Решение № 171 от 29.10.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Свищов, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100470 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Х. С. В., чрез адв.М. М. твърди в искова молба, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2635642/07.09.2022г., сключен с "К" ЕАД, като съгласно договора получил кредит в размер на 6000 лева. Сочи, че в чл.

4.1 от Договора било предвидено, че ищецът следва да сключи Договор за поръчителство с "А" ЕООД, с цел обезпечаване на сключения Договор за кредит. На 07.09.2022 г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с ответника "А" ЕООД с цел да обезпечи сключения договор за кредит, като по него трябвало да заплати възнаграждение в размер на 5014,62 лева. Ищецът превел по Договор за поръчителство с "А" ЕООД сумата 900,00 лева. Счита, че Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с "А" ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, на основание чл. 26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. Нарушен е принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД - налице е явна нееквивалентност между престациите, тъй като сумата, която се начислява чрез него е в размер над 60% от сумата на отпуснатия кредит. На следващо място, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. От друга страна, при справка в ТР се установявало, че 1 едноличен собственик на капитала на "А" ЕООД е "К" ЕАД, като печалбата на първото дружество от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К" ЕАД.

Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "К" ЕАД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, На следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на основание чл.

26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.л.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Договорът бил нищожен, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП. По този начин, чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство изцяло се нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Въпросната клауза и Договора за предоставяне на поръчителство били нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Отделно от това, сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателя да получава нещо насреща, като той бил принуден да сключи този договор и то с предварително посочено от заемателя дружество, като условие за отпускане на кредита.

Договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез него се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 от ЗЗД вр.чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника "А" ЕООД да заплати на ищеца сумата от 900 лева, заплатена по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В писмена молба преди съдебно заседание моли да бъде уважен иска, както е предявен. Представя списък на разноските – за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Ответникът "А" ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Счита, че не е налице нарушение на добрите нрави, на ЗПК или ЗЗП. Не оспорва, че ищецът има валидно сключен Договор за потребителски кредит № 2635642/07.09.2022г., както и че задълженията по този договор са погасени. Не оспорва сключването на незадължителен Договор за предоставяне на поръчителство с ищеца, както и че задълженията по него са погасени и "А" ЕООД е получило претендираните с исковата молба 900 лева. Оспорва, че Договора за предоставяне на поръчителство е задължителен да се сключи, за да се получи кредита. Посочва, че чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит изрично e 2 вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, тоест това е възможност, но не е задължение на за кредитополучателя.

Оспорва, че Договора за кредит нарушава чл. 11, ал. 1 и чл. 19 от ЗПК. В Погасителния план към договора за кредит изрично бил посочен фиксиран ГЛП- 39.80%, което е по-малко от 5 пъти размера на законната лихва.

Погасителния план имал изискуемото се по ЗПК съдържание с посочен брой погасителни вноски, размер на всяка една от тях, компоненти от които е съставена вноската. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователни и недоказани. Претендира заплащане на направените по делото разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба взема становище за неоснователност на предявения срещу дружеството иск, както и прави възражение за липса на предпоставки за приложение на чл.

38 от Закона за адвокатурата, а в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 07.09.2022г. между "К" ЕАД и Х. С. В., е сключен договор за потребителски кредит № 2635642, по силата на който "К" ЕАД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 6000,00 лева и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление. Част от договора е и погасителен план за 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и обща размер на вноската. В чл. 4 от същия договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от "К" гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни.

По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че на 07.09.2022г.- датата на сключване на договора между "К" ЕАД и ищеца Х. С. В., последният и ответникът са сключили Договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който "А" ЕООД, е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с "К" ЕАД, по силата на който да отговаря пред "К" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено в размер на 5014,62 лева, платимо на 24 вноски в посочените размери. Видно от договора за поръчителство, Х. С. е 3 следвало да заплаща възнаграждението, като "К" ЕАД е овластено вместо поръчителя "А" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договорсъгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че "К" ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът "К" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А" ЕООД. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество поръчител).

По делото не се спори, че в полза на ответника "А" ЕООД е заплатено възнаграждение в размер на 900,00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД- ответното дружество "А" ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 900,00 лева представляваща заплатената от него сума по нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП Договор за поръчителство от 07.09.2022г., сключен във връзка с Договор за потребителски кредит № 2635642/07.09.2022г.

Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. В случая ищецът претендира връщане на суми, платени по нищожен Договор за поръчителство, следователно платени без правно основание, но същият договор е сключен във връзка с Договор за потребителски кредит № 2635642/07.09.2022г., поради което по така предявения иск подлежи на разглеждане и договорът за кредит. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В конкретния случай се установи от договора, че при посочване на ГПР в договора, не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя, представляващи възнаграждения за поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя "А" ЕООД. При включване на тези разходи, ГПР който е определен в договора за кредит на 47,93 % безспорно ще надхвърли значително ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В конкретния случай посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от 4 потребителя. В погасителния план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 8877,05 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР.