Определение № 858 от 14.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858 гр. Варна, 14.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500180 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК

Образувано е частна жалба с вх. № 6631/23.01.2025 г. Н. С. Й., ЕГН:

********** против Определение № 100/06.01.2025г. по гр.д №13356/2024г на Районен съд – гр. Варна, с което е оставена без уважение молбата на Н. С. Й.

**********, с адрес: гр. Варна, м-ст „*********, за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото.

В жалбата се излага следното:

Съдът не е извършил преценка за възможността с разполагаемите й средства да плати дължимата държавна такса, която само за първата инстанция е в размер на 970.83 лева, както и евентуално и съдебните разноски, които най – вероятно ще бъдат в размер надвишаващ неколкократно дължимата държавна такса, предвид обстоятелството, че ответницата не е открита на адреса си, при връчването на изявлението за прихващане.

Обстоятелството, че не е установено да е с влошено здравословно състояние, като и да полага непосредствени грижи или да заплаща издръжка в полза друго лице, не могат да обуславят извода за материалното й състояние.

Установено е, че не притежава движимо или недвижимо имущество, брутното трудово възнаграждение което получава е 1400 лв. Има задължение по кредит, като месечната и вноска е 224.66 лв.

Ирелевантно е обстоятелството, че е взискател по изпълнително дело за сумата от 32 337 лв., което вземе до настоящия момент не е събрано.

Ирелевантно е и обстоятелството, че може да предяви частичен иск.

Частната жалбата е подадена от легитимирана страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по чл. 275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Производството по жалбата е 1 допустимо и същата подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 13356 по описа на ВРС за 2024 г. е образувано по заявен от Н. С. Й. срещу В. В. А., ЕГН ********** и М. Д. А.

ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за недължимост на сумата от сумата от 24270,75 лева, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. №2354/2014 г. на ВРС и образувано в изп. дело № 714/2016 г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, вписан в КЧСИ с рег 717, поради извършено прихващане.

В исковата молба е обективирано искане за освобождаване на ищеца от заплащане на такси и разноски по образуваното дело.

Представена е саморъчно разписана декларация за материално и гражданско състояние от 01.11.2024 г., в която ищцата е заявил брутен месечен доход от трудово възнаграждение от 1107 лева. Банкова сметка по която получа трудовото си възнаграждение. Декларирала е 75 дружествени дялови от ООД всеки по 75 лв., като заявява, че търговеца не осъществява дейност.

Описала е банков кредит с непогасена главница от 8 351,71 лв. и вноска от 224,66 лв., с крайна дата на кредита 8 351.71 лв.

Приложена е справка от МВР, че не се е установило ППС собственост на Й..

Вложен е договор за креди с обща дължима сума за връщане от 26 958.87 лв.

Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.

Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст. След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски.

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата. Възможността за заплащане следва да се преценява с оглед действителния размер на средствата за издръжката на едно лице или домакинство, при съобразяване на специфичните разходи, редовно извършвани от страната, свързани със задоволяване на екзистенциални нужди. Стойностите на минималната работна заплата и на линията на бедността, определяни ежегодно с актове на МС.

Стойностите на минималната работна заплата и на линията на бедността, определяни ежегодно с актове на МС /линията на бедност за 2 страната, считано от 01.01.2025г. е в размер на 638лв., а минималната работна заплата от 01.01.2025г. в размер на 1 077лв./ могат да служат единствено като ориентир наред с останалите обстоятелства при преценката на съда, основана на съотношението достатъчност/недостатъчност на средствата, с които страната разполага и размера на дължимите по делото такси и разноски.

Според предоставената от жалбоподателя декларация, чистия месечен доход и е в размер 1086 лв., има месечно задължение за погасяване на кредит в размер на 224.66 лв.

В конкретния случай след съпоставка с доходите и разходите на ищцата с пълния размер на дължимата държавна такса от 970.83 лв. за образуване и водене на производството пред ВРС, води до извод, че ищцата не разполага с достатъчно средства да заплати цялата дължимата държавна такса.

Предвид фактите, че ищцата е в работоспособна възраст, здрава е и полага труд, както и че липсват данни заплаща наем за жилището, в което живее, и да има задължение за издръжка към трети лица, съдът приема, че сума в размер на 485, 41 лева или 1/2 от дължимата държавна такса за образуване и водене на производството, няма да я затрудни, вкл. и при покриване на основни жизнени нужди. Следва да се отчете и факта, че се касае за еднократно плащане в хода на производството.

По отношение на искането за освобождаване от разноски, предвид това, че към настоящия момент липсват данни за дължими такива, като в исковата молба не се иска назначаване на експертиза, то липсва възможност за преценка дали ищцата ще е във невъзможност да заплаща разноски по делото.

Не е налице пречка в хода на процеса да се поиска повторно освобождаване от разноски.

Следователно молбата на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса за образуване и водене на производството по гр. д.

№13356/2024 г. по описа на ВРС, състав за сума от 485, 41 лева, представляваща 1/2 от съответната държавна такса, се явява основателна, тъй като ищецът няма достатъчно средства да я заплати. В останалата част, а именно - за 1/2 от държавната такса в размер на 485, 42 лева, и разноски искането остава недоказано.

Определението, постановено от състава на ВРС, следва да бъде отменено частично, като молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК бъде уважена за сумата, представляваща 1/2 от съответната държавна такса, а в останалата част - за 1/2, потвърдено.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 100/06.01.2025г. по гр.д №13356/2024г на Районен съд – гр. Варна, съд в частта за 1/2 от дължимата държавна такса за 3 образуване и водене на делото.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Н. С. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Варна от внасяне на държавна такса за образуване и водене на производството по гр. д. №13356/2024 г. по описа на ВРС за сумата от 485, 42 лева /четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща 1/2 от целия размер.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 100/06.01.2025г. по гр.д

№13356/2024г на Районен съд – гр. Варна по чл. 83, ал. 2 от ГПК в частта, в която молбата на Н. С. Й., ЕГН: ********** е оставена без уважение до размер на 1/2 от съответната държавна такса, а именно за сумата от 485, 421 лева /четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и една стотинка/ и разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4