Определение № 14 от 31.01.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 31.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20232001000007 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на А. Й. К., в качеството му на синдик на „К.“ ООД (н), ЕИК ***, против определение № 260621 от 21.10.2022 г., постановено по т.д. № 80/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът следвало да укаже и на синдика, като самостоятелна страна по делото с всички права на ищеца, че е необходимо да се внесат разноски за назначаване на особен представител на ответника Д. К..

Именно синдикът на несъстоятелния длъжник „К.“ ООД бил длъжен да осигури тези средства, тъй като едно от основните му задължения било да попълва масата на несъстоятелността. За съищеца В.“ ООД било открито производство по несъстоятелност и било възможно да не разполага с достатъчно средства, за да внесе необходимата сума за особен представител.

По други дела с предявени искове от същия ищец и на същото правно основание след получаването на разпореждания като съищец за внасяне на разноски за особен представител и дадено разрешение от съда по несъстоятелността необходимите разноски са били внесени. В случая жалбоподателят не бил уведомен за необходимостта от внасяне на такива разноски и не му били връчвани никакви документи освен първоначалната искова молба. Синдикът следвало да бъде включен в двойната размяна на документи, за да вземе становище по иска, който няма как да не поддържа, противно на изводите на съда в обжалваното определение.

Иска се отмяна на прекратителното определение и даване на указания на съда да укаже на синдика да внесе разноски за особен представител с посочване на техния размер с оглед получаване на разрешение от съда по несъстоятелността за този разход.

1

Иска се също да се укаже на Окръжен съд – Бургас, че на синдика, като самостоятелна страна, следва да се връчват всички книжа, постъпили от останалите страни и да му се указват правата и задълженията относно взимането на становища по тези книжа.

Частната жалба е надлежно администрирана и преписи от нея са изпратени на “А.Л.о“ ЕООД, В.“ ООД (н), И. Р. – временен синдик на „В.“ ООД (н), “К.“ ООД (н) и Д. В. К., които в законоустановения срок не подават отговор по нея.

Против определение № 260621 от 21.10.2022 г., постановено по т.д. № 80/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е постъпила и частна жалба от В.“ ООД (н) , ЕИК ***, чрез временния синдик И. Р., с която същото се обжалва като неправилно.

Съдът назначил особен представител на ответника Д. В. К. и указал на съищеца В.“ ООД (н) да представи по делото банков документ за внесена по депозитната сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 1362 лв. за разноски по назначаването на този особен представител. В указания срок ищецът не изпълнил тези указания. Синдикът на В.“ ООД (н) поискал от съда по несъстоятелността по т.д.№ 339/2016 г. на Окръжен съд – Бургас да му разреши плащането на суми за разноски по множество дела, между които т.д.

№ 89/2021 г. и т.д. № 93/2021 г., но бил постановен отказ с мотив, че средствата са предплатени от кредитори по чл. 629б ТЗ и са недостатъчни за покриване и на съдебните разноски. С оглед особения характер на предявения отменителен иск – за попълване масата на несъстоятелността, в частната жалба се развиват доводи за съобразяване по аналогия на правилото на чл.

694, ал. 7 ТЗ, според което държавната такса не се внася предварително.

Понастоящем били висящи 14 бр. дела, образувани по отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и ако по всяко от делата бъде определен депозит за особен представител на ответниците – физически лица, В.“ ООД (н), като съищец и кредитор на масата на несъстоятелността на „К.“ ООД (н), следвало да заплати на основание чл. 47, ал. 6 ГПК непосилни за кредиторите му суми, а било несправедливо те да бъдат натоварвани с разноски, извън необходимите. Определянето на възнагражденията на особените представители по чл. 47, ал. 6 ГПК при съобразяване на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения би препятствало попълването на масата поради прекомерния им размер и ниската вероятност за възстановяване от имуществото на ответника.

Цитирана е съдебна практика – определение № 162 от 06.03.2018 г. на ВКС, по ч. т. д. № 2785/2017 г. Второ ТО, в насока, че в случаите, когато възнаграждението на особения представител е за сметка на масата на несъстоятелността, то същото следва да се определи по аналогия с хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК при съобразяване на Закона за правната помощ.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените 2 действия.

Преписи от частната жалба са изпратени на “А.Л.о“ ЕООД, “К.“ ООД (н) и Д. В. К., които в законоустановения срок не подават отговор по нея.

Отговор е постъпил от А. К. – синдик на “К.“ ООД (н), с който се изразява становище за нейната основателност.

Поддържа се, че незаконосъобразно е бил назначен особен представител на ответника, тъй като такъв се назначава само в случаите на чл. 29, ал. 3 от ГПК – при неизвестен настоящ или постоянен адрес. Ответникът бил чужденец, гражданин на Р.Ф., но притежавал недвижима собственост на територията на страната и като такъв имал право на пребиваване в Република България. Съгласно чл. 53 ГПК на пребиваващите в страната чужденци съдебните книжа се връчват на посочения от тях адрес в съответните административни служби и съдът е следвало служебно да изиска от Община Н. или РУП гр.Н. адресът за пребиваване, посочен от Д. К. Нямало основание да се прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ГПК докато не се установяло по безспорен начин, че ответникът не е посочил адрес за пребиваване на територията на Република България.

При условията на евентуалност се заявява, че възнаграждението на особения представител е определено в противоречие с константната съдебна практика. Двамата частни жалбоподатели не разполагали с достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за особен представител по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и неслучайно по тези исковете в тези особени производства ищците и съищците са освободени от предварително предплащане на държавната такса. Възнаграждението следвало да се определи в размерите по Закона за правна помощ.

Иска се определението да бъде отменено и при връщане на делото на първоинстанционния съд да бъдат дадени указания за връчване на книжата по чл. 53 ГПК; евентуално – за определяне на възнаграждение на особения представител по Наредбата по ЗПП.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с оплакванията и доводите в частните жалби и отговора, с доказателствата по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от лица с надлежна процесуална легитимация против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което са допустими.

Производството по т.д. № 80/2021 г. на Окръжен съд – Бургас е образувано по искова молба на “А.Л.о” ЕООД срещу “К.” ООД (н) и Д. В. К., гражданин на Р.Ф., с която е предявен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т.

3 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на “К.” ООД (н) сделката, сключена между ответниците с нотариален акт № от г., том IX, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус С.А., с район на действие Районен съд – Н

3

С определение от 17.06.2021 г. като съищци по делото са конституирани синдикът на “К.” ООД (н) – А. К. и В.“ ООД (н), представлявано от синдика И. Р..

С молба вх. № 269908 от 23.08.2021 г. първоначалният ищец е посочил адрес в Република България, на който ответникът Д. К. да бъде пР.ан – гр.С.В., м. Ю под пътя, к-с “Р.П.“, бл.сграда , ет., ап., като е представил справка за адрес по регистър БУЛСТАТ.

Видно от приложените по делото съобщения ответникът е търсен многократно на адреса, но не е бил открит, поради което с определение № 260193 от 09.03.2022 г. окръжният съд приел, че на осн. чл. 47, ал. 6, вр. чл.

53 ГПК следва да се назначи особен представител на ответника К. на разноски на първоначалния ищец “А.Л.о“ ЕООД, като е определил възнаграждение за особен представител в размер на 1362 лв. и е указал на първоначалния ищец да внесе сумата в едноседмичен срок от съобщението. Съобщението с указанията е било връчено на представител на ищеца на 30.03.2022 г., но разноски не са внесени.

Нови указания са били дадени с разпореждане № 260365 от 02.06.2022 г., връчено на страната на 20.06.2022 г., но отново не са изпълнени.

С определение № 260523 от 07.09.2022 г. същите указания са дадени и на съищеца В.“ ООД (н), като му е указано, че неизпълнението им в седмичен срок ще има за последица прекратяване на производството. Съобщението е връчено на 30.09.2022 г., но указанията на съда не са били изпълнени.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение производството по делото е било прекратено.

Доводите на синдика К. в отговора на частната жалба на В.” ООД (н) за липса на законови предпоставки за назначаване на особен представител на ответника-физическо лице са неоснователни. Първоинстанционният съд е предприел действия за връчване на исковата молба на регистриран от ответника адрес в Република България по смисъла на чл. 53 ГПК, изчерпал е законосъобразно процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК и чак след това в съответствие с разпоредбата чл. 47, ал. 6 ГПК е поискал предплащане на разноски за особен представител. Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК се отнася именно за случаите, в които е регистриран адрес, включително по чл. 53 от ГПК от лица-чужди граждани, но на този адрес ответникът не е открит.

Доводите за приложение по аналогия на правилото на чл. 694, ал. 7 ТЗ към задължението за предплащане на разноски за особен представител, както и за определянето му при съобразяване разпоредбите на ЗПП, са неоснователни. Облекчените условия, при които се реализира правото на защита на страните по искове на основание чл. 649, ал. 1 ТЗ са изрично регламентирани в чл. 649, ал. 6 ТЗ и те се отнасят само до задължението за предварително плащане на държавната такса. Цитираното от жалбоподателя определение № 162 от 06.03.2018 год. по ч.т.д. № 2785/2017 год. на ІІ т.о. на ВКС е неотносимо към настоящия спор, тъй като със същото е осъществено 4 правоприлагане по аналогия на ЗПП, но при представителство по чл. 29, ал. 4 ГПК, като несъстоятелното дружество е било ответник с противоречиви спрямо представляващия го интереси. При постановяването на акта ВКС е отчел, че разноските ще са за сметка на масата на несъстоятелността на търговеца-ответник, докато в настоящия случай при успешно провеждане на отменителния иск тези разноски ще бъдат възстановени на заплатилия ги ищец по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ са в интерес на всички кредитори на несъстоятелния търговец, но всеки от тях прави собствена преценка доколко е целесъобразно да авансира предстоящите разходи за съдебни производства. Тъй като В.“ ООД е в производство по несъстоятелност, отменителният иск е в интерес на неговите кредитори, които предплащат разноските за издръжката на несъстоятелността.

В случая, след като синдикът на В.“ ООД (н) е получил указания за предплащане на разноските за особен представител на ответника, липсват данни да е предприел действия за осигуряването им и внасянето им според указанията на съда. Процесуалното бездействие на ищцовата страна в определения й срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника представлява пречка за развитието на производството и е основание за прекратяването му (Определение № 524 от 24.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о., ГК).

По делото като съищец участва и друго лице със съвместна с бездействащите кредитори процесуална легитимация, което до момента не е поканено да предплати разноски за особен представител на ответника, а именно – синдикът на “К.“ ООД (н). Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността. Исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ се предявяват в интерес на всички кредитори, за да бъде попълнена масата на несъстоятелността, от която те по-късно да се удовлетворят. Ето защо именно от масата на несъстоятелността следва да бъдат авансирани необходимите за развитието на производството разноски. При завеждането на иска синдикът е освободен от задължение за предварително внасяне на държавната такса, но не и от разноски. Синдикът следва да поиска разрешение от съда по несъстоятелността за предплащане на разноските, а ако в особената сметка няма достатъчно средства – да инициира предплащане на сума от кредиторите по чл. 629б ТЗ, в чийто интерес именно е предявен отменителният иск.