Решение № 260003 от 18.02.2022, Районен съд - Провадия

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

***, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 660/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молби вх. № 260602/07.10.2020 г. и вх. № 260141/25.01.2021 г., подадена от С.Г.К., ЕГН ********** против „АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано изп. д. №

263/2007 г. по описа на ЧСИ Н. Г.,*** действие ОС – Варна. За производството разбрал през 2016 г. от бившия си работодател, който бил уведомен с цел събиране на задължението. Проучвайки материалите по делото, установил, че на 02.10.2006 г. в гр. ***, служители на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, на основание чл.

237 от ГПК /отм./, са предявили искане за издаване на изпълнителен лист срещу него, по съставен запис на заповед, издаден на 27.06.2006 г. в гр. *** в полза на горното дружество за сумата от 2981.09 лева и платим на предявяване на същата дата. Изпълнителният лист бил издаден от председателя на 77 състав при втора ГК на Софийски Районен съд на 11.10.2006 г. по г.д. № 20151/2006 г. за сумата от 2 981.09 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2006 г., до окончателното плащане на сумата и 189.05 лева - деловодни разноски. Твърди, че за издаване на горепосочения изпълнителен лист никога не е бил уведомяван.

Подавал многократно жалби в полицията, по които била извършвана проверка от служители на ОД на МВР - Варна по преписка вх. № 324000-7349/2016 г. По преписката било изготвено експертно заключение на експертна справка № 63, изготвена от експерт специалист в сектор БНТЛ, при ОД на МВР- Варна, от което било видно, че подписите от името и за сметка на С.К., не са положени от обозначения автор, т.е. – от него, а от друго лице. Досъдебно производство не било образувано поради изтичане на предвидената в закона давност, но със съобщение от 07.07.2020 г. по изп. д. № 263/2007 г. по описа на ЧСИ Н. Г. му бил наложен запор върху всички сметки на негово име за задължение, което не дължал на взискателя и ответник по настоящото производство „АПС Бета България” ООД.

С оглед гореизложеното, счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, като счита, че съгл. разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

С молба от 07.10.2020 г. уточнява, че правният му интерес да насочи иска си срещу ответника „АПС Бета България” ООД се основава на извода, че вземанията по изпълнителния лист, издаден по г. д. № 20151/2006 г. на СРС, са цедирани на ответното дружество, тъй като във връченото му запорно съобщение като взискател е посочено именно „АПС Бета България” ООД.

Твърди, че до настоящия момент не е уведомяван нито от „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, нито от „АПС Бета България” ООД и от ЧСИ за цесията. Заявява също, че не е полагал подпис върху съставения запис на заповед, издаден на 27.06.2006 г. в гр. *** в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД за сумата 2 981.09 лева.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ищецът С.Г.К. не дължи на ответника „АПС Бета България” ООД сумата от 2 981.09 лева – главница, дължима по запис на заповед от 27.06.2006 г., ведно със законната лихва в размер на 4 551.69 лева, изчислена върху главницата за периода от 02.10.2006 г. до 07.07.2020 г., посочена в запорното съобщение по изп. дело № 263/2007 г. на ЧСИ Н. Г.,*** действие ОС – Варна, както и деловодни разноски в размер на 189.05 лева, присъдени по гр. д. № 20151/2006 г. на СРС, за което е бил издаден изпълнителен лист на 11.10.2006 г. и са предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 263/2007 г. на ЧСИ Н. Г..

Претендира разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Съобщенията, ведно с препис от исковата молба с приложенията и уточнителните молби, са връчени на ответника на адреса на управление на 21.10.2020 г. и 03.02.2021 г. /л. 22 и л. 35/.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли за неговото уважаване.

Представя писмени бележки. Претендира разноски, а процесуалният му представител – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Ответникът не изпраща представител или упълномощено лице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изпратените по делото запазени документи по ч.г.д. № 20151/2006 г. на Софийски районен съд – определение /без номер/ от 09.10.2006 г. и призовка за страна се установява, че при проведено производство по реда на чл. 242 и сл. от ГПК /отм./ в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД е издаден изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „е” от ГПК /отм./ срещу длъжника С.Г.К., ЕГН **********, въз основа на запис на заповед от 27.06.2006 г. за сумата от 2981.09 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2006 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 189.05 лева – деловодни разноски, за което молителят е бил уведомен. Изпълнителният лист е издаден на 11.10.2006 г. и съответно - получен на

20.10.2006 г., ведно с оригинала на записа на заповед /видно от отбелязванията върху съдебния акт/.

От изисканото и приложено копие на изп. дело № 263/2007 г. на ЧСИ Н. Г.,*** действие ОС – Варна се установява, че същото е образувано по молба на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД, ЕИК *********, към която е приложен горепосоченият изпълнителен лист. В молбата си взискателят е поискал принудителното изпълнение да бъде насочено върху вземанията на длъжника от трети лица, както и срещу движими вещи на длъжника, за което да бъде насрочен и извършен опис. До длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение с изх.

№ 2029/13.09.2007 г., с която същият е уведомен задълженията по изпълнителното дело, както и за наложения запор на лек автомобил „Сузуки Витара” и лек автомобил „БМВ 520”, рег. № В 0443 СМ. ПДИ е връчена на длъжника на 15.09.2007 г. по пощата, чрез неговата майка, видно от приложеното известие за доставяне /л. 11 – гръб/. Със запорно съобщение изх. № 2030/13.09.2007 г. е наложен запор върху лек автомобил марка „Сузуки

Витара”, без данни за рег. номер, и лек автомобил марка „БМВ 520”, рег. № В 0443 СМ, и двата собственост на длъжника С.Г.К.. На 25.09.2007 г. по изпълниленто дело е постъпило възражение вх. № 2082 от същата дата, подадено от С.К. за недължимост на сумата по изпълнителния лист, тъй като процесният автомобил е върнат /иззет/ от /на/ взискателя.

С молба вх. № 2778/16.06.2015 г., подадена от „АПС

Бета България” ЕООД, дружеството е уведомило ЧСИ Н. Г., че на 23.02.2015 г. е сключен договор за цесия между „Транзакт Юръп” ЕАД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, в качеството му на цедент, и „АПС Бета България” ЕООД, в качеството му на цесионер, съгласно който цесионерът е придобил вземанията по изп. дело № 263/2007 г. с длъжник С.К., ведно с всички привилегии и обезпечения, в състоянието, в което се намира към датата на сключване на договора за цесия, вкл. във фазата на висящото изпълнително производство, и е поискало да бъде конституирано като взискател по делото. По изпълнителното дело е представено споразумение от 23.02.2015 г. за покупко – продажба и прехвърляне на вземания, както и товарителница за пратка, изпратена на 21.04.2015 г. от „АПС Бета България” ЕООД, чрез куриерска фирма, до ЕТ „Ефрат – С.К.”. В последната е отбелязано, че същата съдържа уведомление по чл.

99, ал. 3 от ЗЗД, както и че не е връчена на адресата поради непълен адрес.

С молба вх. № 6370/03.10.2016 г., подадена от името на

„АПС Бета България” ЕООД, е отправено искане до ЧСИ Г. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.К.. Изпратено е запорно съобщение до работодателя на длъжника с изх. № 8524/07.10.2016 г., връчено на 21.10.2016 г., както и уведомление до длъжника за наложения запор и за конституирането на „АПС Бета България” ЕООД като взискател по делото, въз основа на представения договор за цесия. Пратката до длъжника е върната като непотърсена. С уведомително писмо вх. № 6897/27.10.2016 г. „Мир” ООД е уведомило ЧСИ Г., че С.К. не работи във фирмата.

С молба вх. № 8016/19.12.2016 г., подадена от името на

„АПС Бета България” ЕООД, отново е отправено искане до ЧСИ Г. да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.К., без данни за предприети изпълнителни действия в тази насока.

С друга молба вх. № 7964/16.10.2019 г., подадена от името на „АПС Бета България” ЕООД, е отправено искане до ЧСИ Г. да бъде извършена справка в „регистър на банкови сметки и сейфове” на БНБ за регистрираните банкови сметки на името на длъжника С.К., като бъде наложен запор на последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки. Изпратено е запорно съобщение до „Банка ДСК” АД с изх. № 5690/07.07.2020 г., с което е наложен запор върху всички сметки, банкови сейфове и касетки на името на длъжника С.К., открити в банката, до размера на сумата 8 756.16 лева, изчислена към 07.07.2020 г., с изключение на постъпващите несеквестируеми суми от трудово възнаграждение или пенсия. В отговор е постъпило писмо вх. № 3791/22.07.2020 г., от „Банка ДСК” ЕАД, с което ЧСИ Г. е уведомен за открити разплащателна и спестовна сметка с титуляр С.К., както и че по блокираната сметка постъпват: възнаграждение за работа под установения размер на минималната работна заплата, с които няма да бъде изпълняван запора, като средствата с такъв произход ежемесечно ще бъдат предоставяни на разпореждане на титуляра, длъжник по запора. Изпратено е и уведомление до длъжника за наложения запор с изх. № 5691/07.07.2020 г., което му е връчено лично на 04.08.2020 г.

По две жалби от 21.10.2016 г., подадени от С.К. ***, е била образувана преписка вх. № 324000-7349/21.10.2016 г. Към преписката е приложено ксерокопие на запис на заповед от 27.06.2006 г. за сумата от 2981.09 лева с издател С.К., предявен за плащане на 27.06.2006 г. Същата е била изпратена на ОД на МВР – Варна, отдел „Икономическа полиция” по компетентност.

По преписката е била възложена и изготвена експертна справка от БНТЛ при ОД на МВР – Варна относно подписите в графи „подпис на издателя” от записа на заповед от 27.06.2006 г. дали са положени от С.К., дали за положени от едно и също лице и то С.К. ли е. Видно от същата, обект на изследването е било копие на процесния запис на заповед. Материалите по преписката са били изпратени на РП – Варна, по описа на която е била образувана пр. пр. № 3125/2017 г., изпратена впоследствие на РП – *** по компетентност /л. 53/. С постановление от 09.05.2017 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура по пр. пр. № 13912/2017 г. е отказано да бъде образувано досъдебно производство поради изтекла давност за наказателно преследване на деяние, осъществяващо състава на престъпление по чл. 309, ал. 2 от НК.

По молба на ищцовата страна по делото е изискан от ответника /цесионер/, както и от предишния кредитор /цедент/ „Транзакт Юръп” ЕАД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/ оригиналът на процесния запис на заповед. В молба вх. № 261584/02.11.2021 г., подадена от името на ответника „АПС Бета България” ЕООД, е заявено, че оригиналът на издадения на 27.06.2006 г. запис на заповед от С.К. в полза на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД за сумата 2981.09 лева, не се съхранява и никога не се е намирал в притежание на „АПС Бета България” ЕООД. Моли се същият да бъде изискан от „Ти Би Ай Кредит” ЕАД /л. 103/. С писмо вх. № 261706/16.12.2021 г. „Транзакт