Решение № 155 от 17.03.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Русе, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20224520201676 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. М. до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 22-1882-000216 / 25.08.2022г. на Началник Сектор към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв. Моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

През периода 27.01.2001г. – 18.03.2008г. жалбоподателят бил наказван с общо осем наказателни постановления, с които му били отнети всички контролни точки. Била издадена заповед за прилагане на ПАМ № 20047/08.04.2008г., с която на основание чл.171 т.4 от ЗДвП му се отнемало СУМПС. Тази заповед не му била връчена. На 18.07.2022г. по ул.“Мидия Енос“ в гр.Русе управлявал т.а.“Мерцедес Спринтер“ с ДК№ Р 23 63 КН. Бил спрян за проверка от служители на Първо РУ на МВР гр.Русе. В хода на проверката и въз основа на горепосочената заповед за ПАМ те преценили, че той управлява МПС след отнемане на СУПМПС на основание чл.171 т.4 от ЗДвП и му съставили АУАН. Към момента на проверката му връчили и тази заповед за прилагане на ПАМ. Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

1

Разгледана по същество е основателна, но на основания, различни от посочените.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен и материалният закон. Неправилността се изразява в това, че жалбоподателят е наказан за нарушение, което не е извършил, поради липса на елемент от субективна страна на нарушението. Жалбоподателят всъщност е извършил нарушение на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП в друга хипотеза - неправоспособност, но доколкото това е изцяло ново фактическо положение, т.е. налице е еднакво наказуемо нарушение (пак по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП ), но при съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението за съда не съществува процесуална възможност за преквалифициране на нарушението по арг.чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН.

Към жалбата е приложено удостоверение от полицията в гр.Хамбург, че на 11.06.2022г. в този град му е откраднато немско СУМПС, издадено на 22.08.2000г. В съдебно заседание защитата представя заверено и легализирано в превод от немски език на български език СУМПС, издадено от транспортна администрация на гр.Хамбург на 06.09.2022г. и валидно до 05.09.2037 г. Основното възражение на защитата е, че към момента на проверката жалбоподателят, предвид наличното към него момент немско СУМПС, впоследствие откраднато, е бил правоспособен водач на основание Директива 2006/126/ ЕС. Това възражение не може да бъде споделено по следните съображения:

Настоящият състав на съда не споделя направените в жалбата тълкувания за валидността на СУМПС, издадено в чужбина, на територията на Р България по отношение на жалбоподателя, при отнето българско СУМПС, като защитата очевидно има предвид чл.2 § 1 от Директива 2006/126/ЕС без изрично да се позовава на него. Жалбоподателят няма право да управлява МПС на територията на Р България с немското СУМПС. Приложимата Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина в чл. 17, ал. 17 регламентира, че "не се признава за валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално СУМПС на лице, което е притежавало българско СУМПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл. 157. ал. 4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане. При това положение лицето може да възстанови правоспособност само на осн. чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, за което му се издава ново СУМПС по реда на чл. 14, ал.

1 от Наредба № I – 157 от 01.10.2002г., като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното СУМПС за изпращането му на държавата, която го е издала". Правилото на чл. 17, ал. 17 от Наредбата е в съответствие и с общностното законодателство, като буквално възпроизвежда нормата на чл. 11, § 4 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20 декември 2006 г., транспонирана в България с ПР на § 35 т.3 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) и е възприето в изпълнение на принципа за взаимно признаване на свидетелствата за управление между държавите – членки на ЕС (чл. 2, § 1 от Директива 2006/126/ЕО, чл. 151а от ЗДвП). Нещо повече, видно от редакцията на текста на Наредбата /ДВ, бр. 37 от 2015 г. /, същата е приета далеч след приемането на горепосочената директива на ЕС и е напълно в унисон с нея. По тези причини съдът намира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил неправоспособен водач на територията на България на 2 основание чл.157 ал.4 от ЗДвП, въпреки издаденото му валидно немско СУМПС.

Наказателното постановление следва да бъде отменено на основание това, че заповед за прилагане на ПАМ № 20047 / 08.04.2008г. не е връчена на жалбоподателя, съответно не е влязла в сила към момента на проверката; същата му е връчена едва тогава. При това положение съдът намира, че по отношение на същия не е наличие на субективна страна, а именно нейният интелектуален момент – съзнаване на това обстоятелство, а оттам сигурното предвиждане, че нарушава установения ред на държавно управление. По отношение на жалбоподателя е следвало да му бъде повдигнато обвинение с АУАН, за това че е управлявал МПС след като е загубил правоспособността си по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП, която настъпва по право и не е необходим нарочен акт, който да я прогласи, а не за това, че управлява след като СУМПС временно му е отнето по реда на чл.171 т.4 от ЗДвП, защото, както бе посочено заповедта за прилагане на ПАМ му е връчена едва към момента на проверката и не е била влязла в сила.

В случая е невъзможно да се преквалифицира деянието в посочения смисъл, а именно че жалбоподателят управлява МПС при изгубена правоспособност по реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП, тъй като това съществено изменя обстоятелствената част на нарушението, т.е. налице е процесуална пречка. Това е така, защото в случая на жалбоподателя не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които следва да се изгради нарушението и които имат значение за фактическия му състав, т.е. използването на такъв процесуален подход в случая би довело до недопустимо нарушаване на правото му на защита, доколкото едва на тази фаза от процеса му се вменяват нови факти досежно, които той не е могъл да организира защитата си.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

В хода на съдебните прения защитата иска на жалбоподателя да му бъдат присъдени разноски, но доказателства за такива не са приложени по делото, тъй като към жалбата е приложено единствено пълномощно, но не и договор за правна помощ или някакъв друг документ, от който може да се направи извод разноските в какъв размер са сторени. В този смисъл искането на защитата следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.3 т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1882-000216 / 25.08.2022г., издадено от Началника на Сектор при ОД на МВР гр.Русе, с което на С. А. М. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3