Решение № 135 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110211888 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. А. В. срещу наказателно постановление № 25-4332-018556 от 25.07.2025 г. издадено от началник сектор група към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на С. А. В., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:

На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП;

На основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева.

В жалбата се релевират доводи за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Релевират се доводи за неточно описание на мястото на нарушението. Твърди се, че при маневра за обратен завой автомобилът е поднесъл минимално, без загуба на контрол и без умисъл.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г., с пълномощно по делото. В пледоарията си по същество оспорва да е имало т.нар. „***“, като в подкрепа на това сочи, че автомобилът е 4 х 4, имало е поднасяне, но то е било еднократно и без форсиране на гуми. Моли да бъде отменено НП.

Въззиваемата страна – Началник група ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище, подадено чрез юрисконсулт С. К. се моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и се отправя възражение за прекомерност спрямо размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

1

На 15.07.2025 г., около 01: 59ч., в гр. София, по бул. "Лимско шосе“, с посока от ул. "Обелски път" към ул. "Бели Дунав", жалбоподателят С. В., управлявал лек автомобил "***", с рег. № ***, а негов спътник бил свидетелят К. Т.. Приближавайки намиращо се там кръгово движение, при маневра обратен завой, лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, поднесъл еднократно, тъй като загубил сцепление.

Движението на превозното средство било възприето от служители на 09 РУ на СДВР, които подали сигнал спрямо жалбоподателя В. да спре.

Свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение серия АВ, бл. № 4411206. В Акта било прието за установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил "***", с рег.

№***, в гр. София по бул. Ломско шосе с посока на движение от ул. Обелски път към ул. Бели дунав, като използва пътища, отворени за обществено ползване не по предназначение, като рязко повишава оборотите на МПС, превърта задните задвижващи колелета и поднася задната част на МПС, неколкократно изменяйки посоката си на движение в ляво – дясно, с което непосредствено опасност възникване на ПТП и застрашава живота и здравето на хората. Също така при извършената проверка на бул. Ломско шосе до номер 187 се установи, че водачът управлява МПС със значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на шумозаглушителните устройства – крайният аспух на изпускателната система на автомобила е очевадно заменен с такъв, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума видно от приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н32/2011г.

При идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението, началник сектор към ОПП-СДВР, издал оспореното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото доказателства – показанията на свидетеля К. Й.

Т. и П. Г., справка картон на водача , Заповед № 8121к-1 2547/12.09.2024 г., Заповед рег. № 513з-8422/31.08.2013 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и други.

От показанията Т., който е бил спътник в л.а., управляван от жалбоподателя се установява, че на процесната дата и място, при извършена маневра обратен завой, автомобилът загубил леко сцепление и поднесъл минимално, без форсиране на двигателя. Свидетелят описва това като „леко разклащане, но нищо съществено“.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че по бул. Ломско шосе въпросният автомобил, управляван от жалбоподателя, е поднесъл еднократно на ляво и на дясно и, че е вдигнал оборотите.

Така събраната доказателствена съвкупност по еднопосочен път изяснява датата и часа на извършена спрямо жалбоподателя проверка, последващото съставяне на процесния акт, както и индивидуализиращите белези на управлявания от него лек автомобил. Данни в тази насока се откриват в показанията на свидетеля Г., който в своя разпит хронологично споделя, за начина, по който е съставил акта срещу жалбоподателя. Същият, поради изминалия период от време не съумя да пресъздаде точни детайли за конкретния случай.

Относно механизма на реализиране на първото нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя съдът обаче намира, че не са налице безспорни доказателства, от които да се 2 изведе съзнателно управление на МПС, извън възприетите за това стандарти.

В тази насока следва да бъдат обсъдени всички налични доказателства, събрани в хода на производството. На внимателна преценка съдът подложи и показанията на свидетеля Т., който е бил спътник на жалбоподателя в процесния ден, и макар същият да е в близки приятелски отношения с него, той се явява пряк очевидец на събитията. Съдът намира, че неговият разказ е обективно и хронологично поднесен и без отклонения в съдържателен план.

В показанията си свидетелят Г. споделя, че при маневра обратен завой еднократно е поднесъл, а не както е описал в АУАН неколкократно да е възприел изменение на посоката на движение, нито съобщава за превъртане на задните колела.

Воден от горното съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил чрез реализирането на маневри, с които умишлено и преднамерено е извел даденото превозно средство извън контрол.

Съдът кредитира приложените заповеди, от които са установява материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

ПО ПРАВОТО:

Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от материално и териториално компетентни органи, съобразно чл. 189, ал. 1 и ал.

12 ЗДвП. Актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени При съставянето им е спазена предвидената от закона писмена форма и съдържание, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Контролните органи са организирали дейността си съобразно сроковете по чл. 34 ЗАНН и наведените от жалбоподателя доводи в тази насока следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и неподкрепени от събрания доказателствен материал. Не е предвиден изричен срок за връчване на издаденото наказателно постановление, поради което и доколкото са спазени уредените от законодателя давностни срокове за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, то съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционираното физическо лице.

Административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл.

104б, т. 2 ЗДвП, с която се регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Административнонаказващият орган е възприел, че жалбоподателят е осъществил т. н. "***", понятие което е възприето в практиката като умишлено, дръзко и демонстративно управление на МПС, чрез което съзнателно се губи контрол върху автомобила чрез форсиране на двигателя, което води до загуба на достатъчно сцепление на задните колела на МПС, промяна на траекторията му – напречно спрямо пътя, под влиянието на тежестта.

Категорично се установи, че в конкретния случай жалбоподателят е предприел маневра "обратен завой", не е съумял да овладее управлението на 3 автомобила и същият е "поднесъл", напречно спрямо завоя. Не бяха обаче събрани доказателства, от които да се достигне до обоснован извод, че загубата на контрол върху МПС е предизвикана умишлено от жалбоподателя с цел управление на лекия автомобил по път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Не се установява същият преднамерено да е извел МПС извън контрол чрез форсиране на двигателя и превъртане на задните гуми.

Действията на жалбоподателя биха могли да бъдат подведени под друга норма, доколкото същият не е упражнил достатъчен контрол спрямо МПС и не се е съобразил с пътната обстановка, но за такова нарушение не е ангажирана отговорността му, а съдът не би могъл едва в настоящото производство, съществено да измени обстоятелствата, при които е осъществено нарушението и неговата правна квалификация, тъй като би ограничил правото на защита на жалбоподателя и възможността му за защита пред две инстанции по фактите. Поради което и оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено и в частта му по пункт II.

По изложените съображения, съдът достигна до извод, че приложението на материалния закон разкрива формален подход на контролните органи, тъй като описаните в оспореното наказателно постановление факти, не са надлежно обезпечени с безспорни доказателства и доказателствени средства, поради което и не може да се извърши проверка дали съответстват на действителното фактическо положение.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна, следва да бъде осъдена да заплати, направените от жалбоподателя разноски, но доколкото такива не се претендират, а и не се установяват да са направени, не се дължат.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 25-4332-018556 от 25.07.2025 г. издадено от началник сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на С. А. В., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушение н а чл. 104б, т. 2 ЗДвП; на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.

София в 14 дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните .

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4