Решение № 101 от 13.07.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Девня , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100500 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по молба от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Девня с искане за настаняване на детето Д. Т. М., ЕГН: ********** в приемно семейство – домакинството на И. Н. Т., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: *** срок от една година, считано от влизане в сила на решението.

В молбата се излага, че със Заповед ЗД/Д-В086 г. от 24.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна спрямо детето Д.

Т. М. е постановена по административен ред спешна мярка за закрила настаняване в приемно семейство, на територията на гр. Девня. Излага, че причина за настаняването е постъпил сигнал на 19.03.2021 год. в Отдела за закрила на детето от СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов" - гр. Варна, от който е видно, че непълнолетната Т.М. е родила дете от женски пол.

Непосредствено след раждането непълнолетната майка е заявила пред медицинският персонал, че се намира в тежко финансово положение, липсва подкрепа от страна на разширеното семейство и не е в състояние да поеме грижите за него в семейна среда. Желанието й е било новороденото бебе да бъде настанено извън биологичното и семейство. Сочи, че извършените проучвания на родителите и близките за възможността им да поемат грижи за новороденото дете не са дали резултат, тъй като никой не е пожелал да полага грижи за него в семействата си. На екипна среща в ОЗД - гр. Варна са разгледани приемни семейства и е одобрено семейството на И. Н. Т. от гр.

Девня, утвърдена със Заповед № СО - ЗДПГ01/0066 от 14.03.2014 г. на Директора на РДСП - Варна. Бебето Д.М. е настанено в приемното 1 семейството, с цел задоволяване на индивидуалните му грижи и внимание.

Твърди, че след настаняването на детето в професионалното приемно семейство се наблюдава добра адаптация дете-приемен родител, поради което и сезира съда с искане за настаняване на детето в соченото приемно семейство за визирания в молбата срок. Счита се, че в интерес на детето е то да се отглежда в приемно семейство до намиране на друга по - благоприятна алтернатива. С оглед на това се иска настаняване на детето в соченото приемно семейство за визирания в молбата срок.

В открито съдебно заседание ДСП – упълномощен представител поддържат молбата си.

Девнял, чрез редовно

Назначеният особен представител на детето изразява становище за допустимост и основателност на молбата, като счита, че исканата мярка за закрила удовлетворява интереса на детето.

Заинтересованата страна – приемния родител И.Т. и зслушана в открито с.з. заявява, че понастоящем няма никакви проблеми с отглеждането на детето, същото се развива много добре и желае да остане при нея и да продължи да полага грижи за него.

Единствения родител на детето – неговата майка, редовно призована не се явява, с което демонстрира и пред съда пълното си нежелание да се грижи за възпитанието и отглеждането на своето дете.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, детето Д. Т.

М. е родена на *** г. от родители Т. Д. М., ЕГН: ********** и баща неизвестен.

Със Заповед ЗД/Д-В086 г. от 24.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна е постановена по административен ред мярка за закрила „настаняване в професионално приемно семейство“ на И. Н.

Т. от гр. Девня /утвърдена за професионално приемно семейство по предвидения в закона ред/, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.

Представени по делото са копия от декларации по чл. 24 ал. 3 от ЗЗДт на близки роднини, в които същите изразяват несъгласие да се грижат 2 за детето Д. Т. М..

В представения социален доклад за детето, изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето” към ДСП – Варна се излага, че детето детето Д. Т. М. е родена на *** г. от непълнолетната майка Т. Д. М. и баща неизвестен. Непосредствено след раждането на детето майката е заявила, че се намира в тежко финансово положение, няма подкрепа от страна на разширеното семейство и не е в състояние да се грижи за детето си.

Желанието й е то да бъде настанено извън биологичното семейство. Поради гореизложеното е обсъдено възможността за настаняване на детето в приемно семейство. Определено е семейството на И.Т. от гр. Девня, като детето след изписването е настанено за отглеждане при приемния родител, където се развива добре и получава индивидуална грижа и внимание, необходими за дете на неговата възраст. Излга се в доклада, че майката на детето на няколко пъти е сменяла желанието си относно отглеждането му, като първоначално категорично е заявила, че след изтичане на законоустановения срок ще подпише декларация за неговото пълно осиновяване, тъй като няма желание и възможности да се грижи за детето си. След настаняването на детето в приемно семейство - на 26.03.2021 г. тя се е явила в офис на ОЗД, придружена от своята майка и е заявила, че се е събрала с биологичния баща на детето и двамата са заявили желание да полагат грижи за детето, но са отказали да подпишат декларация за реинтеграция на детето в биологичното му семейство. Социалното проучване установява, че непълнолетната майка се намира в трайна невъзможност да осигури нужните условия з апълноценно отглеждане на новороденото в семейна среда. Същата няма подкрепата и от своето семейство, което е многодетно и бабата на детето по майчина линия отново е бременна с поредното си дете.

Видно от представеното в с.з. становище от ДСП – Варна е, че при извършено проучване не са установени близки и роднини на детето, които имат желание да се грижат за неговото отглеждане и възпитание.

За да се произнесе по искането за настаняване на де цата в съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да 3 бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл. 25 ал.2 и чл. 28 ал.4 от ЗЗДт/, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов интерес.

В разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от изчерпателно изброените основания.

Анализът на събраните по делото доказателства формират извода на съда, че по отношение на детето Р. Ф. Н. са налице основанията, посочени в т.

3 на чл. 25 от ЗЗДт – родителят на детето се намира в трайна невъзможност да го отглежда. Същата няма и нужния капацитет да отговоря адекватно на потребностите му от облекло, храна, здравеопазване, образование, топъл и уютен дом.

Съгласно изискванията на ЗЗДт, за да бъде настанено дете при приемен родител следва да се изчерпи реда, посочен в нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт, а именно следва да се установи дали детето може да бъде настанено при роднини или при близки и чак тогава да се настанява същото в приемно семейство. В случая, видно от представените социално проучване и декларация по чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт /респ. чл. 24 ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗЗДт/ не е налице възможност за настаняване в семейство на близки или роднини.

Доколкото възможността детето да бъде отглеждано в семейна среда е изчерпана, в негов най-добър интерес по смисъла на ЗЗДт понастоящем е да бъде настанено в семейството на приемен родител.

Установи се от събраните доказателства, че приемното семейство на И. Н.

Т. разполага с всички необходими условия за отглеждане на детето и по този начин ще се осигури възможност то да пребивава в среда най - близка до семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие. С оглед на това съдът счита, предприемането на тази мярка би била най-благоприятна за правилното отглеждане, възпитание и развитие на детето още – повече, предвид вече създалата се емоционална връзка между него и приемния родител, изградените отношения на топлота, внимание и непосредствени грижи.

По изложените съображения, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

4

Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ал. 1 от ЗЗДт, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето детето Д. Т. М., ЕГН: ********** в приемно семейство – домакинството на И. Н. Т., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: *** срок от една година, считано от влизане в сила на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.

28 ал. 4 от ЗЗДт.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5