Решение № 3011 от 23.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.04.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13074 по описа на 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13074/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.

“ ЕАД *** срещу решение №426249 от 08.06.2018 г постановено по гр.д.№24737/16 г на СРС , 66 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ

, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде установено , че всеки от П.Н.Н. ЕГН ********** и Л.Б. Н.ЕГН ********** от гр.София му дължат суми представляващи разликата над 900 лева до предявения размер от 2908,50 лева - незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2012 г – м.04.2014 г ; за апартамент

№134 в гр.София , ж.к.********, ведно със законната лихва от 25.09.2015 г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и суми представляващи разликата над 207,28 лева до предявения размер от 580 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.10.2012 г – 14.09.2015 г ; които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.10.2015 г по ч.гр.д.№57559/15 г на СРС , 66 състав .

Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като исковете му са доказани по основание и размер с наличните писмени доказателства и изслушаните експертизи . Потребената топла вода е по показанията на водомера за топла вода . Ответниците не са заявили рекламация в срока по чл.70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването относно отчета на уредите .

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 18.06.2018 г и е обжалвано в срок на 27.06.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Според основната СТЕ ищецът начислил топлинна енергия за БГВ в хипотеза на липса на водомер за топла вода като разходът за топла вода е определен според броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл.69 ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването , като за периода м.08.2012 г. – м.04.2013 г. топлинната енергия е определена на база 6 броя потребители, а за периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г. – на база 5 броя потребители. От друга страна според представена от „Софийска вода“ АД справка в имота има водомер за топла вода , на който е извършен реален отчет . Според допълнителната СТЕ сумата за топлинна енергия за подгряване на вода за процесния период е в размер на 1799,99 лева, като вещото лице е посочило, че според ищеца за процесния период ответниците не са осигурили достъп за проверка на водомера за топла вода.

Първоинстанционният съд е приел , че ищецът не е доказал предпоставките на чл.69 ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването . Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя : при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. В случая ищецът не е доказал тези обстоятелствата , като според СТЕ в имота има монтиран водомер за топла вода , на които „Софийска вода“ АД е извършила реален отчет . Не се са налице данни водомерът да е бил повреден или с нарушена пломба. Не се доказва от ищеца да не е бил осигурен достъп до имота за отчитане на водомера – не са представени от ищеца протоколи за неосигурен достъп или други доказателства в тази насока .

Не се установява ответниците да са заявили, че броят на обитателите е шест, респ. пет. Поради изложеното размерът на потребената топлинна енергия трябва да се определи съобразно заключението на допълнителната СТЕ, отчитайки данните за потребеното количество вода дадени от „Софийска вода“ АД – по 900 лева дължи всеки от ответниците . Съобразно приетия по-малък размер на дължимата главницата се дължат от ответниците и по 207,28 лева

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Въззивникът не е представил редица писмени доказателства напр.протоколи за неосигурен достъп до имота , както и заявление на ответниците за броя на обитателите на процесното жилище . Неоснователни и недоказани са твърденията на въззивника за липса на водомер за топла вода в топлоснабдения имот . Правилно СРС е кредитирал допълнителната СТЕ за размера на задълженията . При тези данни е без значение липсата на своевременна рекламация по чл.70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването .

Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

Въззивникът дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.3 пр.2 ЗАдв на адвокатите на въззиваемите страни по 396,68 лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №426249 от 08.06.2018 г постановено по гр.д.№24737/16 г на СРС , 66 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на „Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде установено , че всеки от П.Н.Н. ЕГН ********** и Л.Б. Н.ЕГН ********** от гр.София му дължат суми представляващи разликата над 900 лева до предявения размер от 2908,50 лева - незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2012 г – м.04.2014 г ; за апартамент №134 в гр.София , ж.к.********, ведно със законната лихва от 25.09.2015 г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и суми представляващи разликата над 207,28 лева до предявения размер от 580 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.10.2012 г – 14.09.2015 г ; които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.10.2015 г по ч.гр.д.№57559/15 г на СРС , 66 състав

; както и в частта за разноските .

ОСЪЖДА „Т.С.”

ЕАД *** да заплати на всеки от адвокат С.В.П.-Р. личен №********** и адвокат Х. Ц. Т. личен №********** сума от по 396,68 лева адвокатско възнаграждение .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.