Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1285 от 14.04.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9588/2024
Вид
Решение № 1285
Подписан
14.04.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Марина Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 88, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. Варна, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110109588 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции, с правно основА.е чл. 92 ЗЗД, както следва:

1./ от Д. М. Ж., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „М. Ф. Т.“ № **, съдружник в Д.З.З.Д.., БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: град Д., община Д., ул. „Ц. С.“ № *, вх.**, ет.**, ап.** срещу В. Н.

Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: град В., ул.

„С.“ № **, вх.**, ет.**, ап.** с искане да се осъдят В. Н. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН ********** да заплатят на Д. М. Ж., ЕГН **********, в условията на солидарност, сумата от 23 322, 50 лв., претендирана като неустойка, уговорена в чл. 21 от договор за наем на недвижим имот от 20.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ от П. П. К., ЕГН **********, адрес: град Д., община Д., ул. „Ц. С.“ № *, вх.**, ет.**, ап.**, съдружник в Д.З.З.Д.., БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: град Д., община Д., ул. „Ц. С.“ № *, вх.**, ет.**, ап.** срещу В. Н. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: град В., ул. „С.“ № **, вх.**, ет.**, ап.** с искане да се осъдят В. Н. Д., ЕГН 1

********** и Д. В. Д., ЕГН ********** да заплатят на П. П. К., ЕГН **********, в условията на солидарност, сумата от 23 322, 50 лв., претендирана като неустойка, уговорена в чл. 21 от договор за наем на недвижим имот от 20.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Съдружници са в Д.З.З.Д.. „Н. **“, Булстат ******** като на 20.02.2023 г. е сключен договор за наем с ответниците, по силата на който е предоставено за временно и възмездно ползване на дружеството следния недвижим имот – 160 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в град В., ул. „Н. б.“ № **, цялото с площ 418 кв.м., представляващо парцел III – *** в кв. 29а по плана на **-ми микрорайон на град В., кв. А., идентичен с имот с планоснимачен номер 173 в кв. 21 по плана на **-ми подрайон на град В., кв.

А., при грА.ци II – *** общ, IV-***общ, VIII общ, представляващ ПИ с идентификатор № ******* по КККР, одобрени със заповед № РД – ****/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № **-**** – 12.06.2024 г./12.06.2024 г. на Началника на СГКК – Варна, находящ се в град В., ул. „Н. б.“ № **, с площ по скица 499 кв.м., вид на територията урбА.зирана, начин на трайно ползване – средно застрояване /от 10 до 15 м./.

Уговорената наемна цена е в размер на 1000 лева месечно, а договорът е сключен за срок от 5 години – до 20.03.2028 г. В чл. 21 от договора е предвидено, че ако една от стрА.те иска прекратяване на договора, без съгласието на другата страна, тя трябва да заплати оставащата част от наема по договора. Според чл. 18 при прекратяване на договора наемателят се задължава да освободи имота и да предаде владението в срок от два месеца от момента на прекратяването като за момент на прекратяването се счита изтичането на предизвестието по чл.17 от договора, което има характер на покана. Договорът е прекратен едностранно от наемодателите с двумесечно писмено предизвестие от 23.02.2024 г., получено от Д.З.З.Д.. „Н. **“ като наемател на 29.02.2024 г. Наемното правоотношение е прекратено на 30.04.2024 г. като и това е датата, вписана като краен срок за освобождаване на имота от наемателя. Твърди се, че договорът е прекратен, без съгласието, на наемателя, поради което му се дължи предвидената в чл. 21 неустойка, която за периода от 30.04.2024 г. до 20.03.2028 г. възлиза на 46 645 лева. Доколкото в 2

Д.З.З.Д.. „Н. **“ съдружниците имат равни дялове, всеки от тях има право на по 23 322,50 лева от дължимата неустойка. Заявява, че ответниците дължат сумите солидарно, доколкото имотът е придобит в режим на СИО. Моли за уважаване на предявените искови претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответниците, в който заявяват, че исковите претенции са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорват по основА.е и размер. Не оспорват, че е бил сключен договор за наем. Заявява, че имотът е придобит от следния начин – 1/3 идеална част чрез дарение в полза на ответницата и 2/3 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност в полза на двамата ответници. В договора за наем е отразено, че имотът се отдава под наем, съгласно разрешително № **/24.11.2000 г., издадено от Община Варна за поставяне на павилион за търговска дейност, по реда на чл. 197 ЗТСУ за осъществяване на услуги по продажба на хрА.телни, нехрА.телни стоки, плод, зеленчук, закуски и печатни произведения. В чл. 4 е посочено, че наемната цена се индексира съобразно размера на общинския наем за покрита търговска площ за район А.. Твърди, че при тълкуването на клаузите от договора – чл.1 и чл.4 следва, че наетият имот е ползван от наемателя за разполагане в него на преместваем обект - магазин за хрА.телни стоки. Заявява, че разрешителното, на 28.03.2019 г. е издадено за срок до 28.03.2024 г. В имота на ответниците, били разположени и други бараки, които ищците закупили от предходен наемател. По отношения на тях ищците не направили подобрения, поради което ответниците били предупредени от администрацията на район А., че последващо разрешение може и да не бъде издавано. Последното се потвърдило и от неформален разговор, в който им било заявено, че разрешение за поставяне на временни преместваеми обекти няма да се издаде, ако не се приведат бараките във вид, който не загрозява градската среда. Тази инвестиция следвало да се извърши от Д.З.З.Д.. „Н. **“, но собствениците на дружеството нямали желА.е, а искали да преместят обекта си на друго място, което съвпадало с намеренията на ответниците да ползват по друг начин имота си. Освен това следвало ползвателя на терена да кандидатства за разрешение, което се издавало на негово име, но Д.З.З.Д.. „Н. **“ не проявило интерес. Твърди, че желА.ето на стрА.те по договора, било да прекратят взаимоотношенията си по взаимно съгласие като оформили документ – 3 предизвестие за прекратяване на договор за наем, без да ползват юридическа помощ. Последният бил подписан на 23.02.2024 г., в деня на изготвянето му и на тази дата е посочена и датата на освобождаването му – 30.04.2024 г.

Наемателите, след прекратяване на договора и освобождаване на терена, подновили търговската си дейност. Твърдят, че уредените в чл. 18 условия, не включват предизвестие. Посочват, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, с уговорен момент на прекратяване – след два месеца. Заявява, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 21 от договора. В условията на евентуалност, твърдят, че договорът е развален след 28.03.2024 г., поради обективна невъзможност за изпълнение на задължението на наемодателите да предоставят терена за разполагане на временни преместваеми обекти за търговска дейност и отново клаузата на чл. 21 е неприложима. В условията на евентуалност правят възражение за нищожност на неустойката, тъй като противоречи на добрите нрави, а в условията на евентуалност защото размерът й е прекомерен. Клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна, защото е уговорена в полза и на двете стрА.. Освен това тази клауза би довела до неоснователното обогатяване на наемателя. Уговорената неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Възразяват, че неустойката е прекомерна в сравнение с вредите, претърпени от наемателя. Твърдят, че разходите, които са претърпели, възлизат на разходите по демонтирането и преместването на временните обекти, по-рано от очакваното. Заявява, че такива разходи от Д.З.З.Д.. "Н. **" не са сторени, тъй като не са оформени надлежно в счетоводството му. Наемателят не е претърпял никакви пропуснати ползи от невъзможността да експлоатира търговския си обект, тъй като още докато са се водели преговорите за прекратяване на договора по взаимно съгласие, същият е подготвял преместването на обекта си. Последният работи още от април 2024 г. и новият му обект се намира на ул. „Н.“ № ** в кв. А. Молят за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед приетите по делото доказателства съдът установява следното от фактическа страна:

Безспорни между стрА.те и ненуждаещи се от доказване са следните факти и обстоятелства по делото: 1/ че на 20.02.2023 г. е сключен договор за наем с между Д.З.З.Д.. „Н. **“ и В. Н. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН 4

**********, по силата на който е предоставено за временно и възмездно ползване на дружеството следния недвижим имот – 160 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в град В., ул. „Н. б.“ № **, цялото с площ 418 кв.м., представляващо парцел III – *** в кв. 29а по плана на **-ми микрорайон на град В., кв. А., идентичен с имот с планоснимачен номер 173 в кв. 21 по плана на **-ми подрайон на град В., кв. А., при грА.ци II – *** общ, IV-***общ, VIII общ, представляващ ПИ с идентификатор № ******* по КККР, одобрени със заповед № РД – **-**/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед № **-**** – 12.06.2024 г./12.06.2024 г. на Началника на СГКК – Варна, находящ се в град В., ул. „Н. б.“ № **, с площ по скица 499 кв.м., вид на територията урбА.зирана, начин на трайно ползване – средно застрояване /от 10 до 15 м./; 2/ че договорената наемна цена е в размер на 1000 лева месечно;

3/ че срокът на договора е бил до 20.03.2028 г.; 4/ че В. Н. Д., ЕГН ********** и Д. В. Д., ЕГН ********** се намират в брак и между тях действа режим на съпружеска имуществена общност; 5/ че Д. М. Ж., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН ********** са съдружници в Д.З.З.Д.. „Н. **“ и имат равни дялове.

Фактът на сключен договор за наем между стрА.те се доказва и от приетия като писмено доказателство по делото договор за наем на недвижим имот от 20.03.2023 г. От разписА.те в него клаузи е видно, че действието на настоящия договор се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен /чл.15/. В чл. 16 от същия е посочено, че при неплащане в срок на наемната цена, това е основА.е за прекратяване на договора, без да се дава допълнителен срок за доброволно изпълнение. СтрА.те имат право да прекратят договора и по взаимно съгласие, аргумент от чл. 17 от същия. В чл.

18 от договора е предвидено, че при прекратяване на договора поради разваляне или едностранно, наемателят се задължава да освободи имота и предаде владението, в срок от два месеца, от момента на прекратяването като за момент на прекратяването си счита: писменото му разваляне по ЗЗД, получаване на уведомление и изтичането на предизвестието по чл. 17 от договора, което има характер на покана по смисъла на ГПК. В чл. 21 от договора е предвидено, че ако една от стрА.те иска прекратяване на договора, без съгласието на другата страна, тя трябва да заплати оставащата част от наема по договора. В чл. 6 до 8 вкл. от договора са разписА. правата на наемодателите, а в чл. 9-14 вкл. – на наемателите.

Прието по делото като писмено доказателство е предизвестие за 5 прекратяване на договор за наем, от 23.02.2024 г. От него се установява, че същото е подписано от страна на В. Н. Д. и Д. В. Д. като наемодатели и от страна на Д. М. Ж., представляващ Д.З.З.Д.. „Н. – **“ с Булстат ********.

Видно е, че Д.и уведомяват Д.З.З.Д.. „Н. -**“, че в срок от два месеца от получаването на това предизвестие, договорът ще се счита прекратен като намиращите се преместваеми обекти следва да се демонтират за сметка на наемателя, за да се преда владението върху имота във вида, в който е нает.