Определение № 13795 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13795 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505799 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 2 29 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 136989/29.04.2026 г. по регистъра на СРС от М. С. К. срещу Протоколно определение от 27.04.2026 г., постановено по гр.д. № 43441/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав.

Жалбоподателят посочва, че обжалваното определение противоречи на материалния и процесуалния закони и е необосновано и несправедливо.

Изложени са съображения в подкрепа на искането. Търси се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата е депозирал отговор на частната жалба, с който я оспорва като недопустима и неоснователна. Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано след отделяне за самостоятелно разглеждане на насрещен иск, предявен от ответника по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, срещу ищеца 1 по същото дело – „Топлофикация София“ ЕАД, с който се търси осъждане на топлопреносното дружество да заплати на насрещния ищец сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерно действие, изразяващо се в образуване на гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав.

Исковата молба е уточнена в този смисъл изрично с молба от 09.12.2025 г.

С обжалваното определение районният съд е спрял производството по гр.д. № 43441/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав. В мотивите към обжалвания акт е посочено, че при извършена служебна проверка е установено, че производството по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, е още висящо, като постановеното по делото решение е обжалвано с въззивна жалба пред СГС, където е образувано в.гр.д.

№ 1307/2026 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав. Посочено е още, че в производството по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, ще се установи между страните дали „Топлофикация София“ ЕАД има правно защитимо пред съда право, както и че следва да се преценят всички обстоятелства около предявяването на исковете срещу М. С. К., за да се прецени дали е налице добросъвестно упражняване на правото на иск.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което е допустима. Възражението на ответната страна по жалбата, че аргументите в частната жалба са от житейско естество, а не се отнасят до законосъобразността на обжалвания акт, е неоснователно, доколкото аргументите на жалбоподателя се обсъждат по съществото на жалбата, а не са условие за допустимост на същата.

П о същество следните: жалбата е неоснователна. Аргументите за това са

Съгласно чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение 2 за правилното решаване на спора. В мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е посочено, че „Нормата е аналогична на отменената по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (1952 г.), съгласно която съдът спира производството, „когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск“; както и на уредбата в ЗГС - отм. (чл. 520, т. 2 ЗГС – 1907 г.; чл. 366, т.

3 ЗГС - 1930 г.) предвиждаща, че във всяко положение на делото страните могат да повдигнат отвод, а служебно съдът е длъжен да не приема делото за решаване, когато в същия или друг съд се разглежда дело, което „има тясна връзка с предявения иск“. Използваните в цитираните норми изрази са правнотехнически термини с утвърдено в практиката и теорията значение.

Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело.

В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае 3 допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение. Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Това може да стане само пред съд, чиято основна дейност е решаваща, а не проверяваща. В касационното производство, развиващо се по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани в рамките на проверка за валидност, процесуална допустимост и правилност на обжалваното решение, при недопустимост да се събират нови доказателства и да се установяват нови факти. Поради това, зачитането на съдебния акт по преюдициалния спор, както разпорежда правилото на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК, поначало не може да бъде сторено от ВКС в производството по чл. 290 - чл. 293 ГПК, доколкото това изисква 4 касационният съд да предприеме спиране на обусловеното дело (изключението е за фазата по чл. 295 ГПК, когато ВКС действа като решаващ съд и може да съобразява нови фактически положения, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело)“.

В настоящия случай съдът приема, че е налице именно такава връзка на обусловеност между двете дела. Влязлото в сила решение по обуславящия спор (гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав) има пряко значение за основателността на иска по обусловения спор (гр.д. № 43441/2025 г. по описа на СРС, 27 състав). Това е така, тъй като съдът по обусловения иск следва да зачете резултата по обуславящия спор, за да може да се произнесе по съществото на спора.

Ако производството по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, завърши с влязъл в сила съдебен акт, с който са уважени претенциите на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, то искът за неимуществени вреди, предмет на настоящото дело, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като правото на „Топлофикация София“ ЕАД ще бъде признато със сила на пресъдено нещо, поради което и няма как образуването на производството по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, да е било недобросъвестно.

Ако производството по обуславящото дело пък приключи с влязъл в сила съдебен акт, с който са отхвърлени претенциите на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, то искът за неимуществени вреди, предмет на настоящото дело, може както да бъде уважен, така и да бъде отхвърлен, след като съдът прецени всички факти и обстоятелства около образуването на производството по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав.

Следователно съдът правилно е спрял производството до влизане в сила на краен съдебен акт по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав.

В противен случай – ако производството по гр.д. № 43441/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, не бъде спряно – е възможно да се стигне до противоречиви резултати по двете дела, като бъдат уважени както претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав, така и тези на М. К. по настоящото дело, което е недопустимо.

5

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 27.04.2026 г., постановено по гр.д. № 43441/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 25089/2025 г. по описа на СРС, 128 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6