени от индивидуалния водомер, т.е. абонатът е потвърдил изразходването на тези общо 1700 куб.м. вода, което означава, че е потвърдил и месечните кубици, участвали при формирането на това общо количество. С оглед изложеното съдът приема, че през 3 процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезли в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК - Монтана за различните периоди на отчитане.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на с. М. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Основно задължение на ВиК оператора, предвидено в чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № 4, е да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение е залегнало и в чл. 8 от Общите условия, както и има задължения за отвеждане на каналната вода. Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г. услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебното начисляване на количества вода при наличие на определени предпоставки за това. Както се посочи по-горе, ответникът чрез положените подписи в карнета, е потвърдил доставеното му и отразено в карнета количество пречистена, питейна, и отведена вода. Полагани са подписи за ползвател при посещенията от инкасатора, което доказва, че имотът е бил обитаем, и които подписи удостоверяват запознатост на абоната с нанесените данни в карнета. В исковия период има и неподписани служебно нанесени потребления, но същите са последвани от такива, които са подписвани при последващи посещения, с което ответникът се е съгласил с вписаното служебно начислено количество вода и е приел и предходните вписвания. Подпис е положен и на крайното начислено общо количество вода от общо 1700 куб.м., както се посочи по-горе. Не се събраха доказателства за наличие на възражения от страна на абоната касателно начина на 4 отчитане и размера на начисляваните кубици вода по партидата.

Видно от заключението на вещото лице Г. Е. количеството вода, отразено в карнет-книгата, е по-малко от това, което е фактурирано, като в карнет- книгата за процесния период то е 225 куб. м., а фактурираното е 264 куб. м. Разликата се дължи на доначислена питейна вода, допълнително фактурирана като разлика от главния водомер и контролните водомери. Видно от приложена таблица към заключението, доначисленията на разходвана вода от общия водомер са 39 куб.м. Вещото лице И. А., изготвило допълнителното експертно заключение, прието и неоспорено от страните, посочва, че общото количество на отчетена, начислена и незаплатена питейна вода, включвайки и разпределеното количество от общия водомер, възлиза на 264,63 куб.м.

Стойността на това количество вода е 552,92 лева. Мораторната лихва, изчислена върху дължимите поотделно месечни суми, за периода 07.01.2019 г. - 16.12.2021 г. е общо в размер на 103,67 лева. Следователно видно от експертизите по делото, неоспорени от ответника, начисленото количество вода е фактурирано правилно.

Отделните собственици в сграда в режим на етажна собственост имат качеството на потребители на „ВиК“ услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ /Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги/ и като такива дължат заплащане на разликата в отчетената консумация между общия и индивидуалните водомери, но при спазване на правилата на чл. 30 и сл. от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.