Решение № 183 от 24.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100501988 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от С. М. Н., ЕГН ***, срещу Решение № 3031/09.08.2024г., постановено по гр. дело № 10/2024г. по описа на ВРС, с коeто е отхвърлен предявеният от С. М. Н. срещу Л. К. И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ 592 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 440, при съседи:

ПИ с идентификатори ***, при квоти: 1/2 ид. ч. за С. М. Н. и 1/2 ид. ч. за Л. К.

И.. Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания акт.

Твърди се, че няма пречка собственост на недвижим имот, придобита по давност, да се доказва със свидетелски показания в производство по съдебна делба. Сочи се, че не намират приложение постановките на ТР №4/2012г. по т.д. №4/2012г. на ОСГК на ВКС. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по жалбата Л. К. И., ЕГН ********** счита иска за 1 допустим и не оспорва същия, като заявява, че спорът е относно кой да получи в дял имота.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания ВОС намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 34 ЗС, предявен от С. М. Н. срещу Л. К. И., за допускане и извършване на делба на следния съсобствен между страните недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18- 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ 592 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 440, при съседи: ПИ с идентификатори ***, при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка страна.

Ответникът не оспорва иска и не се противопоставя на твърденията на ищцата, че са съсобственици на процесния имот на твърдяното придобивно основание и при посочените квоти.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. От разпита на К.К. се установява, че страните по делото – С. (майка) и Л. (дъщеря), се грижат и стопанисват процесния имот от около двадесет години. Има ограда, в него сеят овошки, краставици, домати.

Свидетелят сочи, че не е виждал други хора в имота и не е чувал някой да има 2 претенции към него. От показанията на Т.К. също се установява, че страните отглеждат цветя, плодове и зеленчуци в имота. Според свидетеля С. и Л. стопанисват имота от повече от тридесет години и други лица не са влизали в него. Показанията на Е.Б. също потвърждава казаното от другите свидетели.

С постановеното по спора Решение № 3031/09.08.2024г., постановено по гр. дело № 10/2024г. по описа на ВРС, първостепенният съд е приел искът за неоснователен. Мотивите са, че в хипотезата, в която съсобствеността не възниква по наследство, съсобственикът, който иска делба, следва да представи писмени доказателства, удостоверяващи собствеността върху делбените имоти. В рамките на делбения процес страната, инициирала спора за делба, следва да установи надлежен титул за собственост на свое име титул, от който черпи правата, които иска да реализира със заявения иск за делба, а такъв титул не е представен.

При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:

С предявяването на иск делба по чл. 34, ал. 1 ЗС ищецът упражнява свое законоустановено субективно потестативно право, насочено към преодоляване на съсобствеността между ищеца и ответниците върху определен недвижим имот, възникнала въз основа на конкретен юридически факт. За да бъде надлежно упражнено правото на иск, ищецът следва да изложи твърдения за това кои имоти иска да бъдат допуснати до делба, между кои лица е налице съсобственост на тези имоти, и на какво основание е възникнала съсобствеността. За допускане на съдебна делба на недвижим имот е необходимо да се установи, че имотът е съсобствен на страните. С оглед на това е нужно при предяване на иска да е ясно на какво основание е възникнала съсобствеността, а когато тя произтича от наследяване, трябва да се посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост. В този смисъл основанието на иска за делба са онези факти, от които произтича твърдяната съсобственост върху имота - напр. прехвърлителни сделки, наследяване, придобивна давност и т.н. Неправилни са изводите на районния съд за невъзможността за позоваване на изтеклата придобивна давност от страна на съделителите в рамките на производството по допускане на съдебната делба. Именно в това производство на разрешаване подлежат въпросите относно това кои имуществени обекти влизат в делбената 3 маса, между кои страни и при какво съотношение на притежаваните от тях права, като няма пречка страните да се позоват на изтекла придобивна давност.

В случая няма спор между страните, че същите са придобили собствеността върху процесния имот чрез осъществяване на фактическия състав на придобивна давност. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Фактическият състав на този придобивен способ включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – то да е непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица.

Свидетелските показания, събрани в хода на първоинстанционното производство, доказват твърденията на съделителите по отношение процесния имот. Същите са установили своята фактическа власт и повече от двадесет години непрекъснато, явно и спокойно държат вещта като своя.

По делото не се спори и по отношение на дела, който всяка страна следва да получи – по ½ ид. част от процесния имот.

Доколкото не се установява обектът на делбата да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице ограниченията на чл. 34, ал. 1 от ЗС, искът се явява доказан и основателен. Ето защо следва да се допусне до делба описаният в исковата молба имот между страните по делото, които се явяват съсобственици при посочените по-горе квоти.

Разноски в настоящото производство не се претендират, поради което не следва да се присъждат.

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3031/09.08.2024г., постановено по гр. дело № 10/2024г. по описа на ВРС, и вместо него постановява:

ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 ЗС да се извърши съдебна делба между С. М. Н., ЕГН *** и Л. К. И., ЕГН ********** при квоти:

1/2 идеални части - за С. М. Н., ЕГН ***

1/2 идеални части - за Л. К. И., ЕГН ********** на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ***, с площ 592 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 440, при съседи: ПИ с идентификатори ***.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5