Определение № 393 от 01.10.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Шумен, 01.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

София Анд. Радославова

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20213600500396 по описа за 2021 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Енерго-ПроПродажби” АД гр. Варна, представлявано от Я.М., Д.Д. и П.С. – членове на Управителния съвет и действащо чрез пълномощника си М.М., против определение № 261269/28.06.2021 г. по гр.д. № 2428/2020 г. по описа на Районен съд гр.

Шумен, с което е оставено без уважение искането им за изменение на Решение № 260195/20.04.2020 год. по гр.д. № 2428/2020 год. по описа на ШРС в частта за разноските, като на ответната страна са присъдени разноски съразмерно с прекратената част на исковете.

Жалбоподателят излага доводи, че определението е неправилно. Сочи, че искането за изменение на решението в частта за разноските е основателно, тъй като след депозиране на исковата молба в първото по делото открито съдебно заседание е поискал изменение на иска и съдът със свое определение е допуснал изменение на иска, като в останалата му част иска е бил прекратен. С така постановеното решение съда се е произнесъл само за изменената част на иска, като не се е произнасял за иска в прекратената му част . С оглед на това, че не е налице произнасяне на съда по отношение на иска в прекратената му част, частния тъжител счита, че следва да им бъдат присъдени разноски в размер на 500.00 лв. представляващи направени в хода на заповедното и настоящото производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Моли въззивният съд да отмени Определение №261269/28.06.2021 г. по гр.д.2428/2020 г. по описа на ШРС, като постанови друго такова , с което да уважи искането им за изменение на Решение № 260195/20.04.2020 год. по гр.д. № 2428/2020 год. по описа на ШРС в частта за разноските.

Насрещната страна не взема становище по частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба за неоснователна, поради следното:

1

Гр.д.№2428/2020 г. по описа на P C Шумен е образувано по искова молба на „ЕнергоПроПродажби” АД гр. Варна, представлявано от Я.М., Д.Д. и П.С. – членове на Управителния съвет и действащо чрез пълномощника си М.М. против Р. М. Р., ЕГН – 7409208740 от гр. Шумен.

С исковата молба са предявени два обективно съединени установителни искове: на основание чл.

422, ал.1 от ГПК вр. чл.124 от ГПК по отношение на главницата в размер 957.13 лв. и по чл. 86 от ЗЗД – по отношение на мораторната лихва в размер 23.77 лв.

В първото по делото открито съдебно заседание ищеца „Енерго-ПроПродажби” АД гр. Варна е поискал изменение на иска, а именно:

1. По иска за главница - първоначалния предявен размер 957.13 лв. (деветстотин петдесет и седем лева и 13 стотинки), представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 13.12.2019 г. - 16.06.2020 г., е редуциран на 478.57 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и 57 стотинки).

2. По иска за мораторна лихва - първоначалния предявен в размер на 23.77 лв. (двадесет и три лева и 77 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 07.08.2020 г., е редуциран на 11.89лв. (единадесет лева и 89 ст.).

Със свое определение съда е допуснал изменение на иска, като в останалата му част иска е бил прекратен. С Решение №260195/20.04.2021 г. Шуменският районен съд е признал за установено, че Р. М. Р., ЕГН ********** от гр. Шумен дължи на „Енерго-ПроПродажби” АД гр.

Варна сумата от 478.57 лева /четиристотин седемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща част от изразходваната ел.енергия в обект с абонатен номер ***, с клиентски номер 1300116860 и адрес на потребление: с.Д.. за периода от 13.12.2019 год. до 16.06.2020 год., за който са били издадени Фактури с № 0288465135 от 13.12.2019 год., №0289635549 от 14.01.2020 год., № 0290800141 от 12.02.2020 год., №0291966405 от 13.03.2020 год., №0293127911 от 13.04.2020 год., №0294295470 от 14.05.2020 год., №0295536696 от 16.06.2020 год. и сумата от 11.89 лева /единадесет лева и осемдесет и девет стотинки/- мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 07.08.2020 г.

Със същото решение „Енерго-ПроПродажби” АД гр. Варна е осъдено да заплати на Р. М. Р., ЕГН ********** сумата от 150.00 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с прекратената част на исковете.

С молба от 14.05.2021 год. на основание чл. 248, ал.1 от ГПК ищецът „Енерго-ПроПродажби” АД гр. Варна, представлявано от Я.М., Д.Д. и П.С. – членове на Управителния съвет и действащо чрез пълномощника си М.М. е поискал от съда да допусне изменение на Решение №260195/20.04.2021год. в частта за разноските, тъй като считат, че на ответната страна не следва да бъдат присъждани разноски. С определение № 261269/28.06.2021 г. по гр.д. № 2428/2020 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, съдът е оставил без уважение искането им за изменение на Решение № 260195/20.04.2020 год. по гр.д. № 2428/2020 год. по описа на ШРС в частта за разноските, с което на ответната страна са присъдени разноски съразмерно с прекратената част на исковете. Именно това определение е предмет на настоящата въззивна проверка.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита определението на първоинстанционния съд за обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, който е приложим и в заповедното 2 производство, ответникът, в т.ч. и ответникът по въззивната жалба има право на разноски и при прекратяване на делото. Видно от представените по делото доказателства ответната страна е упълномощила адвокат Ст. О. от ШАК, който да осъществи защита и процесуално представителство на същата по гр.д. № 2428/2020 по описа на ШРС, като в приложения договор за правна защита и съдействие е отразено внесено възнаграждение за процесуалния представител в размер на 300 лв. В случая производството по делото е прекратено частично и по двата обективно съединени иска, поради оттегляне на исковата молба: По иска за главница – от първоначалния предявен размер 957.13 лв. на 478.57 лв. и По иска за мораторна лихва - от първоначалния предявен в размер на 23.77 лв. на 11.89лв.

Присъждането на разноски е обусловено от няколко предпоставки: да е направено такова искане, до определен момент и да са налице доказателства за реалното извършване на разноските.

В случая посочените предпоставки са налице. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението на адвоката е заплатено в брой и в посочения размер – 300 лв.

Съгласно т.1 на ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС съдебните разноски се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой, какъвто е случая, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

По същество претенцията за разноски представлява акцесорно вземане на страната, което подлежи на присъждане при уважаване на нейното искане. Всяка от страните в процеса е отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна процесуалната позиция на другата страна. Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/, защото загубилата спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най-голямо старание за водене на процеса добросъвестно. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.

В случая срещу ответника е бил иницииран процес, който не е приключил с разрешаване на спора по същество частично, вследствие процесуални действия на самия ищец – частично оттегляне на иска, поради намаляване размера на исковата претенция. Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК определя правото на разноски на ответника при прекратяване на производството и след като към същия момент такива са били направени /с оглед заведения иск и в частта, в която искът е прекратен/, същите следва да бъдат присъдени съразмерно прекратената част като размер, при липса на друго договорено разграничение в договора за правна защита и съдействие.

В случая не е налице и прекомерност на възнаграждението. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е 300 лв., в какъвто размер е и уговореното и заплатено възнаграждение,. т.е. на минимума.

С оглед гореизложеното определението на Шуменският районен съд потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.

Водим от горното, съдът

3 следва да бъде

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 261269/28.06.2021 г. по гр.д. № 2428/2020 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, постановено по реда на чл.248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4