Решение № 409 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330113943 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от Застрахователна компания „Лев Инс” АД против Л. К. П. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание 500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 395, 50 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на собственика на увредения лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ********** – „Уником“ ЕООД, застрахователно обезщетение от 1 375, 50 лв., ведно с ликвидационни разноски, начислени от ищеца от 20 лв., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 01.09.2019 г., е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата от 110, 40 лв. за периода от 21.01.2025 г. до 02.09.2025 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 09.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 01.09.2019 г., около 02:00 ч., при движение в гр.

**********, на ул. „**********“, до блок № *****, лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № **********, управляван от ответника, не съобразява скоростта си на движение и реализира пътно-транспортно произшествие, като се блъска в паркирания лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № **********. Твърди, че увреденият лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ********** е собственост на „Уником“ ЕООД.

За произшествието бил съставен Протокол за ПТП, в който е отразен 1 механизма на произшествието, както и обстоятелството, че ответникът е управлявал превозното средство след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата от закона норма – 1, 13 промила. Сочи, че към датата на произшествието отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********** е застрахована при ищеца със застрахователна полица № BG/22/119000997337, която е била валидна към момента на настъпване на произшествието. Твърди, че във връзка с произшествието е образувана ликвидационна преписка, в която е установено, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил надхвърля 70 % от неговата действителна стойност, като е определено обезщетение при условията на тотална щета на основание чл. 390, ал. 2 КЗ в размер на 70 % от действителната стойност на увреденото имущество. Поддържа, че на 08.07.2020 г. в полза на собственика на увредения лек автомобил „Уником“ ЕООД е заплатено застрахователно обезщетение от 1 375, 50 лв. Претендира ликвидационни разноски от 20 лв. и присъждане на обезщетение за забава.

Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят на вредата, е управлявал лекият автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма. Твърди, че ответникът бил уведомен писмено за задължението му към ищеца, но до момента на предявяване на исковата молба не заплатил доброволно претендираната сума. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

Ответникът Л. К. П. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е редовно връчен на адреса на ответника, чрез пълнолетно лице, което живее на адреса, съгласно чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК последният не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 29.01.2026 г., по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото. С получаване на препис от Разпореждане № 24260/10.09.2025 г. ответникът е предупреден за възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за 2 постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, а именно – установява се настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, че деликтната отговорност на ответника е застрахована при ищеца, че делинквентът – ответник да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма и че е заплатено застрахователно обезщетение.

По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в размер от 106 лв. за заплатена държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. К. П., ЕГН **********, с адрес **********, да заплати на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, сумата от 713, 51 евро, представляваща изплатено от ищеца в полза на собственика на увредения лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № ********** – „Уником“ ЕООД, застрахователно обезщетение от 1 375, 50 лв., ведно с ликвидационни разноски, начислени от ищеца от 20 лв., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие – 01.09.2019 г., е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата от 56, 45 евро за периода от 21.01.2025 г. до 02.09.2025 г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 09.09.2025 г., до окончателното изплащане на 3 вземането.

ОСЪЖДА Л. К. П., ЕГН **********, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 156, 46 евро – разноски за заплатена държавна такса в исковото производство по гр.д. № 13943/2025 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4