Решение № 24 от 14.01.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Разлог, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20251240100933 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „А.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес г.С., р-н „И.“, у.„К.“№1, представлявано от А.В.Д. и М.М., ч/з адв. Л.Р., против ЕТ„С.-.“-К.М., ЕИК*, с адрес г.Р., у.„Б.р.“№*, б.1, е.8, а.21.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е инициирал заповедно производство по подадено заявление по чл.410 от ГПК,. Образувано е ЧГД №586/2025 г. по описа на РСРг., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,.

Правния интерес от образуване на настоящето исково производство ищеца обосновава с твърдението, че длъжникът е депозирал възражения с/у издадената заповед. В обстоятелствената част на ИМ са изложени фактически твърдения, че ответникът в качеството си на потребител е сключил с ищцотово дружество договор за използване на ЕСУ ID на клиент *, партида *, ID на договора * от 05.03.2008 г. За всяка отделна моб. услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора. Договорът е подновяван за нови срокове като са добавени/променяни услугите по тарифни планове. Твърди се, че с приложение №1 от 11.06.2021 г. за срок от 2 г. е активиран пакет от услуги фиксиран интернет през мобилната мрежа А.N.B. за мобилен №*, телевизия и моб. услуга А.Б.б.30 на 4 броя SIM карти, чиито номера са посочени в ИМ, включително и допълнителна услуга I.A.V.. Посочено е и оборудване, предоставено на абоната съгласно т.6.1 от приложението. Твърди се, че по договора във вр. с ползваните услуги от абоната са издадени 6 броя ф-ри на обща стойност 517.09 лв., а имено ф-ра №* от 09.06.2023 г., ф-ра №* от 10.07.2023 г., ф-ра №* от 10.08.2023 г., ф-ра №* от 11.09.2023 г., ф-ра №* от 10.10.2023 г. и ф-ра №* от 10.11.2023 г. като е посочен периода на ф-риране, който обхваща период 07.05.2023 г. – 06.11.2023 г. Изложени са доводи за едностранно прекратяване на договора.

На следващо място се твърди, че поради забавен плащане на претендираното вземане ответникът дължи лихва от 136.36 лв. изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане от всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 78.96 лв. мораторна лихва в/у вземането за месечни такси и потребление за периода 10.07.2023 г. – 07.03.2025 г. и 57,40 лв. – мораторна лихва в/у вземането за неустойка за периода 13.07.2023 г. – 17.03.2025 г.

С разпореждане №1640 от 06.08.2025 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на 1 същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК,.

В едномесечен срок ответникът е депозирал отговор/заявление, в което е изразил становище, че признава предявения иск. Посочва, че на 02.09.2025 г. е заплатил претендираната сума.

В ОСЗ, съдът е прекратил производството по делото относно претендираната главница от 517.09 лв. – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор *, партида *, , ID на договор * от 05.03.2008 г. за периода 07.05.2023 г. - 06.11.2023 г., поради отказ от предявения иск в тази си част.

Предвид постановеното определение за частично прекратяване на производството по делото - предмет на настоящето исково производство е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД, с който се иска съдът да признае за установено, че ответникът ЕТ„С.-.“К.М., ЕИК*, с адрес г.Р., у.„Б.р.“№*, б.1, е.8, а.21, дължи на ищеца сумата от 78.96 лв. – мораторна лихва в/у вземането за месечни такси и потребление за периода от 10.07.2023 г. до 17.03.2025 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №253 от 18.03.2025 г. по ч.гр.д. №586/2025 г. по описа на РС-Рг..

Разгледан по същество този иск се явява основателен. Съображенията за това са следните:

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. изпадането на длъжника в забава като потребител на моб. услуги да заплати в срок дължамата главница (месечни такси и потребление на услуги) и размера на претендираната мораторна лихва.

С оглед представените писмени док-ства - договори м/у страните, съдържащи подпис на ответника, съдът намира за доказано възникването на облигационни отношения м/у "А.Б.“ЕАД и ЕТ„С.-.“-К.М., ЕИК*, с адрес г.Р., у.„Б.р.“№*, б.1, е.8, а.21, по силата на които последния е получил ползването на заявените услуги ч/з предоставени 4 броя СИМ карти, включително достъп до телевизия и интернет. До този извод съда достига кредитирайки изцяло представените от ищеца писмени договори и приложения към същите.

Горепосочените факти не се и отричат от ответника, който признава предявения иск. В потвърждение на последното представя док-ства за заплатена главница по сключения с ищеца договор за моб. услуги в хода на исковия процес. Доколкото плащането е извършено на 02.09.2025 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи претендирата от ищеца мораторна лихва от 78.96 лв., равняващи се на 40.37 €, в/у вземането за месечни такси и потребление за периода от 10.07.2023 г. до 17.03.2025 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №253 от 18.03.2025 г. по ч.гр.д. №586/2025 г. по описа на РС-Рг.. Размерът на претенадрината мораторна лихва се установява от приложените от ищеца справки за изчисляване на мораторната лихва за исковия период.

Относно разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени разноски от 11.83 лв., равняващи се на 6.05 € за заплатена държавна такса и адв.възнаграждение от 223.00 лв., равняващи се на 114.02 €, съразмерно с уважената част от заявлението.

Също така ответникът следва да бъде осъден да заплати и сторените в хода на исковото производство разноски от 78.75 лв., равняващи се на 40.26 € за заплатена държ. такса.

2

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника ЕТ„С.-.“-К.М., ЕИК*, с адрес г.Р., у.

„Б.р.“№*, б.1, е.8, а.21, представлявано от К.И.М., че в полза на ищеца „А.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес г.С., р-н „И.“, у.„К.“№1, представлявано от А.В.Д. и М.М., съществува вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №253 от 18.03.2025 г. по ч.гр.д. №586/2025 г. по описа на РС-Рг., за сумата от 78.96 лв., равняващи се на 40.37 € – мораторна лихва в/у вземането за месечни такси и потребление за периода от 10.07.2023 г. до 17.03.2025 г.

ОСЪЖДА ЕТ„С.-.“-К.М., ЕИК*, с адрес г.Р., у.„Б.р.“№*, б.1, е.8, а.21, да заплати на ищеца „А.Б.“ЕАД, ЕИК*, с адрес г.С., р-н „И.“, у.„К.“№1, представлявано от А.В.Д. и М.М., сумата от 313.58 лв., равняващи се на 160.33 € - сторени в хода на заповедното и исковото производство разноски.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.259 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3