Решение № 3604 от 19.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3604 гр. Пловдив, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330113989 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на молба за защита вх. № 86747/ 27.09.2023г. подадена от Л. Г. К. в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на малолетния И. К. с твърдения, че са жертва на домашно насилие, упражнявано от ответника И. И. К., ЕГН **********.

В молбата се твърди, че молителката и ответникът са съпрузи от 2014 г., като от брака имат едно дете – малолетният И. К.. Излагат се твърдения, че в началото на брака си страните са живели в ......., но през 2021 г. се преместват да живеят в Р. България, в .................

Твърди се, че през целия им съвместен живот ответникът е упражнявал спрямо молителката физически и психически тормоз, особено когато употребявал алкохол. Поддържа се и че голяма част от актовете на насилие са извършени в присъствие на детето. Проявявал необоснована ревност и ставал агресивен към молителката. Конкретните актове на домашно насилие, с които се сезира съда са осъществени на 21.08.2023 г., на 27.08.2023 г. и на 15.09.2023 г.

Твърди се, че на 21.08.2023 г. страните са отишли на море, заедно с техни семейни приятели. През цялата им почивка ответникът употребявал алкохол и обиждал молителката в присъствието на детето, включително и на обществени места пред други хора. На 27.08.2023 г. преди обяд страните били на плажа като ответникът вече бил употребил значително количество алкохол. В един момент ударил силен шамар с дясната си ръка по дясното бедро на молителката без какъвто и да е повод. Молителката се разплакала, а ответникът започнал да я обижда като й наредил да отива в колата и да го чака там.

Молителката много се притеснила, защото на плажа имало и други хора, които станали свидетели на агресията. Поддържа се, че към настоящия момент бащата самоволно и без съгласието на майката е извел детето от Р. България и се е установил на територията на Р.

........ Моли се съдът за предоставяне на защита като бъдат наложени спрямо ответника няколко мерки по смисъла на чл. 5 ЗЗДН.

В открито съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва изложеното в молбата за защита.

1

По допустимостта на производството: преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че молбата за защита произтича от активно легитимирани да търсят защита по реда на ЗЗДН лица и е насочена срещу пасивно легитимирано лице по смисъла на посочения нормативен акт. Ответникът е съпруг на молителката Л. Г. К. ( чл. 3, т. 1 ЗЗДН ) и баща на молителя И. К. ( чл. 3, т. 4 ЗЗДН).

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Към молбата за защита е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителите /л.

4/, в която се съдържат изявления, че на дати 21.08.2023 г., 27.08.2023 г. и 15.09.2023 г. ответникът е извършил спрямо молителката Л. Г. К. актове на психо- емоционално насилие– вербална агресия (изричане на обиди), заплахи за живота, здравето и телесната цялост на молителката, както и физическа агресия, а спрямо молителя И. К. са осъществени актове на психо- емоционално насилие (извършване на насилие над родител в негово присъствие), а впоследствие и принудително ограничаване личната свобода и права на детето и отвеждането му без знанието и съгласието на другия родител на територията на Р. ........

От показанията на св. Т. /л. 77 гръб- л. 78/ се установява, че познава страните от години. С молителката работят заедно в аптека в ................ като в течение на годините са изградили приятелска връзка. Свидетелката познава добре и детето И.. Поддържа, че е наясно с влошените отношения между страните и често е ставала свидетел на агресивното отношение на ответника спрямо молителката Л. К. и че това му поведение се е проявявало в присъствието на детето. Поддържа, че през м.08.2023г. след дълги разговори и молби, ответникът се е съгласил молителите да отидат на море заедно със семейството на свидетелката в гр. ........... Свидетелката сочи, че още с пристигането си ответникът е започнал да злоупотребява с алкохолни напитки, след което е станал агресивен и раздразнителен. Изтъква, че тази му агресия била насочена към молителката и се изразявала в обиди (наричал я „боклук“ и „курва“) и то в присъствието на детето И.. Не разполагал със собствени парични средства и постоянно искал такива от молителката с цел да си закупи алкохол. Свидетелката описва случай, при който молителката била на плажа и след игра с детето се приближила към ответника, който силно я ударил с ръка по дясното бедро.

Свидетелката изтъква, че ударът е бил толкова силен, че молителката се разплакала. Детето И. станало свидетел на агресията на ответника и също се разплакало. Ответникът без да обясни причината за агресивното си поведение, отново започнал да обижда молителката и й казал да отива веднага в колата и да го чака там. По съвет на свидетелката, молителката Л.

К. не отишла към колата, а останала на плажа.

Свидетелката изтъква, че през м.09.2023г. ответникът съобщил на молителката, че семейството трябва да замине за ...., където да живее и да работи. Под предлог, че трябва с детето И. да отиде до гр. ...... в Р. ......., за да вземат негов багаж, ответникът взел малолетния със себе си, напуснал територията на Р. България и от този момент молителката повече не е имала контакт с детето. Свидетелката изтъква, че молителката многократно се е опитвала да се свърже с ответника и да го убеди да върне детето в Р. България, но той отказвал всякакъв контакт. Сочи, че молителката се страхува да отиде сама до гр. ......, тъй като ответникът е агресивен и през годините на съвместното им съжителство многократно е заплашвал дори с убийство молителката и нейните близки.

Съдът кредитира изцяло изложеното от св. Т., като счита поднесената от нея информация за обективна и логически последователна. Бидейки близка приятелка на молителката, свидетелят Т. е придобила непосредствени впечатления досежно факти от личния живот на страните и в тази връзка се явява не само пряк, но и първичен информационен източник. Следва да се посочи и че изложеното от свидетеля е в корелация с отразеното в подадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

Молбата за защита е подадена в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН (изм. - ДВ, бр.

66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) - актовете на насилие са осъществени на дати 21.08.2023 г., на 27.08.2023 г. и на 15.09.2023 г., а молбата е подадена на 27.09.2023г. Както бе посочено и по – горе, молбата произтича от лица, които имат право да потърсят защита по реда на ЗЗДН и е насочена срещу лице, което следва да отговаря по нея.

По основателността на молбата за защита, съдът счита следното:

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъде установено осъществяването спрямо молителите на акт/ актове на домашно насилие от страна на ответника, на посочените в молбата за защита дати.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответника. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие, е декларацията по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителите, търсещи защита срещу домашно насилие ред, като представят декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение. В случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН), доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствена тежест на ответника при направеното оспорване, че не е извършил актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена стойност.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, отправяне на нецензурни думи/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалите лица. В настоящия случай се твърди и наличие на осъществено физическо насилие, което следва да бъде дефинирано като всеки акт, с който по отрицателен начин се засягат живота, здравето и телесния интегритет на пострадалото лице.

От представените в настоящото производство информационни източници се изясни, че ответникът е реализирал на процесните дати / 21.08.2023 г., на 27.08.2023 г. и на 15.09.2023 г./ актове на домашно насилие спрямо молителите. В посочения период ответникът, след употреба на значително количество алкохол многократно е изричал заплахи и обиди към молителката. Тези обиди са били придружени и с упражняване на физическо 3 насилие на дата 27.08.2023г., изразяващо се в удар по дясното бедро на молителката.

Обидите, както и упражнената физическа агресия са осъществени, както в присъствието на детето И. (също молител в производството), така и пред приятели на семейството.

Ожесточеността на ответника, както и наличните по делото данни, че системно злоупотребява с алкохол са напълно достатъчни да породят у молителите основателно притеснение и страх за живота и здравето им. Нещо повече – от показанията на св. Т. се изяснява и че това поведение на ответника не е инцидентно и изолирано, а с течение на времето намира множество проявления. Най- същественото от тези негативни проявления е осъщественото от ответника принудително извеждане на детето И. от територията на Р.

България и последвалият му отказ да го върне.

Гореописаното поведение на ответника е силно смущаващо, не само защото създава извънредни тревоги у молителката като майка на малолетния И., а и защото отделя детето от познатата му среда и го поставя в обстановка на несигурност, далеч от неговата майка.

Явно е, че ответникът е готов да предприеме всякакви противоправни действия с единствената цел да наложи волята си над другия родител. Това негово подчертано негативно поведение генерира у молителите стрес, напрежение, несигурност и чувство на безпомощност. Тези преживени от молителите крайно отрицателни емоции налагат разбирането, че ответникът е упражнил спрямо тях посочените в молбата защита и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН актове на насилие.