Определение № 1612 от 13.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1612 гр. София, 13.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002100100 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 11196/07.10.2022г., подадена от Е. А. Б. и И. К.

Б., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. Ю. срещу решение № 456 от 29.07.2022г., постановено по в. гр. д. № 265/2022 г. на Окръжен съдБлагоевград, Втори въззивен граждански състав, потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковите претенции, които са предявили по реда на чл. 109 ЗС с искания: ответниците Т. А. Б. И. Т. Б. и М. Т. Б.-М. да бъдат осъдени да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на ищците (сега касатори) по отношение на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор [№], втория етаж на жилищната сграда и новоизградената сграда с идентификатор [№], като тримата бъдат осъдени да премахнат ел.кабел, с който се захранва южната половина на сграда с идентификатор [№] и да възстановят положението от преди това; ответникът Т. А. Б. да бъде осъден да премахне метална маса, върху която се намират инструменти – менгеме, шмиргел, разположена върху ПИ с идентификатор [№]; ответниците Т. А. Б. и И. Б. да се осъдят да премахнат колибата на кучето, отглеждано от първия от тях, находяща се в ПИ с идентификатор [№]; ответниците Т. А. Б. и И. Б. да бъдат осъдени да премахнат цветните лехи от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор [№]; ответникът Т. А. Б. да бъде осъден да преустанови паркирането на автомобила си на тротоара в непосредстевна близост до входната врата на дворното място, както и в частта на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор [№] извън частта, тонирана в бяло на скицата на вещото лице В.Ю., обективирана в приложение №11 към заключението; ответникът Т. А. Б. да премахне метална конструкция, която е изградена в дворното място, представляващо ПИ с идентификатор [№].

1

В касационната жалба са развити доводи, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и очевидно неправилно, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените претенции бъдат уважени. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните?

2.Може ли въззивният съд да обоснове решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо една част не възприема?

3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото.

Според касаторите по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №60185/03.11.2021г. по гр.д.№552/2021г. на III г.о. на ВКС; решение №60124/03.11.2021г. по гр.д.№954/2021г. на I г.о. на ВКС и ТР №1/09.12.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1.

Твърдят, че въззивното решение е немотивирано, тъй като съдът не е дал отговор на всички заявени от тях искания и възражения, липсва каквото и да било обсъждане на събраните по делото доказателства, а извършеното такова е повърхностно, формално и не позволява на страната да разбере как и въз основа на кои от доказателствата по делото съдът е формирал своето вътрешно убеждение за отхвърляне на предявените искове и дори диспозитива създава неяснота относно неговото съдържание и логическата му връзка с мотивната част на решението. Поради това поддържат, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Поддържат, че посочените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №401/11.01.2012г. по гр.д.№327/2011г. на III г.о. на ВКС; решение №554/08.02.2012г. по гр.д.№1163/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение №250/21.11.2012г. по гр.д.№1504/2011г. на III г.о. на ВКС, свързани с приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, както и в противоречие с решение №370/11.11.2011г. по гр.д.№1740/2010г. на IV г.о. на ВКС.

Посочват, че за да отхвърли претенцията за премахване на прокарания ел. кабел въззивният съд се е предоверил на експертните заключения, които те са оспорили и които са изпълнени без от вещите лица да са направени каквито и да било замервания и проверки, които да установят къде е прокарано процесното трасе и дали са спазени предвидените в одобрените проекти изисквания, не са установили дали същото е на съответната изискуема по проект дълбочина. Считат, че въззивната инстанция не е изложила подробни аргументи и не е обсъдила всички събрани доказателства касателно тази претенция, поради което е постановила необоснован и очевидно неправилен съдебен акт, като не е дала отговор на 2 всички заявени от тях възражения и оплаквания срещу първоинстанционното решение.

Поддържат, че показанията на св.Я. не могат да бъдат кредитирани, тъй като той като изпълнител на проекта, е заинтересован от изхода на спора. Считат при това, че датата на приложения към делото договор е по-късна от тази на завеждането на иска, което според тях свидетелства, че извършената от него услуга не касае визираното в иска, а доказателства за извършена услуга с дата преди завеждането на иска не били представени.

Поддържат, че в нарушение на процесуалните правила нито една съдебна инстанция не се е произнесла по искането им относно изградената в имота метална конструкция за асма и не става ясно относно коя метална конструкция се е произнесъл съдът.

Навеждат довод, че по делото е установено, че кабелите са поставени от Т. Б. без тяхно съгласие и преминават през място за общо ползване непосредствено над съществуваща ВиК на сградата, вградени във външните стени на сградата, осигуряващи незаконно подвключване на южната половина от сграда *** към електрозахранване, използвайки стара партида и стар електромер без разрешително за ползване или разрешително за строеж, което не е обсъдено от двете съдебни инстанции.

Поддържат, че от мотивите на обжалваното решение не става ясно защо не е уважена тяхната претенция относно отглежданото в имота куче, доколкото ответниците не са представили доказателства пред съда, че кучето е регистрирано и че е починало, а фактът на съществуването му се потвърждава от свидетелските показания. Навеждат довод, че ответниците не оспорват мястото, където се е намирало кучето и то е отразено на експертизата като място за общо ползване, като същото се отнася и до изградената и ползвана от Т. Б. работна маса, която също е отразена като такава, поставена и ползвана в частта, предназначена за общо ползване, а самото ѝ разположение е непосредствено под прозорците на старата сграда ***, като от показанията на свидетелите същата се използва и за извършването на услуги на живущите в квартала.

Посочват, че по делото е установено, че Т. и И. паркират автомобилите си на съсобственото място, изобразено от експерта като място за общо ползване и по този начин затрудняват свободното придвижване и ползване на съсобственото място, а същите оплаквания и възражения касаят и асмите на Т., които също са изобразени върху и над място за общо ползване.

Посочват също така, че съдът не е отчел и признанията, направени от ответниците в отговора на исковата молба, а именно за разкопаване на външната фасада на сградата за прокарване на ел. кабел, както и за това, че ответникът И. Б. паркира автомобила си пред входната врата за достъп до дворното място. Позовават се и на взаимноизключващи се твърдения на ответниците относно прокарване на трасето на кабела в отговора на исковата молба.

Поддържат, че съдът е разменил и носената от страните доказателствена тежест, като посочват, че ответниците не са ангажирали доказателства къде точно е преминало трасето на кабела, с който се захранва южната половина на сградата, а това не сторило и вещото лице П..

Посочват, че от представените по делото писмени доказателства (договор от 24.10.2020г. и 3 приемо-предавателен протокол от 25.10.2020г.) се установява тяхното твърдение, че към датата на депозиране на исковата молба, а и преди това, захранването на южната половина от сградата е било по начина, посочен в исковата молба, а по делото не е доказано кабелът да е прокаран по трасето, утвърдено с проекта и по начина, определен в проекта.

4.Налице ли са действия, изразяващи се в препятстване на достъпа на касаторите до собствените им имоти и има ли извършени действия от ответниците, пречещи им да упражняват правото си на собственост в пълен обем, включително чрез разрушаване на обща външна стена и на всички описани в исковата молба действия на ответниците?

Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №122 от 25.10.2016г. по гр.д.№2074/2016г. на II г.о. на ВКС; решение №283 от 07.03.2013г. по гр.д.№387/2012г. на ВКС; решение №345 от 25.06.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на II г.о. на ВКС; решение №351 от 14.10.2011г. по гр.д.

№1179/2010г. на I г.о. на ВКС.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба М. Б.М., И. Б. и Т. Б., чрез процесуалния си представител адв. В. У. от АК-Благоевград, изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Е. А. Б. и И. К. Б. са предявили срещу Т. А. Б., И. Т. Б. и М. Т. Б.-М. по реда на чл. 109 ЗС искове за преустановяване на посочените в петитума на исковата молба действия, с които ответниците им пречат да упражняват в пълния му обем правото си на собственост върху втория етаж от жилищната сграда, изградена в ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място], както и върху самия поземлен имот като ответниците бъдат осъдени да премахнат прокарания през дворното място кабел до южната половина на сграда с идентификатор [№], който са прокарали чрез разкопаване на съсобственото им дворно място без тяхно съгласие и не на определените места по външната фасада на сграда с идентификатор [№] и да възстановят състоянието на фасадата на сградата от преди разкопаването ѝ; Т. Б. да бъде осъден да премахне металната маса, поставена в близост до собствения му гараж, разположен покрай южната фасада на сграда ***, монтирана върху бетонова отливка и върху която работна маса са поставени работни механични инструменти – менгеме и шмиргел; Т. Б. и И. Б. да бъдат осъдени да премахнат дървена, но неугледна колиба на куче, поставена в непосредствена близост до масивния гараж, под металната маса, което куче се отглежда от Т. Б.; тримата ответници да премахнат неправомерно изградените в дворното място цветни лехи от двете страни на при подхода към дворното място и входовете на жилищната сграда и допълващата постройка; Т. Б. да преустанови паркирането на използваните от него автомобили в свободното и съсобствено дворно място и на тротоара 4 в непосредствена близост до входната врата на дворното място, както и да премахне изградена от него метална конструкция (асма), боядисана в червено, която преминава в непосредствена близост до терасата на новата постройка;