Решение № 369 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20261001000045 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Н. Х., ЕГН ********** с адрес в *** против решение № 1237/ 23.08.2025 г. по т. д. № 587/2023 г. по описа на СГС, ТО, 9-ми състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Кю мюзик медия груп“ ООД, ЕИК 131138783 искове по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, чл. 95б, ал.1, т. 6 ЗАПСП и чл. 95 ЗАПСП за признаване за установено, че ответникът извършва нарушение на авторските права на ищеца върху аудиовизуално произведение със заглавие „100 години Миньор /20.04.2019 г./“ с продължителност от 1:40 минути, публикувано на 22.04.2019 г. в интернет – в Youtube канала U. H., както и на суровия материал, въз основа на който е създадено, чрез възпроизвеждането, преработката и синхронизацията им, разпространението им сред неограничен кръг лица чрез публикуването на части от тях като част от съдържанието на видеоклип към песен със заглавие „Necu da zivim bez tebe“ в изпълнение на Р. П. и М. И. публикуван на 23.04.2020 г. в Youtube канал на телевизия „Фен тв“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат 1 на нарушението за периода 23.04.2020 г. – 27.03.2023 г.; за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в протИ.речие със събраните доказателства.

ПротИ.поставя се на изводите на съда, че не е доказал авторството си, защото още с исковата молба бил представил клип на флаш памет и уточнил съответствието му с публикуваното видео във Фейсбук на посочения в жабата линк. Разминаването в заглавията на работния файл и публикувания в интернет било обичайна практика в аудиовизуалната продукция, но съдът не бил отчел тези пояснения.

Счита, че съдът е пренебрегнал приетото по делото експертно заключение на в.л. И. Д., с което експертът потвърждавал, че кадрите от предоставения от ищеца клип и от процесния клип на ответника произхождат от един и същи източник, и че видеото на ищеца било създадено през 2019 г. или месеци преди публикацията на ответника.

Застъпва тезата, че съдът неправилно е изисквал „сурови материали“, тъй като авторството се предполагало от името на автора и можело да се доказва с всякакви допустими доказателства – публикации, свидетелски показания, метаданни и др. В случая, авторството върху т.нар. суров материал било установено с показанията на св. Е. М., но същите не били обсъдени от съда. Освен това, още с представения към исковата молба отговор на ответника с изх. № 1657/ 21-11-2022 г. изрично се признавало авторството върху клиповете предмет на делото.

Намира, че като е отказал да признае доказателствената сила на публикуваните от ищеца кадри във Фейсбук на страницата U. H. съдът е стеснил неправомерно кръга на доказателствата по ЗАПСП.

Въззиваемата страна „Ко мюзик медия груп“ ООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че исканията на Х. са се променяли в хода на производството, 2 което в крайна сметка е довело до претенции върху различни по съдържание аудио визуални произведения, за което съдът правилно е приел, че от една страна не е налице искане за изменение на иска по чл. 214 ГПК, а от друга, дори и да е било формулирано такова, същото е недопустимо, тъй като с него се въвежда нов предмет на делото.

Излага доводи, че с нито едно от доказателствата по делото, ищецът не е успял да докаже авторството си на т. нар. „суров материал“ по делото.

Третите лица помагачи „Диапазон рекорд“ ООД и Сдружение „Футболен клуб Миньор Перник“ не изразяват становище.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Решението е валидно и допустимо.

За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които САС споделя и към които препраща, с оглед дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан от изложените в жалбата възражения, а те са неоснователни.

С исковата молба ищецът твърди, че е създал на 20.04.2019 г. видеоклип под заглавие „100 години Миньор“. Твърди, че на 22.04.2019 г. е публикувал този клип с продължителност от 1:40 минути в Youtube канала си U.

H. С молбата от 10.04.2023 г. уточнява, че във видеоклипа към песента Necu da zivim bez tebe на Р. П. и М. И. публикуван на канала на ответника на 23.04.2020 г. са използвани кадри от въпросния видеоклип „100 години Миньор“ /20.04.2019/, от неговия суров вид, както и от неговия обработен /редактиран/ вид, публикуван на Youtube канала, U. H., като в табличен вид са описани по минута/ секунда/ фрейм, частите от нарушаващия авторското право музикален видеоклип и съответните копираните части от авторския видеоклип на ищеца. Твърди, че суровите кадри не са част от финалния, обработен и редактиран видеоклип, публикуван в Youtube канала U. H. „100 години Миньор“, но са създадени с абсолютно идентична техника и един и същ творчески почерк, този на ищеца.

С молбата от 19.05.2023 г. пояснява, че под „суров видеоклип“ следва да 3 се разбира суровият материал така, както е произведен от камерата. Това била първоначалната пълна версия на клипа, без допълнителната последваща обработка и монтаж. Изрично подчертава, че към настоящия момент не разполагал със суровите материали. С оглед големия обем на суровия материал, след монтаж и обработка бил запазен единствено крайния вариант на клипа, качен в канала на ищеца и Y. U. H.

С определението на съда от 13.11.2023 г. е прието, че по иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП ищецът следва да установи, че е носител на авторско право върху изготвения на 20.04.2019 г. видеоклип със заглавие „100 години Миньор“, в неговия суров вид, както и в неговия обработен /редактиран/ вид, публикуван н а Youtube канала си U. H., като съда е подчертал, че липсата на изходните „сурови“ файлове, съответно на каквито и да било данни и информация за тях, не дава възможност да се изследва какво съдържат те, как са създадени и пр. Съдът е указал на ищеца, че следва да уточни т. нар. файл в суров вид, кога е създаден, къде и на кого е бил предаден, както и да ангажира доказателства за това.

В изпълнение на дадените с определението от 13.11.2023 г. указания, ищецът с молба от 13.12.2023 г. уточнява, че процесния авторски видеоматериал е създаден /заснет/ в суров вид в рамките на един снимачен ден – на 27.07.2019 г. в гр. Перник. На 14.08.2019 г. била създадена монтираната /обработена/ версия на част от кадрите – подбрани от ищеца – и публикувани от него като свой видеоклип на 15.08.2019 г. във Фейсбук страницата на U.

H., като е представена разпечатка от посочената страните във Фейсбук и флаш памет с тези кадри. Ищецът твърди, че това е най – пълната версия на обработените кадри с които разполага. Отново са отбелязани по минута/ секунда/ фрейм частите от процесния клип на ответника, за които са използвани кадри от авторския видеоматериал на ищеца, като той включва видеоклипа приложен към тази молба и цит.:“части от суровия видео материал, с който ищецът не разполага“. Едновременно с това се твърди, че суровият материал, който бил създаден като авторски продукт е бил предаден на ФК „Миньор Перник“.

Приетата по делото съдебно – техническа експертиза е изготвена въз основа на приложения към молбата от 13.12.2023 г. видеофайл „Сто години Миньор Перник“ /2019/. Според констатациите на вещото лице Р., файла е 4 създаден на 14.08.2019 г. и е идентичен с качения на 27.02.2024 г. в Youtube канала U. H., видеофайл. В откритото съдебно заседание вещото лице пояснява, че при сравнение било видно, че кадрите от процесния видеофайл на ответника не са взети директно от видеоклипа на ищеца приложен към молбата от 13.12.2023 г., тъй като визуалното им представяне не било еднакво. Вещото лице еднозначно заявява, че само може да направи заключение, че са от един и същи материал, но не е имал за задача и не е запознат със суровия материал.

Несъмнено, видеофайлът приложен към исковата молба, и този приложен към молбата от 13.12.2023 г. са различни по съдържание. Нещо повече, самият ищец твърди, че видеофайлът към искова молба е създаден на 20.04.2019 г. и публикуван на в Youtube канала U. H. на 22.04.2019 г., а видеофайлът към молбата от 13.12.2023 г. е създаден на 27.07.2019 г., като обработената му версия е създадена на 14.08.2019 г. и е качена на 15.09.2019 г. на страницата на U. H. във Фейсбук..

От изложените обстоятелства е видно, че с молбата от 13.12.2023 г. ищецът въвежда нови обстоятелства, които представляват нови правопораждащите юридически факти, различни от обекта на авторското право, предмет на защита с исковата молба и уточненията към нея от 10.04.2023 г. и 15.05.2023 г., т.е. въведен е нов предмет на иска, което по правната си същност представлява предявяване на нов иск, който не е приет от съда за разглеждане по съответния процесуален ред, нито е прието изменение на първоначално предявения иск, а и поначало на етапа на производство на който е направено, последващо обективно съединяване на исковете, чрез въвеждането на нов иск е недопустимо.

Но дори и в обратната хипотеза, и двата иска, за новия обект на авторското право и за първоначално предявения са недоказани и следва да бъдат отхвърлени. По делото не са представени т. нар. „сурови видеоматериали“ от които ищецът твърди, че са използвани кадри във видеофайла на ответника, а и самият той заявява, че към настоящия момент не разполагал със суровите материали, защото след монтаж и обработка е запазил единствено крайния вариант, качен в канала Youtube. Разбирането му, че наличието на такъв видеоматериал може да се докаже със свидетели е несъстоятелно. Съобразно чл. 3 ЗАПСП, обектите на авторското право трябва 5 да бъдат изразени в каквато и да е обективна форма, за да е налице годен обект на авторското право. Необходимо е да има външно проявление на произведението, да има материална форма, която да се сравни с факта на нарушението. Затова и недопустимо е съществуването на обекта на авторска закрила да се установява с показанията на свидетели или с каквито и да било други косвени доказателства. Освен това, съобразно заключението на в.л. Р., в Youtube канала на ищеца U. H., от където се твърди, че са взети кадри за процесния видеофайл на ответника, е качен файлът „Сто години Миньор Перник /2019/, който е идентичен с приложения по делото с молбата на ищеца от 13.12.2023 г. видеофайл, а не с този към исковата молба. Също, според вещото лице, видеоклипа в платформата на ищеца е качен едва на 27.02.2024 г. или след датата на 25.04.2020 г. на която е създаден видеофайлът на ответника.

Твърденията, че всички сурови видеоматериали са предадени на Сдружение „Футболен клуб Миньор“, както и че въпросните части от видеофайла на ответника са взети от там са останали голословни по делото. За тях няма нито едно доказателство, подкрепящо поддържаната в този вид теза, за начина по който ответникът е достигнал до процесния авторски продукт на ищеца.

Неоснователно е и възражението, че с отговора на исковата молба, ответникът признава авторството на ищеца за процесния видеоматериал.

Ответникът е развил доводи, че в хипотезата на възложител на ищеца, за създаването на този видеоматериал, Сдружението следва да е собственик на правата.

В обобщение, предявените искове са неоснователни и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.