Решение № 1704 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1704 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100514312 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20188075 от 20.09.2021 год., постановено по гр.дело № 60847/2020 г. на СРС, ІІІ Г.О., 176 състав, са отхвърлени предявените от „ЗАД А.“ АД, с ЕИК *******, против ЗД“Б.И.“ АД, с ЕИК *******, искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./, за сумата от 334, 50 лева- главница, представляваща неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по щета № 10015030117654 за вреди на лек автомобил с рег.№ ******* от ПТП, настъпило на 02.06.2015 г. в гр.София по вина на водач на лек автомобил с рег.№ ******* сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 71 лева- мораторна лихва за забава за заплащането на главницата за периода от 01.02.2018 г. до 07.12.2020 г., като погасени по давност. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „ЗАД А.“ АД, с ЕИК *******, да заплати на ЗД“Б.И.“ АД, с ЕИК *******, сумата от 150 лева- съдебни разноски.

Срещу решението на СРС, 176 с-в е постъпила въззивна жалба от „ЗАД А.“ АД, гр.София, подадена чрез юрк.М.Я., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените осъдителни 1 искове. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник ЗД„Б.И.“ АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Г.И. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на 2 материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Спорен в настоящото въззивно производство е единствено въпросът дали е погасено по давност дължимото на ищеца „ЗАД А.“ АД, гр.София регресно обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация по чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ В настоящия случай регресното право на ищеца- като застраховател по имуществена застраховка "Каско на МПС", е упражнено срещу застрахователя по риска "гражданска отговорност" на делинквента.

Съобразно събраните по делото доказателства в процесния случай са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника при условията на чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./, в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач.

По спорния въпрос между страните дали вземането на ищеца е погасено по давност, настоящият въззивен състав намира следното:

За да отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./, първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.197 от КЗ/ отм./, като е приел, че в настоящия случай се касае за гражданска отговорност за събитие, настъпило на 02.06.2015 г., което означавало, че по смисъла на чл.110 от ЗЗД, 5-годишната давност от датата на настъпване на събитието изтичала на 02.06.2020 г.

Приел е също така, че с оглед на обстоятелството, че исковата молба е предявена на 08.12.2020 г./ след изтичане на давността/ и при релевирано изрично възражение от ответника следвало да се приеме, че вземането в размер на 334,50 лв. се е погасило и на това основание искът с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен се явявал и акцесорния иск за лихви по арг. на чл.119 от ЗЗД.

Не може да бъде споделено становището на първоинстанционния съд, че по отношение на регресните суброгационни искове по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ е приложима разпоредбата на чл.197 от КЗ /отм./, според която правата по застраховка „Гражданска отговорност” се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Не е съобразено обстоятелството, че регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за застраховка, а от самия закон, което автоматично отрича приложимостта на цитираната норма/ чл.197 от КЗ/ отм./. Същата намира приложение единствено при исковете, основани на правата, породени от застрахователното правоотношение, какъвто е прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента. По отношение обаче на регресните искове, в това число суброгационните искове, основание за които е не застрахователният договор, а извършеното плащане на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя 3 на делинквента, т.е. плащането на едно чуждо задължение, приложима е общата норма на чл.110 ЗЗД - както за размера на давностния срок, така и за неговото начало.

Следователно, вземането на суброгиралия се застраховател се погасява с 5годишен срок и този срок започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение. В посочения по-горе смисъл е и разрешението, дадено в т.14 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Върховен съд - задължителна съдебна практика, която е запазила своето значение. В същия смисъл е и решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.дело № 356/2008 г. на ВКС, І т.о., както и решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.дело № 455/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.

С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че в процесния случай плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 15.02.2016 г., а искът е предявен на 08.12.2020 г., следва да се приеме, че петгодишната давност по чл.110 ЗЗД не е изтекла. Не е изтекла и давността за вземането на ищеца за лихва за забава. Ето защо, направеното в тази връзка възражение от страна на ответника е неоснователно.

При така изложените правни аргументи, предвид несъвпадането на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора, постановеното от СРС, 176 с-в решение, като неправилно следва да се отмени изцяло, включително и в частта относно присъдените в полза на ответника разноски и вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което да се уважат изцяло предявените от ищеца срещу ответника осъдителни искови претенции с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм. и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като основателни и доказани.

По разноските в производството:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и направени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на сумата от 575 лв., от които 500 лв.- разноски за първата инстанция/ 100 лв.- заплатена държавна такса, 350 лв. депозит за съдебноавтотехническа експертиза и свидетел, и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение/ и 75 лв.- разноски за въззивното производство/ 25 лв.- държавна такса и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20188075 от 20.09.2021 год., постановено по гр.дело № 60847/2020 г. на СРС, ІІІ Г.О., 176 състав, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗД“Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и 4 адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ сумата от 334, 50 лв./ триста тридесет и четири лева, и 50 стотники/- главница, представляваща дължимо регресно обезщетение за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по щета № 10015030117654 за вреди на лек автомобил с рег.№ ******* от ПТП, настъпило на 02.06.2015 г. в гр.София по вина на водача на лек автомобил с рег.

№ ******* сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба08.12.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 71 лв./ седемдесет и един лева/- мораторна лихва за забава за заплащането на главницата за периода от 01.02.2018 г. до 07.12.2020 г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5