Решение № 146 от 29.07.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Провадия , 29.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Н.Т.С. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130100530 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

Образувано е по молба, подадена от М. Б. ХР., с която иска от съда да допусне промяна на бащиното й име „Б.“ на „И.“.

Молителката посочва, че е родена на 28.12.1982 г., като нейни биологични родители са Ц.П.М. и Б.И.П.. След раждането й, родителите се разделят, а майка й се омъжва за И.К.И., с когото заживява в гр. ***** с молителя. В тази връзка се заявява, че молителката от този момент се отглежда изцяло от И.И., който счита за свой баща. Отделно заявява, че всичките й приятели познават молителката като дъщеря на И.И. – същият се посочва, че е свещеник в храм Св. Иван Рилски в гр. *****.

Предвид горното, моли съдът да допусне промяна на бащиното й име от „Б.“ на „И.“.

В открито съдебно заседание молителката, чрез процесуалния й представител, поддържа депозираната молба. Моли за уважаването й.

Заинтересованите страни - Община Враца и Районна прокуратура – Варна, ТО Провадия не изразяват становище по молбата.

По фактите и доказателствата:

Родители на М.Б. И., род. в гр. Враца на 28.12.1982 г., са Ц.П.М. и Б.И.П.. Малко покъсно те се разделят по неизяснени по делото причини. Майката на М. се запознава И.К.И. в 1 гр. Враца и през 1993 г. се преместват в гр. *****, където заживяват заедно и създават семейство. И.К.И. е свещеник в храм „Свети Иван Рилски“ в гр. *****. Той започва да отглежда и да се грижи за М. като своя собствена дъщеря. М. израства с отец И.И. и през целия си живот го възприема като нейн баща. Тя няма спомен и не познава биологичния си баща. Всички в град ***** знаят, че отец И.И. е баща на М.. Той завежда дело за нейното осиновяване, но поради пречки от процесуален характер, свързани с издирването на биологичния й баща, делото се прекратява. М. живее със съпруга си и детето си, заедно с отец И.И. в едно домакинство. Местонахождението на биологичния баща на М. към момента не е известно, като са налице данни, че същият почива преди три години.

Съдът възприема горната фактическа обстановка след анализ, както по отделно, така и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства – акт за раждане и гласни доказателства – от свидетелките показания на св. С.З. и обясненията на молителката. Съдът кредитира изцяло събраните в хода на разпита на свидетеля гласни доказателства, както и дадените лично пред съда обяснения на М., като счита, че същите отговарят на истината.

По правото:

Според нормата, обективирана в чл. 19, ал. 1 от ЗГрР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В разглеждания случай молителката се позовава на последната хипотеза от цитираната разпоредба, а именно на наличието на „важни обстоятелства”, налагащи промяната във фамилното й име.

В закона липсва легална дефиниция на посоченото понятие, като според съдебната практика (напр. решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., ІІІ ГО, решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 80/2009 г., IV ГО), важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР са тези обстоятелства, които правят лично или обществено необоснована, неподходяща или неприемлива индивидуализацията с актуалните имена, като например несъответствието на името на лицето с етническите му традиции или произход, или известността му с определена фамилия в упражняваната професия, свързана с обществени изяви и др.

От гореустановената фактическа обстановка съдът счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР за промяна на бащиното име на М. от „Б.“ на „И.“. Основният мотив на съда за това е, че в обществото, както и сред близки и познати в гр. ***** молителката се възприема като дъщеря на отец И.И., тъй като той фактически отглежда М. като своя собствена дъщеря. Това според съда изпълва хипотезата, предвидена в закона за наличието на важни обстоятелства, налагащи промяна на бащиното име на Молителката. В случая официалното бащино име на М. „Б.“ е само формално, по документи. Желанието на молителката да носи бащиното име „И.“ на човека, който я е 2 отгледал и възпитал, представлява акт на признателност към него, поради което съдът намира, че няма пречки това лично желание да бъде уважено.

По изложените съображения и при липсата на възражения от заинтересованите лица, съдът намира, че следва да бъде допусната исканата промяна в бащиното име на молителката.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна на бащиното име на лицето М. Б. ХР., ЕГН **********, от „Б.“ на „И.“, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР;

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 537, ал.1 ГПК;

ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностните лица по гражданско състояние от съответната Община за отразяване на промяната в регистрите на населението.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

3