Решение № 1487 от 22.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1487 гр. Пловдив, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20225300502212 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Сити кеш“ООД против решение № 169/08.06.2022г. по гр.д.№ 1356/2021г. на РС- гр.Карлово, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че клаузата за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 8 от сключения между жалбоподателя и въззиваемата Б. Д. И. договор за потребителски кредит от 16.02.2021г., е нищожна и са отхвърлени исковете на жалбоподателя против въззиваемата да му заплати сумата от 322,89 лева, представляваща сбор от непогасени вноски по същия договор, както и сумата от 309,55 лева, представляваща непогасени непадежирали, обявени за предсрочно изискуеми вноски, ведно със законните лихви върху горепосочените суми, считано от датата на предявяване на исковете, а при условие на евентуалност да му заплати сумата от 410 лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на иска. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изводите относно действителността на клаузата за неустойка на първоинстанционния съд се оспорват като погрешни. Твърди се, че съдържанието на сключения между страните договор отговаря на всички изисквания по Закона за потребителския кредит. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение, като с доклада по делото не е дадено указание на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства относно размера на исковата претенция по предявените от него насрещни искове.

Представена е справка за извършени плащания по договора за кредит.

От въззиваемата Б. Д. И. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение изцяло е правилно и законосъобразно.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1356/2021г. на РС- гр.Карлово е образувано по искова 1 молба от Б. И. против „Сити кеш“ООД, с която е предявен иск по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за потребителски кредит на И. била предоставена сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент от 40,05%, годишен процент на разходите- 48,63% и начин на погасяване- чрез десет месечни вноски. Съгласно чл.6 от договора, кредитополучателката следвало да предостави поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител отговарящ на чл.23, ал.1 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, в тежест на кредитополучателката е предвидена неустойка в размер от 1112,01 лева, която той следвало да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска. Твърди се, че договорът за кредит бил нищожен, на първо място, тъй като посоченият в него фиксиран лихвен процент не отговарял на действително приложения. Уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва и поради това тя надхвърляла 40,05 %. Поради по- високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите, но същият не бил обявен на потребителя и не бил посочен в чл.3 от договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Договорената между страните лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави. Реално прилаганата договорна лихва накърнявала договорното равноправие между страните. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните. По отношение на неустойката се сочи, че за да заобиколят материално- правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят, като включили в договорите за потребителски кредит съответни санкциизаплащането на неустойки или на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на гаранти. Предвидената неустойка в размер от 1112,01 лева не притежавала присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била повече от 100 % от заетата сума в размер на 1000,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението.

Кредитодателят не търсел обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване наизпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.

Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитодателя. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48. В конкретния случай на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, 2 като ако не го осъществи, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водела до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер, в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми, тъй като следвало в ГПР и във ФЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР. Нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва не можели да се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не въвел императивни размери на цените на кредитите, а и с оглед на задължителното тълкуване с редица преюдициални заключения на Съда на ЕС, с които било дадено разрешението, че националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи, тъй като ако на националния съд бъде позволено да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие можело да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13. Неприложима била и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не можел да бъде сключен без недействителната му част. Той нормативно бил уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит.

По първоинстанционното дело е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от „Сити кеш“ООД за осъждането на Б. И. да заплати: - сумата от 322.89 лева, представляваща сбор от непогасените части от главницата по падежиралите вноски по договор за паричен заем № 496553 от 16.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2021г., до окончателното и изплащане; сумата от 309,55 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по непадежиралите предсрочно изискуеми вноски по договора за паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021г., до окончателното й изплащане. При условие на евентуалност, в случай, че съдът обяви договор за № 496553 от 16.02.2021г. за недействителен е предявен иск И. да бъде осъдена да заплати сумата от 410 лева, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита, формирана като остатък от непогасената главница по падежирали и непадежирали вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. От дружеството- заемодател се твърди, че до датата на предявяване на насрещните искове И. била извършила следните плащания: на 18.03.2021г.- сумата от 235 лева; на 26.04.2021г.- сумата от 235 лева и на 31.08.2021г.сумата от 120 лева. Извършените плащания не били достатъчни за погасяване на цялото задължение по договор № 496553.

Б. И., в качеството й на ответник по насрещните искове, е подала писмен отговор, с който е оспорила същите като неоснователни. Изложени са отново подробни доводи за недействителност на договора за паричен заем. Оспорено е настъпването на предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски. На основание чл.103, ал. 2 от ЗЗД е заявено възражение за прихващане между главницата по кредита в размер от 322,89 лева и сумата от 222,44 лева, представляваща получена от кредитодателя без правно основание договорна лихва.

Видно от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от договор за паричен заем № 404552118 от 16.02.2021г., жалбоподателят е предоставил на въззиваемата 3 сума в размер на 1000 лева, при следните условия: срок от 10 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48.63% и общ размер на всички плащания от 1237,99 лева. Съгласно чл.6 от договора, въззиваемата се е задължила да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на чл.23, ал.1 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителниядоход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.