Решение № 197 от 14.10.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Смолян, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Мария Ан. Славчева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500321 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 10235/07.07.2021г. от М. ИВ. К., депозирана чрез пълномощника й адв. Б.

Мл., срещу Решение № 10034/17.06.2021г.,постановено по гр.дело № 102/2021г.по описа на Маданския районен съд, с което e осъдена М. ИВ. К., ЕГН ********** да заплати на Д. ИЛ. К., ЕГН ********** сумата от 3000(три хиляди)лева на основание чл.45 във връзка с чл.84ал.3 ЗЗД представляваща обезщетение за причинените му при ПТП на 06.07.2019година неимуществени вреди-болки и страдания, ведно със законната лихва,считано от 06.07.2019година до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата

56.70лева(петдесет и шест лева, седемдесет ст.),представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,ведно със законната лихва от момента на увреждането 06.07.2019година до окончателното изплащане на сумата.

Възложени са в тежест на ответницата и направените разноски по делото в размер на сумата 1070лева.

Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговата материална незаконосъобразност, процесуални нарушения и необоснованост с данните по делото.

1

Направено е оплакване, че в обстоятелствената част съдът неправилно е възпроизвел твърдяната в исковата молба фактическа обстановка,без да са обсъдени доказателствата по делото, без да са обсъдени поединично и в тяхната съвкупност, не е оценил правилно доказателствата и не е достигнал до логични изводи. Основното обстоятелство по делото за механизма на ПТП просто е възпроизведено механично, без някъде в доказателствата този въпрос да е изясняван. Относно твърдението за удар от МПС на ответника отзад на каруцата на ищеца се поддържа, че няма едно доказателство,че това е станало по този начин. Твърди се,че липсва протокол за ПТП относно механизма.Поддържа се ,че в действителност колата е закачила стърчащо встрани от каруцата дърво,след което ищецът се е афектирал и е тръгнал да гони колата. Според обясненията на свидетелката А. К. ищецът е подкарал каруцата да догонва колата и се е заканвал с ръка и ругатни. Не се доказва твърдението на ищеца ,че животното се е уплашило и започнало да бяга, като той паднал и е бил влачен от коня. не отговаря точно на истината. Ако са верни твърденията в исковата молба за удар отзад на каруцата и реакция на уплашения кон, то би следвало коня с каруцата да са се движели преди колата и всичко това да се е случило пред погледа на ответницата и свидетелката пътувала с нея. Също така не се сочи и точното място където ищецът твърди ,че е паднал и конят го е влачил. Няма данни това да се е случило на пътя,където са се движили колата и каруцата.Каруците също следва да се движат при спазване на определени в ЗДП и Правилника за приложението му правила,както и само на определените за това места-чл. 143 ППЗДП. В заключението си вещото лице по назначената СМЕ е посочило в констатациите и изводите си ,че представените медицински документи за извършените прегледи са издадени няколко дни след 06.07.2019 г., като освен описаните рани по краката е посочено заболяване флебит и тромбофлебит, от което също се образуват синини и рани. Едва на 13.08.2019 г е извършено и медицинското освидетелстване,което е един месец след 06.07.2019 г.,за което време рани от типа на охлузванията и описаните в медицинските документи зарастват и изчезват. Съдът не прави преценка на тези обстоятелства,а обосновава изводите си с твърдения,че една седмица след инцидента ищецът отишъл за освидетелстване. Поддържа също така ротиворечия и нелогични изводи на съда и от преписка с вх. № 298000-3614/16.07.2019 г.,като със същата не се потвърждават твърденията относно фактическата обстановка и основно за механизма на ПТП,където никъде не се твърди,че каруцата е ударена от колата отзад,а съдът приема точно обратното. Изобщо ,ако съдът беше обсъдил и възприел логически правилно данните от обясненията на М.К., данните от посочената полицейска преписка,показанията на свидетеля очевидец Антоанета К. и ги е съпоставил с твърденията в исковата молба,би направил изводи различни от възприетата от него фактическа обстановка.

Поддържа се също така,че няма пряка причинно-следствена връзка от ПТП, поради последващо поведение на коня,теглил каруцата,в причинна връзка биха били онези вреди,които са в резултат на удар и пряко съприкосновение от ПТП, а в случая не е имало удряне на каруцата отзад, както се твърди в исковата молба,няма изискващия се от ЗДП Протокол за ПТП,с който се установява механизъм на ПТП,каквото не е разследвано и установявано. Поддържа се оплакване,че в действителност колата е закачила стърчащо встрани от каруцата дърво,след което ищецът се е афектирал и е тръгнал да я гони,няма преки доказателства,че е паднал и е бил влачен от коня. Също така от твърдяното събитие до момента на освидетелстване е изминал един значителен период от един месец,през което време е било възможно да се получат други наранявания на ищеца,нямащи нищо общо със 2 събитието от 06.07.2021 г.По въпроса за причинно-следствената връзка съдът не е изложил никакви съображения и мотиви ,като е бил длъжен,не само защото това е предпоставка за искащо и защото е налице възражение в тази насока. Съдът също е завишил изключително много и несъразмерно стойността на възприетите от него вреди.

С писмения отговор на въззивната жалба от Д. ИЛ. К.,депозиран чрез пълномощника му адв. В. Зл. се поддържа неоснователност на жалбата и се предлага атакуваното решение да бъде потвърдено. Изразява несъгласие с оплакването, че в обстоятелствената част съдът неправилно е възприел твърдяната в исковата молба фактическа обстановка,без да е обсъдил доказателствата по делото, като се поддържа,че първоинстанционният съд е изследвал обстойно механизма на произшествието при липсата на протокол от ПТП и е направил изводи от приложените писмени и изслушани в хода на производството гласни доказателства по делото. Солидаризира се с извода на съда,че показанията на свидетелката (дъщеря на М.К.) А. К. не оборват призумцията на чл.45,ал.2 от ЗЗД.

Относно оплакването,че не е доказано твърдението на К.,че животното се е уплашило,че е паднал и е влачен от уплашения кон и че няма данни това да се е случило на пътя където се е движила колата се поддържа неоснователност че по предния капак на автомобила ивдясно е имало одраскване на боята,вселдствие удара с каруцата. Поддържа се също така ,че от приложените и приети по делото 11 броя медицински документи(фиш от спешна медицинска помощ,амбулаторни листове, съдебно-медицински удостоверение ),както и приетата по делото СМЕ ,в която експерта подробно е изброил представените медицински документи е видно обективното състояние на Д.К. за периода от 06.07.2019 год. до 05.08.2019 год. Установени са рани по главата и подбедриците,охлузвания по колената с оток, хематоми по глезените и стъпалата. Един месец след случилото се,К. продължава да ходи на превръзки и има постоянно отоци около глезените и стъпалото,рани по средата на подбедрицата в ляво,които още не са заздравели,гранулиращи рани по средата на дясна подбедрица и коляно,оток на глезена и стъпалото.От заключението на вещото лице става ясно ,че двата белега на лявата вежда и на брадичката-ще останат за цял живот.

Поддържа се също така, че правилно в решението си P C Мадан прави извод,че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане,а именно виновно-противоправно поведение от страна на М.К.,предвид претърпените от страна на К. вреди (имуществени и неимуществени),както и установената причинна връзка между поведението на К. и настъпилия вредоносен резултат.

Предлага се окръжният съд да потвърди Решение№ 10034/17.06.2021 год. по гр.дело № 102/2020 год. по описа на Районен съд Мадан.Претндира и направените по делото разноски.

3

В съдебно заседание жалбоподателката редовно и своевременно призована не се явява и се представлява от адв.Мл., който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба.

Въззиаемият Д.К. редовно и своевременно призован не се явява. В писмено становище пълномощникът му адв.В. Зл. поддържа неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима,поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени в обективно и субективно съединение искове правно основание чл. 45 във връзка с чл.84ал.3 ЗЗД, за присъждане обезщетение за причинени на ищеца при ПТП на 06.07.2019година неимуществени вреди-болки и страдания, както и иск за присъждане обезщетение за причинените му при ПТП на 06.07.2019година имуществени вреди за потребителски такси,съдебно-медицинско удостоверение и лекарства,ведно със законната лихва считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно - постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема.

Решението е и допустимо – постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск.

4

Районният съд се е произнесъл по предявените в обективно и субективно съединение искове, които са му родово подсъдни.

Настоящият състав на окръжният съд намира, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Настоящият състав обаче не споделя напълно окончателните правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение.

Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявените в обективно и субективно съединение искове с правно основание чл.45 във вр. чл.84ал.3 от ЗЗД. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобразно процесуално процедиране, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад по делото, по който страните не са направили възражения.

Осигурил им е пълна и равна възможност за защита.

Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за частично основателни.

Предявени искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД – за присъждане обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 06.07.2019година ПТП, с твърдения за виновното поведение на ответницата М.К., която на инкриминираната дата управлявайки собствения си автомобил марка „Фолксфаген поло“рег.№ ** **** ** около 10.30 часа в гр. Р. на ул.“О.“ в посока ул.“Х. А.“ се удря в задната част на каруца, движеща се пред нея в посока центъра на град Рудозем,управлявана от Д.К., който водил на повод коня,вследствие на удара конят се подплашил,започнал силно да бяга,ищецът се опитал да го спре,паднал и е влачен по пътя няколко метра, при което получил описаните травматични увреждания,установени от приложените като доказателства по делото.