Определение № 339 от 06.06.2022, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Плевен, 06.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20214430201686 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА на чл. 248 ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 а АПК във вр. чл. 6 Д ал. 1 ЗАНН.

Съдебното производство е образувано въз молба от ***, представлявана от *** да бъде изменено Решение № 139/ 07.03.2022 година на Районен съд Плевен, постановено по НАХД № 1686/2021 година по описа на същия съд в частта за разноските.Моли съда да вземе предвид, че участието на *** Л. по същото дело се изчерпва с явяването му в четири съдебни заседания, договорено е възнаграждение по пълномощно в размер на 600 лева и впоследствие възнаграждение за явяване в размер от по на 100 лева за още две заседания. В молбата се заявява становище, че ***ският хонорар следва да бъде редуциран до предвидения в Наредба № 1 минимум предвид конкретната работа, свършена от *** Л..

Съдът като съобрази изложеното в молбата и доказателствата по делото прие за установено следното:

С решение № 139/07.03.2022 година на Плевенски районен съд, постановено по НАХД № 1686/2021 година по описа на същият съд е отменено Наказателно постановление № 21-0938-001887 от 07.06.2021 година на ***, с което на основание чл.174 ал.3 предложение първо от ЗДП на ЦВ.

ЦВ. ИЛ. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и е постановено отнемането на 12 контролни точки за извършеното нарушение на същата законова разпоредба.

1

При горния изход на делото и на основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ***, представлявана от *** е осъдена да заплати ЦВ. ЦВ. ИЛ. от ***, ЕГН ********** сумата от 800 лева, представляваща направените по НАХД № 1686/2021 година по описа на РС Плевен разноски съответно за ***ско възнаграждение на В.Л., АК - Русе.

Горното е изводимо от разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН, съгласно която в производствата пред районния и административния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на

Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един ***, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството действително е следвало и са присъдени разноски за ***ско възнаграждение.

Съгласно чл. 144 АПК, субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой ***ско възнаграждение общо в размер на 800 лв.

Във връзка с така направеното от ответника по жалбата възражение по чл. 63 Д ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното ***ско възнаграждение съдът взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, проявената процесуална активност и от двете страни.

Видно от приложените по делото протоколи от проведени съдебни заседания е, че ответникът по жалбата не изпращал представител и не е участвал в нито едно от проведените общо пет такива. От страна на ОД на МР- Плевен не са отправяни до съда никакви искания във връзка с предмета на доказване във въззивното производство.

Процесуалният представител на жалбоподателя И. – *** Л., АК Русе е участвал в четири от проведените пет съдебния заседания пред въззивният съд. *** Л. участва активно в производството – ангажира редица доказателства, искания за разпит на свидетели пред съда, събиране на нови доказателства с оглед осъществяване ефективна защита на своя доверител.

Договореният първоначален и основен ***ски хонорар на *** Л. е в размер 2 на 600 лева и в него е включен минималният размер от 370 лева съобразно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 от Наредба № 1/2004 година за минималните ***ски възнаграждения, но и подготовка на защитника във връзка с направените искания за събиране и проверка на нови доказателства пред въззивният съд, запознаване с практика, изготвяне линия на защита, транспортни и други разходи във връзка с пътуването му от *** до *** и обратно. Договорените и заплатени допълнителни възнаграждения на *** Л. за второ и трето съдебно заседание са обективирани в нарочни договори за правна помощ и съдействие и са определени в размер, конкретно определен в Наредба № 1/2004 година в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 14 от същата Наредба.

Предвид изложените съображения въззивният съд счита, че така депозираната молба от ***, представлявана от *** да бъде изменено Решение № 139/ 07.03.2022 година на Районен съд Плевен, постановено по НАХД № 1686/2021 година по описа на същия съд в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 а АПК във вр. чл. 6 Д ал. 1 ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна МОЛБА от ***, представлявана от *** да бъде изменено Решение № 139/ 07.03.2022 година на Районен съд Плевен, постановено по НАХД № 1686/2021 година по описа на същия съд в частта за разноските

Определението може да се обжалва в 7 – мо дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съдПлевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3