Определение № 19163 от 08.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19163 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. П.а като разгледа докладваното от Д. П.а Гражданско дело № 20241100103953 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по поредна искова молба на Г. В. К. срещу Прокуратура на Република България, с която се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 100 000 лева за вреди, които се твърди да са причинени на ищеца от това, че в Постановление от 27.03.2024г. на СРП, по преписка пр.пр.13572/2024г. на СРП, не е посочен ред и срок за обжалване..

С предявения осъдителен иск се претендира ангажиране на отговорността н а държавата за вреди от действия, извършени от прокурор при и по повод изпълнение на служебните му задължения и обективирани в постановление от 27.03.2024г.

Касае се за вреди, които се твърди да са причинени от действия на магистрат по упражняване на правомощията му във връзка с водене на досъдебно производство и свързани с липса на вписване в акт а му на ред и срок за обжалване, които са обстоятелства, посочени в закона.

Правото на жалба е законово регламентирано, поради което и пропускът да бъде отразено това не лишава страната от възможността за обжалване. Нещо повече – в тези случаи правото на жалба може да бъде упражнено безсрочно, поради което и не могат да настъпят вреди за лицето, което счита, че такова съществува в негова полза. В молбата до съда, ищецът твърди незаконосъобразност и неправилност в действията на прокурора. В тази връзка средството му за защита е жалба по реда на НПК срещу постановлението на прокурора. Видно от самото съдържание на исковата молба е, че за ищеца липсва правен интерес от предявения 1 иск срещу Прокуратурата на Република България. Не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, след като от наличните твърдения може да се заключи за изначалната й недопустимост.

Производството е недопустимо и на друго основание – искът е насочен срещу Прокуратурата на РБ като възложител на работата на прокурор, който в кръга на правомощията си е постановил акт, от който се твърди да са настъпили вреди.

Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим (в този смисъл определение № 60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС). Недопустим е и иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /така определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/2020г., ВКС, III ГО, определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д.

№ 68/2024 г., ВКС, II ГО, решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г., ВКС, II ГО/. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Нито се твърди, нито е установено, прокурорът, постановил процесното постановление, да е извършил умишлено престъпление от общ характер, което е да признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на съдебния акт като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез нейния процесуален субституент, по реда на чл.

49 ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ. Прокурорът не е действал извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентираният в чл.

132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, поради което предявеният от Г. В. К. иск е недопустим и на това основание /в този смисъл 2 е определение № 3276 от 18.12.2024г. по ВЧГД №3376 от 2024г. на САС/.

По изложените съображения съдът намира, че така предявеният иск е недопустим, което налага прекратяване на производството по делото . Доколкото исковата молба е редовна, определението, с което са дадени указания, следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и определението, с което е предоставена на ищеца правна помощ – допускането на правна помощ се явява процесуално неоправдано съгласно чл.24, т.1 от ЗПП, съобразно ползата която би донесло за ищеца и съобразно предмета на исковата претенция, а предвид извода за недопустимост на исковите претенции на осн.чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не следва да се предоставя.

Молбата за освобождаване от ДТ и разноски следва да бъде уважена, предвид липсата на средства за заплащането им, което се установява от представената декларация по чл.83 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 13.05.2024г., с което е предоставена правна помощ на ищеца Г. В. К. , както и определение от 30.07.2024г., с което е назначен адв.Р. П. за негов процесуален представител.

ОТМЕНЯ разпореждане от 25.11.2024г. с което производството е оставено без движение и са дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищеца Г. В. К. , от заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството по делото.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 3954/2024 г. по описа на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, І-26 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частите, с която е отменено определението за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по делото, може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3