Решение № 4083 от 21.12.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4968/2021
- Вид
- Решение № 4083
- Подписан
- 21.12.2022
- В сила
- 04.04.2023
- Състав
- Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327 · Търговски закон
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4083 гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20213110104968 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ХА БЕ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 205276240, със седалище и адрес на управление с. Езерово, местност „Тепертарла“, складова база „ХА-БЕ“ срещу „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК 205627628, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул.
„Александър Стамболийски“ 21 и С. Т. Г., ЕГН **********, с адрес:
***********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
1) по чл.327 от ТЗ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата о т 3204 лева, представляваща неизплатена цена на доставени стоки по договор за покупко-продажба от 05.05.2020г., обективирана във Фактура № 0000002511/30.06.2020г. на стойност
1686 лева и Фактура №
0000002928/16.09.2020г. на стойност 1518 лева; 2) по чл.92 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 697,20 лева, представляваща неустойка за забава по чл.4.1. от договор за покупкопродажба от 05.05.2020г., от която 443,52 лева, начислена върху главницата от 1686 лева по Фактура № 0000002511/30.06.2020г. за периода от 08.07.2020г. до 05.04.2021г. и 253,68 лева, начислена върху главницата от 1518 лева по Фактура № 0000002928/16.09.2020г. за периода от 17.10.2020г. до 02.04.2021г.; 3) по чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответника „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК 205627628, със седалище и адрес на управление: гр.
1
Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 да заплати сумата от 25,20 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за възлагане на изпитване на бетон от 30.06.2020г.; 4) по чл.258 от ЗЗД за осъждане на ответника „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД, ЕИК 205627628, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 да заплати сумата от 25,20 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за възлагане на изпитване на бетон от 23.12.2020г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД по заявка на ответника е сключен договор за покупко-продажба от 05.05.2020г. на стоки, произведени от ищец.
По силата на чл.4, ал.4 и чл.5 от договора С. Т. Г. се задължила да отговаря като поръчител за изпълнение на задълженията на „ГИНКОВИ 2017“ ЕООД за заплащане на сумите по договора.
В изпълнение на договора на 30.06.2020г. от складовата база на ищеца в с. Езерово ответникът „Гинкови 2017“ ЕООД закупил следните стоки:
PANTARHIT U /FM/ парт. номер БГ 025/20 – 11150 кг при единична цена от 1.10 лева или общо на стойност 1265 лева без ДДС, както и бетонова киселина CEMENTO парт. номер 10/20 – 20 литра при единична цена 7 лева на литър или общо на стойност 140 лева без ДДС. За продажбата била издадена Фактура № 0000002511/30.06.2020г. на стойност 1686 лева с ДДС, а срокът за плащане бил договорен до 07.07.2020г.
В изпълнение на същия договор на 16.09.2020г. от складовата база на ищеца в с. Езерово ответникът „Гинкови 2017“ ЕООД закупил следните стоки: PANTARHIT U /FM/ парт. номер БГ 41/20 – 1150 кг при единична цена от 1.10 лева или общо на стойност 1265 лева без ДДС. За продажбата била издадена Фактура № 0000002928/16.09.2020г. на стойност 1518 лева с ДДС, а срокът за плащане бил договорен до 16.10.2020г.
По заявка на ответника от ищеца била осъществена и услуга изпитване на бетон на 30.06.2020г. при количество 3 при единична цена 7 лева, или общо 21 лева без ДДС, за което била издадена Фактура № 0000002519/30.06.2020г. на стойност 25,20 лева с ДДС със срок за плащане до 07.07.2020г.
По заявка на ответника от ищеца била осъществена и услуга изпитване 2 на бетон на 23.12.2020г. при количество 3 при единична цена 7 лева, или общо 21 лева без ДДС, за което била издадена Фактура № 0000003368/23.12.2020г. на стойност 25,20 лева с ДДС със срок за плащане до 22.01.2021г.
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло задълженията си по посочените договори, но не е получило плащане на дължимата цена.
В законоустановения срок от ответното дружество „Гинкови 2017“ ЕООД не е депозиран писмен отговор.
Назначеният от съда особен представител на ответницата С. Т. Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който предявените срещу ответницата искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, в който поръчителят е задължен е изтекъл.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуален представител на ответниците не се явява и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен от ищеца е рамков договор за покупко-продажба № 2020ИЗ002 от 05.05.2020г., сключен между ищцовото дружество в качеството му на продавач, ответното дружество в качеството му на купувач и ответницата С. Т. Г. в качество на „поръчител“. Записано е, че с договора се определят условията и реда на продажба и доставка на предлаганите от продавача стоки, както и други продукти на купувача, както и че същият служи и като общи условия за сключване и изпълнение на еднократни договори за покупко-продажба между страните. Уговорено е продавачът да прехвърля на купувача правото на собственост върху стоките срещу заплащане на цената им, като цените ще се договарят в лева съобразно ценова листа на продавача. Съгласно договора цената на стоките ще се заплаща в 30дневен срок от издаване на фактура. В чл.4.1 от договора е уговорено, че при забава в плащането на цената, купувачът дължи на продавача неустойка в 3 размер на 0,10 % на ден за всеки ден забава върху неплатената сума, като неустойката може да надвиши размера на сумата, за която се начислява.
Съгласно чл.4.4 от договора с подписването на същия поръчителят се съгласява неотменимо, солидарно и безусловно да гарантира изцяло изпълнението на всички задължения на купувача към продавача по същия договор, както и по други сключени между тях договори.
Представени по делото са Фактура № 0000002511/30.06.2020г. на стойност 1686 лева и Фактура № 0000002928/16.09.2020г. на стойност 1518 лева с издател ищцовото дружество и получател – ответното дружество.
Предмет на фактурата от 30.06.2020г. са следните стоки: PANTARHIT U /FM/ парт. номер БГ 025/20 – 11150 кг при единична цена от 1.10 лева или общо на стойност 1265 лева без ДДС, както и бетонова киселина CEMENTO парт. номер 10/20 – 20 литра при единична цена 7 лева на литър или общо на стойност 140 лева без ДДС, а на фактурата от 16.09.2020г. са PANTARHIT U /FM/ парт. номер БГ 41/20 – 1150 кг при единична цена от 1.10 лева или общо на стойност 1265 лева без ДДС. Фактурите не са подписани за получател. Във Фактура № 0000002511/30.06.2020г. е отразен срок за плащане 07.07.2020г., а във Фактура № 0000002928/16.09.2020г. – 16.10.2022г.
Представени са още Фактура № 0000002519/30.06.2020г. на стойност 25,20 лева с ДДС и Фактура № 0000003368/23.12.2020г. на стойност 25,20 лева с ДДС, с издател ищцовото дружество и получател – ответното дружество, като вписаната и в двете фактури услуга е „такса за изпитване на втвърден бетон“ – 3 бр. при единична цена от 70 лева. Фактурите не са подписани за получател.
Приети по делото са също 2 броя товарителници от 30.06.2020г. за с изпращащ „Ха-Бе България“ ООД и получател „Гинкови 2017“ ЕООД подписани за изпращач и получател.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че Фактура № 0000002511/30.06.2020г. на стойност 1686 лева, Фактура № 0000002928/16.09.2020г. на стойност 1518 лева и Фактура № 0000003368/23.12.2020г. на стойност 25,20 лева са осчетоводени от ответното дружество „Гинкови 2017“ ЕООД, отразени са в дневника за покупки по ДДС в съответния данъчен период и по тях е ползван 4 данъчен кредит. Фактура № 0000002519/30.06.2020г. на стойност 25,20 лева не е отразена в дневника за покупки на ответното дружество и за нея не е ползван данъчен кредит. Процесните 4 броя фактури са осчетоводени при ищцовото дружество и са включени в дневниците му за продажби в съответните данъчни периоди. В счетоводството на ищеца няма отразено плащане по Фактура № 0000002511/30.06.2020г. на стойност 1686 лева, Фактура № 0000002928/16.09.2020г. на стойност 1518 лева, но има отразено банково плащане от 17.02.2021г. по Фактура № 0000003368/23.12.2020г. на стойност 25,20 лева и Фактура № 0000002519/30.06.2020г. на стойност 25,20 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения иск по чл.327, ал.1 от ТЗ
Съобразно правилото на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже сключване на процесния договор за покупко-продажба на стоки, изпълнение на задължението си по него, както и твърдяното основание за възникване на солидарност между ответниците. Ответниците следва да докажат правопогасяващ факт по отношение на задълженията си – плащане, давност и др.
Безспорно се установи обстоятелството, че между страните е сключен рамков договор за покупко-продажба на стоки от 05.05.2020г. От представените по делото фактури, макар и неподписани, при съпоставка с товарителниците от същите дати, както и от заключението на съдебно счетоводната експертиза, се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави на ответното дружество стоки, описани във фактурите, с оглед на което за „Гинкови 2017“ ЕООД е възникнало задължение за плащане на посочената цена на стоките. Осчетоводяването на същите от ответното дружество, включването им в дневника за покупки и ползването на данъчен кредит по тях съставлява извънсъдебно признание на задължението по фактурите. Ответното дружество не е и оспорило същото. Не се установи от доказателствата по делото заплащане на посочената във фактурите цена на доставени стоки. С оглед на изложеното, съдът намира, че искът се явява изцяло основателен по отношение на ответника „Гинкови 2017“ ЕООД.
По отношение на ответника С. Т. Г. се установи, че същата е подписала 5 рамковия договор в качеството на поръчител. В чл.4.4 от същия изрично е уговорено, че поръчителят се задължава солидарно с купувача да отговаря за задълженията му по договора. С оглед на изложеното може да се приеме, че между кредитора „Ха-Бе България“ ООД и С. Токова Г. е сключен договор за поръчителство, инкорпориран в рамковия договор за покупко-продажба, който отговаря на изискванията на чл.138 от ЗЗД. Със същия поръчителят се е задължил да отговаря за задължението на купувача за заплащане цената на доставените стоки.
От ответницата е направено възражение за отпадане на солидарната отговорност на поръчителя, предвид изтичане на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Посочената разпоредба представлява специално основание за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение. Съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС срокът е краен и преклузивен.
В настоящия случай се установи, че според уговорките в договора за покупко-продажба задължението на купувача за плащане на цената падежира в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. Макар и фактурите да не са подписани от получателя, се установи от заключението на съдебносчетоводната експертиза, че същите са осчетоводени и отразени в дневниците за покупки в съответния месец на издаване на фактурата, което означава, че главният длъжник е бил информиран за датата на падежа им. Доколкото в самата Фактура № 0000002511/30.06.2020г. е посочен различен падеж от общо уговорения с договора, а именно 07.07.2020г., следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие за изменение в срока за плащане по отношение на конкретните стоки. Задължението по Фактура № 0000002928/16.09.2020г. е падежирало съобразно уговорките в рамковия договор и посочената в самата фактура дата на 16.10.2020г. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 06.04.2021г., което означава, че същата е подадена след изтичане на шестмесечния срок по отношение на фактурата от 30.06.2020г. и в рамките на същия по отношение на фактурата от 16.09.2020г. По изложените съображения съдът намира, че 6 искът за солидарно осъждане на ответницата С. Г. е основателен по отношение на сумата от 1686 лева по Фактура № 0000002511/30.06.2020г. и неоснователен по отношение на сумата от 1518 лева по Фактура № 0000002928/16.09.2020г.