Решение № 1765 от 10.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1765 гр. В., 10.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110111214 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на Е. Г. С., ЕГН: **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на децата Р. В. Г.:

********** и Г. В. Г., ЕГН: **********, за постановяване на мерки за защита срещу В. Р. Г., ЕГН **********- баща на децата и бивш съпруг на майката.

Молителят твърди, че е В. Р. Г. е осъществил актове на домашно насилие над нея и децата в срока по чл. 10 от ЗЗДН, изразяващи се в изпращане на съобщения, както следва:

На 30.07.2025 г. в 10:22 ч.: „Но бъди сигурна бял ден няма да видиш„;

На 07.08.2025 година в 11:45 ч: „ Ще ревеш“;

На 08.08.2025 година 09:12 ч.: „ А за теб бавно ще угаснеш“;

На 08.08.2025 година, 07:30 ч.: „Слезте на тази планета... и знайте че най- лудото копче съм Аз. И докато мога да мърдам ще.... Ви върна.... И то подобаващо“;

На 07.08.25 г. Г. лично или чрез друго лице е нарязал четирите гуми на автомобила на Е.;

1

На 25.08.25 г. Четирите гуми на колата й са повторно нарязани от В. Г.;

На 05.09.25 г. в 01:26 ч.: е изпратена снимка с един куршум под която е написано: „Хахаха... Златния годежен пръстен го преработих на епруветка...хахаха; За теб естествено...ти имаш нужда от злато... хахахаха...;А аз....хахахаха... да ти го подаря...“;

На 28.08.25 г. 16:59 ч.: „Къде ще отидеш ...Хахахаха...хора имала...знаеш... ли на мен не ми трябват хора...хахахах... двамата ще пътуваме .... с еднопосочен полет този път “;

На 29.08.25г. в 01:51 ч. – „ще се мъчите всички ....докато В. е жив Р. иска да ме коли, Ж. разбрах че искал да чупи, така вече сме сто процентови ....за тях не знам но като гледам на къде вървят нещата ние сме чао .... А сякаш можеше още малко ....идиотка .... А мажеше още малко картини да съберем ....хахаха...идиотка...“;

На 23.09.25 г. в 15:25ч. - „Курволяк такъв...бъктиса ми от твоите районни...и наистина вече ми идваш в повече ....във въздуха вече не се носят феромони, но ще носят ...какво ....па...; Мислиш си...., че с институциите ще се спасиш..хахаха..пазят те..А..хахаха...малко още...сама си го направи ...хахаха бойната... ще видимкакъв боец си очи в очи...идиот....Единият ще ме коли.... другият ще чупи....другата шундата й само за пари мисли...ЩЕ ВИ ПРЪСНА КАТО РАЗХВЪРЛЯН БОКЛУК....“;

На 24.09.25 г. в 17:33 ч.: „Идиоти....с главно И..Не мога да си намеря място...но с теб знам къде Е...идиот...И ТИ МИСЛИШ ЧЕ ВЕЧЕ ОСЪЗНАВАШ ТВОЕТО КЪДЕ Е ...ОТНОВО С МЕН; Макар, че не те искам ....в моето пътуване но няма как...без теб не тръгвам .... Целувки...“ в 2:05ч.:

„Чакам те ...хахаха...И да се оглеждаш ....аз ще съм там .... В нищото. ...“; На На 25.09.25 г. в 01:39 ч. -„Който трябва да те намери .... Ще те намери хахахах....“ В 01:59ч. „И мен ме търсили да видим кой кого ще намери пръв“;

На 02.10.25 г. в 09:31 ч.: „Умряла си знаеш...и го усещаш... Идиот...“;

На 07.10.25 г. в 01:45 ч. е писал или изпращал нещо, но съобщението е изтрито;

На 08.10.25 г. в 08:04 ч.: „Хахаха...нещо...ми я няма колата...не те виждам...но то хахаха...не може дълго.хахахах...все ще се появиш....“; В 08:46 ч.: „Може би с друга... хахаха....Може би другаде ...хахаха.. все ще те видя ...

2 хахаха...ресто имаш....Марфуша....Нали трябва да излезеш...хахаха“; в 09:10 ч.: „Как ....хахаха.. все ...някък...хахаха...Живота ти е тук... Марфуша ...трябва да се видим...За...последно....“; и последно засега на 09.10.25 г. в 08:32 ч. изпратил изключително заплашителен и травмиращ клип, в който се говори за: „Отмъщението не е импулс, то е план подреден като часовник. Не крещя, не се треса, аз наблюдавам. Всеки ход на врага е бележка в тетрадката ми. Когато настъпи часът няма театър, няма емоции, само резултат. Не търся радост в болката, им търся баланс. Правилното плащане за стореното. Хладнокръвния човек не се връща за да унищожи, той се връща за да установи ред и редът тук е прост... който ме предаде плаща цената.“ След което изпраща съобщения в 08:50 ч.:

„Хахахаа....ред....ти го обичаш....хахахах....и мен научи., хахаха..Ще ги подредим нещата.... хахаха...“ в 09:23ч: „Хахаха“ в 09:59ч.: „То било друго ....хахаха...“ в 10:43ч.:

„Не знам Но идва Вятъра ... .хахаха“.

Актовете на насилие се изразяват в перманентен психически и емоционален тормоз посредством ежедневно /без значение по кое време на денонощието/ на излючително заплашителни съобщения за убийство и/или причинаване на телесни повреди на Е. и децата Р. и Г., а също така и посегателство над ползвания от тях лек автомобил. За всичко това неколкократно е сезирана ВРП и са налице сигнали до МВР. Отделно от това през цялото време В. Г. с действията си системно нарушава издадената в полза на майката и детето Г. Заповед за защита, като до момента не са налице никакви действия от страна на компетентните органи в тази връзка. След извършена проверка от молителката се установило, че е налице висящо досъдебно производство - пр.пр. №*** по описа на ВРП, ДП *** г. по описа на П. РУ - В. образувано по жалба на С. срещу Г. за извършено престъпление по чл. 296 и чл. 144 от НК. Отделно от посоченото ДП е налице и друго такова по чл.183 от НК, а именно: пр. пр. *** г. по описа на ВРП, ДП **** г. по описа на П. РУ – В..

Молителят сочи още, че предвид наличието на изключителна арогантност, чувство за безнаказаност, незачитане на личната неприкосновенност и правовия ред, а също неспиращия интензитет на заплахите и обидите, и тяхната системност в поведението и действията на 3 ответника, въпреки наличието на заповед за защита по ЗЗДН и отправянето на явни заплахи за живота на Е. и децата Р. и Г., е налице обоснован страх у същите за живота и здравето им, в резултат на който всички в дома им спят под ключ, не могат спокойно да излизат от дома си, оглеждат се навсякъде и се посрещат един друг.

При тези съображения молителят сезира съда с искане за налагане на посочени в молбата мерки за защита по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 от ЗЗДН.

Ответникът не оспорва писмените доказателства с отправени от него заплахи, отрича да е рязал гумите на автомобила на молителката, нито да е изпращал човек, който да го стори.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

Страните не спорят, че са били в брак, който е прекратен с Решение № **** год. по гр.д. № *** год. по описа на ВРС, както и че са родители на децата Р. В. Г.: ********** и Г. В. Г., ЕГН: **********.

От показанията на свидетеля А. О. Д. - Т., се установи, че инциденти между Е. и В. е имало и преди прекратяване на брака. Виждала е смс- ите със заплахите. Сочи, че децата са много травмирани от поведението и заплахите на баща си, като големият син се будел посред нощ и стоял на прозореца да не би някой да идва или да ги заплаши.

По делото е представена Заповед за незабавна защита № *** год. и Заповед за защита № *** год., издадена съгласно Решение № **** год. по гр.д.

№ **** год. по описа на ВРС, с която са постановени следните мерки за закрила: задължен е В. Р. Г. да се въздърна от извършване на домашно насилие по отношение на Е. Г. Г. и детето Г. В. Г.. Мъжът е отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. В., ул. „Г. Р.“ № **, ет. *, ап. **, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото – 26.02.2024 г. Забранено му е да приближава Е. Г. Г. и детето Г. В. Г. на разстояние по малко от 200 метра, жилището им, жилището на родителите на молителката, находящо се в гр. В., ул. „П. К.“ № **, ет. *, ап.

**, местоработата на молителката – склад за метали, находящ се в гр. В., бул.

„В. В.“ № ***, училището на детето Г. – ОУ „П. Р. С.“, гр. В., бул. „В. В.“ № **, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за 4 незабавна защита по делото – 26.02.2024 г. Определено е местоживеенето на детето Г. В. Г. при пострадалия родител – майката Е. Г. Г. за срок от 18 месеца.

Задължен е В. Р. Г. да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие /специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева по смисъла на ЗЗДН/ към Фондация „***к“.

А. О. Д. - Т. посочи, че след като ответникът наскоро излязъл от болницата, заканите спрели.

Според чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, като акт на домашно насилие може да бъде извършен както чрез действие, така и чрез бездействие.

За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е необходимо да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В случая се установи, че ответникът е преследвал съзнателно такава цел по отношение на молителката, но не и по отношение на детето.

Законът придава специална доказателствена сила на декларацията по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН. В настоящия случай е налице подадена такава, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН ).

Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна на посочения в нея извършител, съставляващи която и да било от проявните форми на домашно насилие.

Доколкото декларираното се подкрепя от събраните в хода на процеса доказателства и техния анализ, съдът намира, че спрямо молителката и децата са осъществени твърдените актове на домашно насилие от ответника.

5

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН предвижда, че за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Предвид поведението на ответника, който е е прекратил изпращането на заплашителни съобщения след издаването на предходна заповед за защита, факта, че омаловажава стореното и липсата на съзнание какво причинява на децата си и тяхната майка, липсата на критичност относно извършеното, съдът намира, че следва да наложи поисканите от пострадалите лица мерки за максималния, предвиден в закона срок. При определяне на вида и срока на мерките съдът съобразява и домашните насилия, които ответникът е извършвал назад във времето.

На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срокът на мерките следва да са с начална дата – 10.10.2025 г. – издаване на заповедта за незабавна защита по делото.

Съдът приема за основателно и искането за прилагане на мярката по чл.

5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН – да бъде задължен ответникът да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие към Фондация „*****“ в гр. В., ул. С. № **. Това е необходимо с оглед данните за алкохолна зависимост от страна на ответника, съответно повишената му агресивност след употребата на алкохол.

Определеният от съда срок на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ГПК има за цел превенция, като при съответно справяне от страна на бащата с агресията и алкохолната си зависимост, няма пречки личните контакти между него и децата да бъдат възстановени и преди изтичането на максимално визирания в закона срок от 18 месеца.

Следва да се посочи, че целта и социалното предназначение на Закона за защита от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, който действително се намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза от рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание. При определяне на подходящата по вид и продължителност мярка съдът следва да съобрази водещата цел на закона – предотвратяването на бъдещи актове на домашно насилие и запазване здравето и неприкосновеността на пострадалите. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя, тъй като мярката няма за цел да го превъзпита, а да преустанови, евентуално да предотврати по- нататъшни посегателства върху 6 пострадалите лица.