Решение № 49 от 21.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Кюстендил, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. ЛЮБ. К., ЕГН **********, с адрес: г**********************, чрез пълномощника адв.И.З. от АК-София, против решение №260222/25.03.2021г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№1925 по описа за 2020г. на същия съд.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове от Д. ЛЮБ. К. против „**********************“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в **********************, представлявано от управителя И.Г.Б., за присъждане на сума в размер на 164.00 щ.д., както и 1507.00 лева, представляващи заплатени суми в изпълнение на Договор за участие в програма "WORK AND TRAVEL 2020" от 15.11.2019г., основанието за заплащането на които е отпаднало, поради неговото прекратяване по право, ведно със законна лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и Д. ЛЮБ. К. е осъден да заплати на „**********************“ ООД сторени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 635.49 лева.

Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за сумата от 164.00 щатски долара и ищецът е осъден да заплати разноски, като се претендира решението на КнРС да бъде отменено в тези части и да бъде постановено друго, с което 1 иска за въпросната сума да бъде уважен и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба се прави оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не е съобразил, че плащането на сумата от 1 507.00 лева на „*********“ ЕООД е било направено без договор между „*********“ ЕООД и ищеца, а въз основа на договора с „**********************“ ООД и в изпълнение на чл.3.24 от същия. Излага се, че след развалянето на договора тази сума е трябвало да му бъде възстановена от „**********************“ ООД, а не от „*********“ ЕООД, което е било сторено от последното дружество след завеждане на делото. Относно сумата от 164 щатски долара във въззивната жалба се изтъква, че неправилно районният съд е приел, че по процесния договор „**********************“ ООД е престирало услуга, а нямало задължение за резултат , поради което и дължимостта на насрещната на предоставената услуга престация не е обусловена от реално заминаване на кандидата в чужбина и започване на работа, тъй като при тези доводи не би могло да се счита, че договора е развален по право (което е прието от съда и е безспорно между страните), а е следвало да се счита прекратен. На следващо място, въззивникът сочи, че неправилно съдът е приел и ценил обстоятелството, че ответното дружество е влязло в контакт с посолството на САЩ за последващото му заминаване. В хода на делото не са били събрани писмени доказателства за това, а дадените от председателя на „**********************“ ООД свидетелски показания не е следвало да бъдат кредитирани, предвид качеството, което той има. Жалбоподателят намира, че дори да се приеме, че е имало контакт между ответника и Посолството на САЩ, то той не е остойностяван по договора между страните, както и сумата от 164 щ.д. не е била платена за осъществяване на такъв контакт. Поддържа, че сумата в размер на 164 щ.д. се е формирала като сбор от 35 щ.д., представляващи административна такса „SEVIS”, за заплащането на която от страна на „**********************“ ООД към посолството на САЩ не се събрани доказателства и 129 щ.д., представляващи такса „ORANGE ТАЛАНТИ“, за която нямало дефиниция в процесния договор и няма доказателства услугата да е престирана. Излага, че районният съд е приел, че срещу таксата са оказани „съответните услуги“, без да дефинира какво включват тези съответни услуги. Освен това първоинстанционният съд не бил съобразил, че приложеният към отговора на исковата молба тест за определяне на нивото на английския език е от предходната програма „Work and travel USA 2016“. В жалбата се твърди, че разрешителното за работа на територията на САЩ, формуляр DS-2019 с номер N0031296518, издаден на 04.03.2020г., както и документът удостоверяващ заплащане на такса SEVIS, са оспорени по смисъла на чл.193 от ГПК, като ответникът не е заявил, че ще се ползва от тях, а по отношение на документа за заплащане на таксата не е представил оригинал по смисъла на чл.183 от ГПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е посочил в обжалваното си решение кои доказателства е приел, съответно не е приел и въз основа на кои от тях е изградил изводите си. В допълнение в решението, в частта за разноските, неправилно е прието, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото за посочената сума в размер на 1507 лева.

2

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „**********************“ ООД, чрез пълномощника адв.М.С., САК, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Според въззиваемата страна, решението на РСКюстендил е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба трябва да бъде отхвърлена.

Сочи, че правилно е заключено, че ищецът не е доказал да е заплатил сумата от 1 507 лева към ответника. Излага, че сумата от 164 щ.д. е платена на правно основание, като в хода на делото е доказано, че „**********************“ ООД е изправна страна по договора и е изпълнило всички свои задължения към Д.К.. Намира, че реалното заминаване на кандидата и започване на работа не представляват предпоставка, за да бъде изпълнен договора от страна на дружеството, а извършването на услугите от въззиваемия е безспорно установено.

Моли съдебното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с въззивната жалба и отговора, както и с материалите от първоинстанционното производство, намери, че въззивната жалба е подадена в срок от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу съдебен акт, който подлежи на възззивна проверка, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

От събраните в хода на производството доказателства, ценени в контекста на наведените оплаквания в жалбата и доводите срещу нея, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова претенция по чл.55 ал.1 пр.3 във вр. с чл.89 от ЗЗД, предявена от Д.К. против „**********************“ ООД за осъждане на дружеството да му заплати сумите 164.00 щ.д. и 1507.00 лева, представляващи заплатени от К. суми в изпълнение на Договор за участие в програма "WORK AND TRAVEL 2020", сключен между страните на 15.11.2019г., основанието за заплащането на които е отпаднало, поради разваляне на договора по право, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.10.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът, без да възразява по сключването на договора и факта и момента на прекратяване на неговото действие, е оспорил иска, с доводи, че сума в размер на 1507.00 лева не му е била заплащана, за да се търси от него връщането й, а сумата от 164.00 щ.д. не подлежи на връщане, тъй като част от нея в размер на 35 щ.д. съставлявала невъзвръщаема такса, заплатена по сметка на Държавния департамент на САЩ, а останалата част покривала - и то не напълно - стойността на извършените в изпълнение на договора услуги.

Установено е по делото, че на 15.11.2019г. между К. и „**********************“ ООД е бил сключен договор за участие в програма „ WORK AND TRAVEL 2020“, при условия на програма „ORANGE ТАЛАНТИ“, по силата който К., в качеството на участник, е възложил на дружестото и то е приело, срещу възнаграждение да подготви кандидатстването и участието на ищеца в Програмата, ползвайки и допълнителна услуга „ORANGE ТАЛАНТИ“. Договореното възнаграждение е било следното: 889.00 щ.д. (USD) основна цена на програмата при Self-Arranged опция; 35.00 щ.д. (USD) - административна 3 такса SEVIS; 129.00 щ.д. (USD) - такса ORANGE Таланти и 139.00 щ.д. (USD), представляващи TRAVEL GUARD +, или - общо дължима сума в размер на 1 192 щ.д.

(USD). Страните договорили, че тази цена ще бъде заплатена на две вноски, първата от които в размер на 164 USD, включваща административна такса SEVIS и такса ORANGE Таланти, К. следвало да заплати не по-късно от 5 работни дни от датата на подписване на договора, а втората - в размер на 1028 USD, включваща основната цена и таксата TRAVEL GUARD +, била дължима до 30.09.2020г.

Съгласно чл.3.14 от договора К. се задължил да закупи двупосочен самолетен билет за пътуването си до САЩ и обратно от посочено от дружеството трето лице „*********“ ЕООД, на което, съгласно чл.3.24 от договора да заплати директно цената на билета.

Не е спорно между страните, установено е и от представените от ищеца документи, че на 19.11.2019г. К. заплатил в полза на ответника сумата от 164 USD, както и на 11.03.2020г. в полза на „*********“ ЕООД сума закупуване на самолетен билет в размер на 1 507 лева.

На 23.06.2020г. дружеството е изпратило на К. по ел.поща известие, че в декрет на президента на САЩ от 22.06.2020г. е спряно издаването на J1 визи до 31.12.2020г. и го е уведомило, че във връзка с това договорът се прекратява при форсмажорни обстоятелства.

Последвала е електронна кореспонденция между страните във връзка с уреждане на имуществените им отношения, в която К. е поддържал, че му се следва връщане на платените суми, а дружеството – че му се следва допълнително плащане за извършената работа по договора.

Ответното дружество в подкрепа на твърдението си, че в изпълнение на договора е извършило редица фактически действия е представило заверени преписи от документи, в това число: тест за определяне нивото на английски език, в който са посочени имената на Д.К., като върху теста е отбелязано „Work and Travel USA 2016“; разрешително за работа на територията на САЩ; документ, удостоверяващ заплащането на такса SEVIS в размер на 35 щ.д., формуляр за участие в програма „Интеракс“, без превод на български език.

Според показанията на свидетеля Минев, който се намира в служебни отношения с ответното дружество, след сключване на договора за оказване съдействие на К. да вземе участие в съответната програма за културен обмен със САЩ, бил направен тест за владеене на английски език, както и интервю и събеседване. Според свидетеля сумата от 164 щ.д. не била за цялостната предоставена услуга, а представлявала част от общо дължима такава от 1192 щ.д. Твърди, че е била извършвана и административна работа, свързана с проверка на документи, качване на информация в информационната система на партньорите на дружеството в Щатите, както и допълнителни административни дейности, които били заплатени, като пакетът на предоставената административна услуга завършвал с кандидатстване за виза. След представяне на необходимите документи, ответното дружество изпратило последните на посолството на САЩ като получило и код на виза ***********.

4

Дружеството било направило две преки разноски по повод кандидатстването на ищеца – правителствена такса SEVIS в размер на 35.00 щ.д. и 575 долара на американските му партньори за предоставените услуги.

Според свидетелката Н., ищецът ползвал услугите на ответното дружество и тя неколкократно го е придружавала до офиса на същото. Сочи, че в нейно присъствие ищецът не е правил тест за владеене на английски език, какъвто К. владеел писмено и говоримо; не било провеждано и интервю. Свидетелката заявява, че не знае дали ищецът е посещавал офиса без нея, но твърди, че същият е бил наясно с процедурата, в т. ч. с изискуемите в тази връзка документи, доколкото и преди е бил на бригада. На свидетелката не било известно ищецът да е имал насрочено интервю от посолството, нито същият да е получил код за виза.