Решение № 535 от 16.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Русе, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20264520100021 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т. 2, чл. 221, ал.1 и 224, ал.1 КТ.

Постъпила е искова молба от К. И. И. против „Русенска строителна компания“ АД, в която се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основата на сключен трудов договор №**** от **** г., няколко пъти изменян с допълнителни споразумения. Въпреки, че ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения за длъжността „******“, работодателят не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците от март до октомври 2025г. в сроковете по чл. 5 от трудовия договор, поради което на ***г. К. И. отправил до „Русенска строителна компания“ АД волеизявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди се, че след прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят имал неизплатени трудови възнаграждения към ищеца, както и му дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което „Русенска строителна компания” АД бъде осъдено да заплати на К. И. И. за всеки от 1 месеците от март до ноември 2025г. включително по 900лв., частично от 1500лв., а за месец декември 2025г. сумата от 450лв., частично от 750лв., представляващи дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2025г. до ***г., сума в размер на 900лв., частично от 1500лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието и сума в размер на 2000лв., частично от 3000лв., представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 59 дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба и до окончателно им изплащане.

Претендират се и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за допустимост и за частична основателност на предявените искове. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, но се счита, че дължимите суми на ищеца за периода м.март до м.декември 2025г. са различни от претендираните от него. Твърди се, че всички дължими на ищеца суми за трудови възнаграждения и обезщетения са му начислени във фишовете за периода от месец март до месец декември 2025г., но действително не му били платени.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от събраните доказателства, че между К. И. И. и „Русенска строителна компания“ АД е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор от ****г. за длъжността „******“, което е прекратено на основание чл. 327, ал.1 т.2 КТ, считано от ***г. Също така няма спор, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, включително и до приключване на съдебното дирене в настоящото производство, на ищеца не са му изплатени дължимите трудови възнаграждения за месеците март-декември 2025г., обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ с оглед основанието на което е прекратено трудовото правоотношение, както и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

След представяне по делото от страна на ответното дружество на становище по размера на дължимите на ищеца суми за трудови 2 възнаграждения и обезщетения и съответно фишовете за заплати за процесния период, ищцовата страна е направила изменение на исковата си претенция, като е претендирала чрез изменение на размера на отделните искове следните суми :

1. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2025г.

473,55 евро, частично от 766,94 евро;

2. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2025г. в размер на 486,24 евро, частично от 766,94 евро;

3. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2025г. в размер на 482,11 евро, частично от 766,94 евро;

4. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни 2025г. в размер на 482,11 евро, частично от 766,94 евро;

5. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2025г. в размер на 482,11 евро, частично от 766,94 евро;

6. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2025г. в размер на 482,11 евро, частично от 766,94 евро;

7. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2025г. в размер на 462,40 евро, частично от 766,94 евро;

8. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2025г. в размер на 476,88 евро, частично от 766,94 евро;

9. Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2025г. в размер на 482,11 евро, частично от 766,94 евро;

10.

Неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2025г. до ***г. в размер на 278,97 евро, частично от 383,47 евро;

11. Неплатено нетно обезщетение по чл.221, ал. 1 КТ в размер на 511,45 евро, частично от 766,94 евро;

12. Неплатено нетно обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ за 59 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 1508,79 евро, частично от 1533,88 евро.

Срещу така претендираните размери на трудови възнаграждения и обезщетения, ответникът не е направил възражения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото, че за процесния период от месец март до ***г., когато е прекратено трудовото правоотношение между 3 страните, на ищеца не са му изплатени дължимите трудови възнаграждения, както и обезщетенията по чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал.1 КТ. След изменение на размера на предявените искове, ответникът не е направил възражения. Също така претендираните суми са изцяло съобразени с представените от ответника фишове за трудови възнаграждения. Така общия размер на претендираните от ищеца трудови възнаграждения е 4588,59 евро, а обезщетенията по чл. 221, ал.1 и чл. 224, ал.1 КТ съответно 511,45 евро и 1508,79 евро и същите не надвишават сумите, които са начислени от работодателя за процесния период (т.е. признати са за дължими), но безспорно не са платени. Поради това предявените искове следва да бъдат изцяло уважени като доказани по основание и размер.

При този изход на спора, в полза на ищцовата страна са дължими разноски. На процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА, за което е направено съответното искане и са представени доказателства. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, цената и броя на исковете, продължителността на производството и всички негови особености, съдът определя като справедливо възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца в размер на 700 евро. За пълнота на изложеното във връзка с дължимите разноски, следва да се посочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА (при безплатна правна помощ на близък или материално затруднено лице), съдът не е обвързан от действително направени разноски, които да съобрази и също така не е обвързан от размерите определени в Наредба №1/2004г. на ВАС.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса върху уважените искове в размер на 256,67 евро.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД ЕИК827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от Марин Недялков Маринов и Петър И. Даскалов да заплати на К. И. И. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Драма“ 4

№15 сумите: 4588,59 евро неплатени трудови възнаграждения в нетен размер за периода 01.03.2025г. до ***г., претендирани частично от 7 669,40 евро, 511,45 евро обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в нетен размер, претендирано частично от 766,94 евро, 1508,79 евро обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в нетен размер, претендирано частично от 1533,88 евро, ведно със законната лихва върху посочените суми считано от 06.01.2026г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД ЕИК827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от Марин Недялков Маринов и Петър И. Даскалов да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на „Еднолично адвокатско дружество В. В.“, БУЛСТАТ : 180697879, представлявано от адв. В. М. В. с адрес гр.

Русе, ул. „Драма“ №15 адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Русенска строителна компания“ АД ЕИК827226597, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Източна промишлена зона“, представлявано заедно от Марин Недялков Маринов и Петър И. Даскалов да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса върху уважените искове в размер на 256,67 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5