Решение № 265 от 16.11.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 228/2023
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 16.11.2023
- В сила
- 16.11.2023
- Състав
- Аделина Троева, Елизабета Кралева, Аделина Тушева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 265 гр. Монтана, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Елизабета Кралева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500228 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 148 от 18.05.2023 г., постановено по гр. дело № 1214 по описа за 2022 г. Районен съд-Лом е признал за установено по отношение на С.
В. Г. с ЕГН **********, че същата дължи на „Й.“ (с предишно наименование „Т.“ ЕАД), ЕИК ***, общата сума от 817,11 лева, от която: незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди от 05.01.2020 г. до 04.03.2020 г. за сумата в размер 111,07 лева, договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 62,80 лева, обединени във Фактура с № 7305449497/05.06.2020 г. за клиентски номер *** на обща стойност 173,87 лева и незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди от 25.01.2020 г. до 24.03.2020 г. за сумата в размер на 115,61 лева, незаплатени задължения за дължими лизингови плащания за периода 25.04.2020 г. - 24.05.2020 г. в размер на 421,00 лева и договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 106,63 лева, обединени във Фактура № 7304977523/25.05.2020 г. за клиентски номер *** на обща стойност 643,24 лева, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2022 г. до 1 окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 401/05.04.2022 г. по ч. гр.д. № 644/2022 г. по описа на ЛРС.
Така постановеното решение е обжалвано от С. Г., чрез нейния процесуален представител адв. Р. Б. в частта, с която на ищеца са присъдени следните суми: 29,97 лева – 3 месечни такси и 32,83 лева – цена на апарат АЛКАТЕЛ, представляваща разлика между цената на устройството без абонамент и преференциална цена по договор с абонаментен план – две неустойки начислени по Договора от 30.09.2019 г., както и 106,63 лева – 3 месечни такси по допълнителното споразумение от 17.01.2020 г. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил релевираните в отговора на исковата молба доводи, което е основание за отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Отделно от това се сочи, че предявеният иск е неоснователен, тъй като процесните договори не са прекратени предсрочно, предвид липсата на писмено уведомление за прекратяване.
Поддържа се, че т.19б от Общите условия е неравноправна клауза и противоречи на добрите нрави. Излагат се и съображения за нищожност на обжалваното решение. Съобразно изложеното се иска от съда да отмени, обезсили и прогласи за нищожно решението на районния съд, както и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Й.“ ЕАД, чрез своя пълномощник адв. Л. Г., с който същата се оспорва като неоснователна. Оспорват се въведените доводи за нищожност на решението. Твърди се, че за прекратяване на процесните договори не е необходимо изрично писмено предизвестие, тъй като според т.19б от Общите условия прекратяването на договорите става едностранно без предизвестие от страна на оператора, при настъпване на предвидените в клауза условия, които в случая са налице. Сочи се, че доводите за нищожност на клаузата са преклудирали и не следва да се вземат предвид от съда. Поддържа се, че клаузите в договора за мобилни услуги и Общите условия представляват индивидуално уговорени клаузи по смисъла на чл.146 от ЗЗП. Предвид това се моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и да се присъдят разноски.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид 2 събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е основателна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение в обжалваната част, първоинстанционният съд приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключените между тях договори. Посочено е, че ответникът не оспорва неизпълнението на задължението си за заплащане в срок на предоставените с договорите услуги, а отделно от това е установено, че няма извършено плащане от ответника на дължимите суми по фактурите, начислени на основание сключените договори за мобилни услуги. Доводите на ответника за неправомерно прекратяване са отхвърлени предвид това, че съгласно чл.19б от Общите условия не се изисква едномесечно предизвестие.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:
На 30.09.2019 г. С. В. Г. е сключила договор за мобилни услуги с „Й.“ ЕАД, като е закупила устройство марка „ALCATEL“, модел „20.03 Black“ на преференциална цена. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като същият влиза в сила на 30.09.2019 г. и изтича на 30.09.2021 г. В договорът е уговорено, че след изтичане на първоначалния срок, същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му за мобилните/фиксирани номера, посочени в него с едномесечно писмено предизвестие. Изрично е записано, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, в това число приложимите Общи условия, потребителят дължи неустойка, като максималният й размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Освен това потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. Записано е, че Общите условия са неразделна 3 част от договора. Приложена е и Декларация-съгласие, с която потребителят се е съгласил с Общите условия на мобилния оператор.
На 17.01.2020 г. С. В. Г. е сключила Допълнително споразумение към Договора за мобилни услуги с „Т.“ ЕАД, видно от което страните са уговорили месечен абонаментен план на стойност 35,99 лева.
Допълнителното споразумение е сключено за срок от 24 месеца, като влиза в сила на 17.01.2020 г. и изтича на 17.01.2022 г. Записано е, че в случай на прекратяване на допълнителното споразумение преди изтичането на уговорения срок, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по допълнителното споразумение, в това число и приложимите Общи условия, потребителят дължи неустойка, като максималният й размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Посочено е също, че потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. Уговорено е, че след изтичането на уговорения срок, допълнителното споразумение се превръща в безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време от действието му за мобилните/фиксирани номера, посочени в него. В раздел I I , т.4 е посочено, че за неуредените в допълнителното споразумение въпроси се прилагат условията на договора за мобилни услуги и Общите условия. Приложена е и Декларация-съгласие, с която потребителят се е съгласил с Общите условия на мобилния оператор.
На 17.01.2020 г. между същите страни е сключен и Договор за лизинг за закупуване на устройство марка „NOKIA”, модел „4.2 Dual Black”, за срок от 23 месеца, като на С. Г. е предоставена преференциална цена. Общата лизингова цена е 409,17 лева, като уговорените 23 броя месечни лизингови вноски са в размер на 17,79 лева за всяка една. В чл.1, ал.1 от Договора е посочено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуването му с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия и след като 4 заплати допълнителна сума от 17,79 лева. В чл.1, ал.3 от Договора е записано, че ако лизингополучателят не упражни правото си по ал.2 устройството подлежи на връщане в срок 1 месец след изтичане срока на договора, като ако не бъде върнато устройството лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка в размер на 17,79 лева.
Сключени са и два броя Договори за лизинг на базови аксесоари, както следва „Accessories-ALL 28*1.58 & null и Accessories-ALL 20*1.68 & null, като на С. Г. е предоставена преференциална цена, а именно: обща лизингова цена в размер на 40,22 лева.
В т.19б от Общите условия на „Т.“ е записано, че Т. има право едностранно да прекрати индивидуален договор (срочен или безсрочен), в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези на Общите условия.
По делото се приложени и следните фактури:
Фактура № 7300009012 за отчетния период 05.01.2020 г. – 04.02.2020 г., като общата сума за плащане е 65,53 лева. Срокът за плащане е до 20.02.2020 г.
Фактура № 7301337223 за отчетния период 05.02.2020 г. – 04.03.2020 г., като общата сума за плащане е 115,32 лева, от които: 49,79 лв. за абонаменти и 65,53 лв. – задължения от предходен период. Срокът за плащане е до 20.03.2020 г.
Фактура № 7300984757 за отчетния период 25.01.2020 г. – 24.02.2020 г., като общата сума за плащане е 62,53 лева, от които: 35,99 лв. за абонаменти, 5,49 лв. за застраховка и 21,05 лв. – вноска лизинг. Срокът за плащане е до 11.03.2020 г.
Фактура № 7302256217 за отчетния период 25.02.2020 г. – 24.03.2020 г., като общата сума за плащане е 125,06 лева, от които: 35,99 лв. за абонаменти, 5,49 лв. застраховки, 21,05 лв. – вноска лизинг и 62,53 лв. задължения от преходен период. Срокът за плащане е до 09.04.2020 г.
От фактура № 7304977523 е видно, че за отчетния период 25.04.2020 г.
– 24.05.2020 г. С. Г. дължи на Т. общо сумата от 643,24 лева, от която: задължения за преходен период на стойност 115,61 лева, вноска лизинг на стойност 421,00 лева, както и неустойки за предсрочно прекратяване на 5 договора за услуги на стойност 106,63 лева. Като срок за плащане е посочен 09.06.2020 г.
Видно от Фактура № 7305449497, за отчетния период 05.05.2020 г. – 04.06.2020 г., С. Г. дължи на Т. общо сумата от 173,87 лева, от която: задължения от преходен период на стойност 111,07 лева, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги на стойност 62,80 лева. Като срок за плащане е посочен 20.06.2020 г.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:
По делото несъмнено се установи, че между страните е налице валидна облигационна връзка, която се е породила от сключването на процесните договори. Не е спорен фактът, че С. Г. не е изпълнила задължението си да заплаща дължимите суми към мобилния оператор. В тази връзка следва да се отбележи, че фактът на изпълнение на паричното задължение следва да бъде доказан от Г.. По делото няма представени доказателства, от които да се установи, че последната е изпълнила задължението си към оператора.
В исковата молба ищецът е посочил, че Г. не е изпълнила задълженията си да заплаща в срок дължимите абонаментни такси и лизингови вноски, поради което договорите са прекратени едностранно от него. В тази връзка съдът намира, че когато основанието за прекратяване е виновно неизпълнение на договорно задължение, то приложима е разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД.