Решение № 2402 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2402 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100514963 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14963/2024 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на „У. Е. У. ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на У. под № 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У. Е. У. Ц.- клон България“, ЕИК 200830927 гр.София срещу решение №12753 от 27.06.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55 състав, допълнено с решение №16769 от 13.09.2024 г и изменено с определение №34175 от 26.08.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55 състав по същото дело в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на Д. С. Г. /сега с фамилия Н./ ЕГН ********** от гр.София на основание чл.215, ал.1 КТ, вр. чл.31, ал. 2 НСКСЧ сумата от 9720,85 лв., представляваща неизплатените командировъчни пари за периода от 21.10.2019 г до 26.02.2021 г , ведно със законната лихва от 25.10.2022г., до окончателното плащане , на основание чл.177 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 308,78 лв., представляваща неизплатените от ответника възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за периода от м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г до окончателното плащане , и сумата от 56,74 лв. – лихва за забава за периода от 10.03.2020г. до 24.10.2022г. върху посочената главница на основание чл. 264 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 143,98 лв., представляваща 1 неизплатени възнаграждения за работа през дните на официалните празници за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г., до окончателното плащане, и сумата от 34,54 лв. - лихва за забава за периода от 10.01.2020г. до 24.10.2022г. върху посочената главница .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

-по въззивни жалби на Д. С. Г. /сега с фамилия Н. / ЕГН ********** от гр.София срещу посочените решения на СРС , но в частта , в която са отхвърлени исковете й да се осъди „У. Е. У. ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на У. под № 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У. Е. У. Ц.- клон България“, ЕИК 200830927 гр.София да й заплати : на основание чл.128 т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 5713,94 лв., неизплатени трудови възнаграждения за „секторни плащания“ за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022 г до окончателното плащане, и сумата от 1316,40 лв. - лихва за забава за периода от 10.12.2019г. до 24.10.2022г. върху посочената главница ; на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ разликата над 9720,85 лв до предявения размер от 15 812,89 лева неизплатените командировъчни пари за периода от 21.10.2019г. до 26.02.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г., до окончателното плащане ; на основание чл. 177, ал. 1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД разликата над 308,78 лв до предявения размер от 833,87 лева неизплатените възнаграждения за времето на платен годишен отпуск за периода от м.02.2020г., м.11.2020г., м.12.2020г. и м.02.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г до окончателното плащане , и разликата на 56,74 лв до предявения размер от до пълния предявен размер от 165,58 лв лихва за забава за периода от 10.03.2020г. до 24.10.2022г. върху посочената главница ; на основание чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 727,25 лв. неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.10.2022г., до окончателното плащане, и сумата от 113,97 лв. - лихва за забава за периода от 31.03.2021г. до 24.10.2022г. върху главното вземане ;

КАКТО и в частта , в която е отхвърлен иска на Д. С. Г. срещу „У. Е. У. ЦРТ.“ - чуждестранно акционерно дружество, вписано в търговския регистър на У. под № 01-10-140174, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У. Е.

У. Ц.- клон България“, ЕИК 200830927 гр.София на основание чл.74 ал.4 КТ да се да се прогласи за нищожна поради противоречието й със закона , евентуално поради заобикаляне на закона , на част от клауза от трудовия договор от 14.10.2019 г и последващите го анекси със следното съдържание: „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“ .

2

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

-по частна жалба на Д. С. Г. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №34175 от 26.08.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55 състав , в частта , с която е оставено без уважение молбата й от 10.07.2024 г за присъждане на претендираните разноски пред СРС в пълен размер ; и по частна жалба на „У. Е. У. ЦРТ“ срещу определение №34175 от 26.08.2024 г по гр.дело №57691/22 г на СРС , 55 състав , в частта , в която са намалени разноските в полза на дружеството срещу Д. С. Г. от 3735,98 лева на 440,35 лева Въззивникът „У. Е. У. ЦРТ“ излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ . Счита , че решението на СРС е недопустимо , защото исковете са предявени срещу ненадлежен ответник – срещу дружеството , а не срещу клонът му в РБ , който е работодател на ищцата по §1 т.1 ДР на КТ и всички документи по ТПО са оформени с него. С определение от 27.03.2024 г съдът е задължил ищцата да отстрани нередовности на исковата си молба , включително за легитимацията на ответника , но ищцата е продължила да твърди , че работодател й е бил клона , но да насочва исковете срещу чуждестранното дружество . Ответник според ТР №1 от 30.03.2012 г на ОСГК на ВКС може да бъде само работодателят , като въззивникът „не може да си представи“ нито една хипотеза , в която последствията от трудов спор ще възникнат за „принципала“ , а не за клона . В случая чуждестранното дружество трябва да се конституира като „задължителен необходим другар“ , а клонът да е „главна страна в производството“ . Неправилно СРС не е допуснал експертиза и да се задължи ищцата да представи за констатация трудовата си книжка , чрез което да се установи , че работодател е бил клонът , а не чуждестранното дружество. Не се дължат дневни пари , защото НСКСЧ е неприложим за ищцата и същата не лети под български флаг . НСКСЧ посочва максималният размер на дневните пари , но не и минималния размер . Работодателят е осигурявал на ищцата храна , поради което тя има право само на 30 % от командировъчните съгласно чл.20 ал.1 във вр.чл.18 ал.2,3 НСКСЧ . Ищцата не е летяла на самолети с национални и регистрационни знаци на РБ съгласно чл.31 ал.2 НСКСЧ . Действително в трудовия договор е уговорено , че ищцата има право на командировъчни по НСКСЧ , но липсва уговорка за техния размер , който се определя от НСКСЧ само за персонала летящ под български флаг . Различният размер на командировъчните не е дискриминация , защото в случая се лети под чужд флаг . Липсва практика на ВКС , че максималният размер от 55 евро трябва да се прилага като минимален размер . Според допълнителната ССЕ на чуждестранното дружество са издавани фактури за доставка на храна на кабинния екипаж .

На ищцата е осигуряван „пълен пансион“ при изпълнение на международните полети т.е. на същата са заплатени повече от дължимите 30 % командировъчни пари . При изчисляване на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск по чл.177 КТ не трябва да се вземат предвид секторните плащания за 3 /трети/ и следващ сектор , както и дневните пари за първи и втори сектор . Секторното плащане не е обусловено единствено от изпълнените летателни часове , като липсва норматив за деня . Системата на заплащане на труда е 3 повременна , е не сделна и не е уговорен норматив . Секторното плащане е обусловено от външни обстоятелства – дали през съответния месец ще има полети и колко ще са те .

Секторните добавки са с променлив характер – не са предвидими и сигурни и не трябва да се вземат предвид при изчисляване на дължимото възнаграждение по чл.177 КТ . Не се дължат възнаграждения за работа през дните на официалните празници по чл.264 КТ като вещото лице е извършило изчисления без да вземе предвид , че служителят е работил на сумирано работно време на двумесечна база . Така нереално са завишени дължимите суми за дневно плащане .

Въззивникът Д. С. Г. излага доводи за неправилност на основното и допълнителното решение на СРС /в обжалваната от нея част/ . Мотивите на първоинстанционния съд за непълни и противоречиви . От една страна се приема , че секторните плащания не са част от основната заплата , а са допълнително възнаграждение ; а от друга страна , че първите два сектора са част от основната заплата . Самият ответник твърди , че секторните плащания са допълнителни възнаграждения , а не част от работната заплата . След като част от секторните плащания се изплащат като дневни пари , то няма основание да се заключи , че същите представляват част от трудовото възнаграждение т.е. дължат се секторни плащания и за първите два сектора , а искът по чл.74 ал.4 КТ е основателен . Ответникът поддържа тезата , че стотици членове на екипажи са се съгласили да осъществят стотици международни полети срещу минимална работна заплата . Секторните плащания са стандартни в авиационната индустрия и представляват допълнителни възнаграждения с постоянен характер по чл.15 ал.2 НСОРЗ , а не част от основната работна заплата . При определяне на възнаграждението за времето на платен годишен отпуск по чл.177 КТ не трябва да се изключват секторните плащания за първите два сектора /полета/ прелетени от ищцата през релевантния месец . С решение №50233 от 06.06.2023 г по гр.д.№330/22 г на ВКС , IV ГО е прието , че секторните плащания са сигурни и предвидими и трябва да се вземат предвид при изчисляване на възнаграждението по чл.177 КТ и обезщетението по чл.228 КТ . Това тълкуване е потвърдено и с определение №1826 от 23.06.2023 г по гр.д.

№1396/23 г на ВКС , III ГО , в което е посочено , че месечни плащания с постоянен характер на допълнителни трудови възнаграждения . „Дневните пари“ също са допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер като това не са дневни командировъчни пари , а с тях е покривано секторни плащания са първите два сектора . При ответника е правено разграничения между „дневни пари“ и „дневни надбавки“ /командировъчни/ . Незаконосъобразно е отхвърлен иска по чл.224 ал.1 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск . Ответникът е заплатил само частично обезщетение за 25 работни дни като не е съобразен фиша за работна заплата . На ищцата се дължат дневни командировъчни пари в целия размер от 15 812,89 лева . Секторните плащания за първите два сектора се покриват с т.нар.“дневни пари“ , поради което ответникът реално не е заплащал дневни командировъчни пари по смисъла на българското законодателство . Всички дължими суми трябва да се присъдят на ищцата ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане .

4

В частната си жалба Д. С. Г. излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК /в обжалваната от нея част/ . Позовава се на практика на СЕС , според която при установени неравноправни клаузи потребителят не следва да бъде осъждан за част от разноските по делото ако осъдителният му иск бъде уважен само частично . Според Г. тази практика трябва да се приложи по аналогия и по трудови дела с цел ефективна съдебна защита. Отделно разходите за превод на документи са във връзка с възнаграждението по чл.264 КТ и трябва да се присъдят изцяло .

В частната си жалба „У. Е. У. ЦРТ“ излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК /в обжалваната от него част/ . Разноските за адвокатско възнаграждение са доказани като са представени фактури и банкови нотификации , като към адвокатското възнаграждение трябва да се начисли ДДС .