Решение № 383 от 01.10.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Червен бряг, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20254440100393 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.22 от ЗПК вр. с. чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 от ЗПК.

В Районен съд Червен бряг е постъпила искова молба от Б. М. К., с ЕГН ********** от гр.

Койнаре, обл. Плевен, ул. „.......“ № 6, подадена чрез адв. И. В. от ПлАК против „.......“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Петя Димитрова – Изпълнителен директор за обявяване нищожност на сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17085480 от 14.06.20219 г., подписан с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054 е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от договор за револвиращ потребителски кредит, като по силата на този договор на ищцата бил отпуснат кредит за кредит за потребителски цели в размер на 11 000.00 лв., при следните параметри: застрахователна премия в размер на 2554,20 лв.; такса ангажимент в размерна 385.00 лв., удържана от отпусната главница, 60 броя погасителни вноски, размер на месечната погасителна вноска - 315,35 лв., обща стойност на плащанията – 18 921,00 лв., годишен процент на разходите 19,86 %, лихвен процент - 16,62%. Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 01.03.2021 г., а последната с падеж 01.12.2025 г. Счита, че не дължи и не е дължала заплащане, на каквито и да било суми, над получената чиста стойност на кредита в размер на 11000,00 лв. Твърди, че в случая нищожността на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка влече нищожност на целия договор, защото не могат да бъдат заместени по право от повелителните правила на закона, 1 не може договорът за бъде сключен без тях, доколкото касаят възнаграждението на кредитора по възмезден по дефиниция договор. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18367946 от 18.01.2021г., сключен между Б. М. К., ЕГН ********** като кредитополучател и БНП Париба Файненс С. А., клон България" като кредитор, чийто правоприемник е „......." АД на основание чл. 22 във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 ЗПК във вр.чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 146 от ЗЗП. Излага подробни доводи за това. На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК ответната страна моли съда да бъде конституирано като трето лице-помагач „......." ЕАД, ЕИК 203670940, с адрес: гр. София 1335, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, като на същото да се изпрати копие от исковата молба с приложенията и отговора на исковата молба с приложенията към него.

Искането е направено своевременно в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, а именно в срока за отговор на исковата молба. Наведени са достатъчно твърдения, от които може да се извлече правен интерес от привличане на третото лице.

С Определение № 50/02.02.2026 г., съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, обявил е предварителния си доклад по делото и е насрочил същото за провеждане на открито съдебно заседание. В същото определение, настоящият съдебен състав, въз основа на депозирана молба от упълномощения представител на ответника, е допуснал и конституирал на основание чл. чл.219 от ГПК като трето лице помагач „......." ЕАД, ЕИК 203670940 на страната на ответника „.......“ АД, с ЕИК 000694749 по предявените срещу него от Б. М. К., с ЕГН ********** искове.

ИЩЕЦА - Б. М. К., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. И. В., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски, които да бъдат платени по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.

ОТВЕТНИКА - „.......“АД редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството. С молба с вх. № 1031/04.03.2026 г. от „.......“ АД заявяват невъзможност да се явят, поради служебна ангажираност, молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. По отношение на съдебно-счетоводната експертиза, нямат възражения, да се приеме заключението, но молят съдът да не я кредитира в частта на т.3, тъй като застраховката „защита на плащанията“ е допълнителна, незадължителна услуга, сключването й е само по желание на клиента, поради което не следва да се включва ГПР по кредита. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се заявява неоснователност на предявените искове. Ответното дружество сочи, че на 18.01.2021 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18367946 г. между „......." АД и Б. М.

2

К., по силата на който на клиента е отпуснат кредит в размер на 11 000,00 лв. Същата се е задължила по договора като длъжник и без значение за наличието и валидността на кредитното правоотношение били подбудите и мотивите на ищеца за сключването на процесния договор за кредит. Сочи се, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ и „......." ЕАД на 11.04.2022 г. са прехвърлени вземанията на Клона, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18367946 от 18.01.2021 година. На основание чл. 99, предложение трето от ЗЗД цялото кредитно досие по договора е предадено на новия кредитор. Относно твърденията на ищцата, свързани с такса ангажимент, се навеждат следните доводи: не било вярно твърдението и не могъл да се приеме доводът за неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПP) в процесния договор за кредит, свързан с заявеното от ищеца, че в него не е включена такса ангажимент. Ответникът счита, че таксата ангажимент е взета предвид и е включена в ГПР, посочен в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-18367946. Било видно от клаузата на чл. 2 от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-18367946 от 18.01.2021г., че таксата ангажимент възниква по основание и размер при сключването на заемното споразумение, срещу което кредиторът поема ясно определен ангажимент за фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора. Във връзка с горното, безспорно било обстоятелството, че са спазени изцяло изискванията на чл. 19, ал.1, във вр. чл. 19, ал. 2 и §1 т.1 от ЗПК и не е налице недостатък при изчислението на ГПР, тъй като са използвани действителният размер на кредита и всички разходи за потребителя. Отделно от горното и със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в съответствие с изискванията на ЗПК, потребителят е бил предварително уведомен относно наличието на таксата ангажимент. Също така за нейния размер, цел, съотношението с общия размер на кредита и реда за прихващането й, с което категорично не могло да се възприеме твърдението на ищцата, че таксата ангажимент е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Според ответника посоченото годишно оскъпяване на кредита е законосъобразно изчислено и в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК и цитираната в исковата молба практика на СЕС.

По отношение на твърденията, че Договорът за кредит се явява недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като съществува неяснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите, ответника счита, че посочването на ГПР и начина на неговото формиране, съобразно Приложение № 1 към ЗПК в договора за кредит, са едни от задължителните елементи на договора за потребителски кредит, при отсъствието на които договорът за потребителски кредит е нищожен (чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). В процесния случай това било сторено, като е посочен ГПР като процент (19,86 %). В процесния случай била предоставена пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на ГПР, както и ясна и разбираема за потребителя информация какви разходи се включват в ГПР. По този начин кредитодателят е изпълнил задължението си, както по 3 националния закон - чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, така и изискванията на Директива 2008/48/ЕО. Ответника още твърди, че в процесния по дело договор за потребителски кредит от 18.01.2021 г., се съдържа погасителен план и раздел "Параметри и условия", в който е посочен размер на кредита 11 000,00 лв., такса ангажимент 385,00 лв., брой погасителни вноски- 60, размер на равните месечни погасителни вноски – 315,35 лв., обща стойност на плащанията 18 921,00 лева, годишен процент на разходите 19,86 % и лихвен процент 16,62 %. От т. 2 на договора ставало ясно, че срещу плащане на такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, т.е. уговорен е между страните фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1 т. 5 от ЗПК. В т. 3 от договора се пояснявало, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна. В чл. 11 било предвидено право на потребителя от отказ от договора при конкретно посочени условия.

Следователно договорът за потребителски кредит бил сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен процент. Навеждат се твърдения, че Застраховката „Защита на плащанията" била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла на клиентите единствено при изрично изразено от тях желание и съгласие, като сключването на същата било ирелевантно по отношение на условията по предлагания заем.

С оглед изложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което да остави без уважение исковата молба на Б. М. К. като неоснователна и недоказана.

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ - От страна на трето лице помагач „......." ЕАД, с ЕИК 203670940 е изпратено на вниманието на съда отговор на исковата молба, в който се присъединява и към аргументите, изложени от „.......“ АД в депозирания от дружеството отговор. Оспорва изцяло депозираната исковата молба, като счита, че всички възражения, оспорвания и твърдения са неоснователни, необосновани и противоречащи на обстоятелствата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна и да присъди на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД направените в хода на делото съдебни разноски, както и за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.