Решение № 298 от 07.07.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Бургас , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж. М. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120201858 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на Г.С.Х. като управител на „****” ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, жк. **** против наказателно постановление № К20_98-F544830/12.10.2020г., издадено от Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС на „****“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2034,50 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи за нарушения във връзка с описание на нарушението, липса на възможност да се разбере за какво нарушение се санкционира, какво означават вписаните съкращения, намира, че са описани най-малко две нарушения и не било ясно за кое именно нарушение е санкциониран.

Не била ясно определена санкцията. Отрича да е извършило нарушение, била извършена корекция и дори да се приемело някакво нарушение, то било маловажно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт А., който оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 11.03.2021г., а жалбата е депозирана на 18.03.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира, следното:

На 30.04.2020г. е съставен АУАН от св. Ан. В. Д. срещу „****” ЕООД за това, че след извършена документална проверка се установило, че е издадено КИ с № 1

5000000093/31.01.2020г. от „*****“ ЕООД ЕИК ***** на „****“ ЕООД с ЕИК **** с ДО 40689.88 лева и ДДС в размер на 8137,98 лева, което е отразено в дневника за продажби от дружеството за м. 01.2020г. Данъчния документ е отразен в СД и Дневника за покупки в м.

02.2020 от **** ЕООД с ЕИК ****. Подадени били коригиращи декларации за м. 01 и 02.2020г. на 28.04.2020г. като не била спазена разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС.

На 12.10.2020г. АНО е възприел изцяло фактите описани в АУАН и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС на основание чл. 182, ал. 2 ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2034,50 лева.

Съдът в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП). Въпреки това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила, както и че нарушението не е доказано.

На първо място липсва ясно посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. В АУАН и в НП липсва посочване до кога е следвало да се отрази в дневника за покупки кредитното известие. Сочи се, че данъчния документ е отразен в СД и дневника за покупки м.02.2020г., подадени били коригиращи декларации за м.01 и 02.2020г. на 28.04.2020г. Предвид посоченото липсва ясно описание на нарушението и не е индивидуализирано в достатъчна степен като не е посочена дата на неговото извършване.

На следващо място нарушението не е доказано. Единствените ангажирани доказателства са НП и АУАН. Липсва представено кредитно известие и дневници за покупки за данъчния период.

Отделно от това съгласно чл. 124, ал. 5 ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. За да възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно задълженото лице (в този смисъл Решение № 485 от 21.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 223 / 2020 г. на XI състав на Административен съд – Пазарджик; Решение № 54 от 15.01.2016 г. по адм. д. № 2155/2014 г. на Административен съд – Бургас; Решение № 87 от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич; решение № 11769/06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г. по описа на ВАС, I отд., решение № 16902/17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. по описа на ВАС, VII отд., решение № 3260/16.03.2017 г. по адм. д. № 3260/2016 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново).

Разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС изрично сочи, че регистрираното лице е длъжно да отрази „получените от него“ кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. По идентичен начин това е регламентирано и в санкционните норми на чл. 182, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, които предвиждат съответните административни наказания при неотразяване в отчетните регистри за съответния данъчен период на „получения данъчен документ”. Разликата между получени и издадени е очевидна - едно кредитно известие може да е било издадено, но може да не е било изпратено или 2 получено и да е било обективно невъзможно регистрираното лице да го включи в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено. По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е получил процесното кредитно известие, поради което не може да му се вмени отговорност за неотразяването на данъчния документ в отчетните регистри за този период. По тези съображения, съдът намира, че нарушението не е доказано.

Не е ясно и как е определен размерът на определеното наказание имуществена санкция като съгласно разпоредбата на 182, ал. 2 ЗДДС при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. Липсва яснота какъв е размера на определения в по-малък размер данък, за да се определи санкцията в размер на 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

Според съдебния състав трябва да се има предвид и обстоятелството, че кредитното известие е отразено в следващ период, като в резултат на това е коригиран ползвания данъчен кредит и като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска.

По тези съображения според този съдебен състав НП следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

В случая, с оглед отмяната на НП, право на разноски има само жалбоподателят, който не претендира такива, поради което не му се присъждат.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К20_98-F544830/12.10.2020г., издадено от Директор на дирекция „Контрол” при ТД на НАП, гр. Бургас, с което за нарушение на чл.

124, ал. 5 ЗДДС на „****” ЕООД, ЕИК **** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2034,50 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3