Решение № 7492 от 28.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7492 гр. София, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110168587 по описа за 2024 година

След влизане в законна сила на Определение № 16531/09.04.2025 г., с което производството е частично прекратено, делото се води по искова молба на „*********“ ЕАД срещу И. Г. К., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, ет. 1НП, апартамент, с абон. № 327159, а именно: 1 611.10 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането; 187.93 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 03.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22970/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на наемател на топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „********“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Г. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца, във връзка с което твърди, че не е собственик или ползвател на имота.

Оспорва имотът да е бил топлоснабден. Оспорва реалното потребление на топлинна енергия в имота през исковия период и нейната цена. Изтъква липсата на доказателства за наличието 1 на одобрени строителни книжа, за изграждането на сградна инсталация за топлопреносна мрежа в имота, за заснемането на отоплителната инсталация в имота, за вида, броя и мощността на монтираните отоплителни уреди в сградата и за сертифициране на измервателните уреди в имота. Оспорва да е изпаднал в забава в плащането на главницата, като счита, че в случая е необходима покана. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „********“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания, а предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22970/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобИ.ето на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС:

„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за 2 енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“. В мотивите към т. 1 е прието следното:

„Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди...“.

В случая ищецът претендира цената на потребената в имота през исковия период топлинна енергия от ответника в качеството му на наемател на жилището. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том 1, рег. № 838, дело № 24/2004 г. на нотариус ********, се установява, че собственик на имота е „******“ ЕООД, т.е. трето за делото лице. Изяснява се, че собственикът го е отдал под наем на ответника по силата на Договор за наем от 21.07.2016 г., срокът на който е удължен с Анекс от 2021 г., като обхваща и процесния период. От изложеното следва, че ответникът е бил държател на имота на облигационно основание и го е ползвал през исковия период.

Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на топлинна енергия, но посочването им в чл. 153, ал. 1 ЗЕ като страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В случая е доказано по делото, че ответникът – наемател е подал до ищцовото дружество Заявление-декларация с 3 вх. № 11551/22.07.2016 г. /неоспорено в отговора на исковата молба/ за открИ.е на партида за имота на негово име. Този документ има характер на предложение за сключване на договор между тях, което очевидно е прието от ищеца с конклудентни действия, щом фактурите и съобщенията към тях са издавани на името на ответника и щом именно продавачът представя заявлението-декларация като писмено доказателство по делото. Следователно, независимо че ответникът не е бил през разглеждания период собственик или носител на вещно право на ползване на имота, по делото е доказано сключването между него и ищеца по посочения начин на нарочен договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

Договорът между ищеца и ответника съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент, находящ се в гр. *******, ет.

1НП, с абон. № 327159. Заключението на съдебно-техническата експертиза и представените от третото лице – помагач писмени доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че абонатната станция в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в наетия от ответника имот и нейната стойност са представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключението на съдебнотехническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които винаги са приключвали със заключение за съответствие.

Задълженията за топлинна енергия са начислявани на абоната на равни месечни вноски с годишно изравняване /т.е. по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. През периода радиаторите в имота са били демонтирани и не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като абонатът е осигурявал достъп за отчет. Видно е, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора в акта за разпределение на кубатура, представен от ищеца, и в документите за извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач, въз основа на 4 които ищецът е издал съобщенията към фактури, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот. Наличието или не на одобрени строителни книжа, на документи за изграждането на сградна инсталация за топлопреносна мрежа в имота, на документи за заснемането на отоплителната инсталация в имота и за сертифициране на измервателните уреди в имота са ирелевантни, щом по делото е установено изпълнение на задължението на ищеца по сключения с ответника договор да доставя топлинна енергия в имота.