Решение № 1021 от 25.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000501220 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.

Въззивното производство е образувано въз основа на редовна и процесуално допустима въззивна жалба с вх. № 21742 от 23.02.2024 г. подадена от ищцата Р. Д. Г. срещу решение № 291 от 17.01.2024г. постановено по гр.д. № 14040 по опис на СГС за 2021 г., с което е отхвърлен предявения срещу „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, осъдителен иск, с цена 100 000 /сто хиляди/ лева, претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в резултат от противоправно деяние осъществено от служители на ответника във връзка с оперативна интервенция, осъществена на 24.11.2016 г., на основание чл. 49 вр. Чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на осъществяване на деянието, до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД., постановено при участието на Е. Д. А. – Т., в качеството на трето лице помагач на ответника.

Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в производството в размер на 4770 лева, на чл. 78, ал.3 от ГПК.

Във въззивната жалба, която се поддържа и в съдебно заседание, ищцата представлявана от адв. В. и адв. Г. и двамата от САК, развива доводи за 1 неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Пространно излага доводи в подкрепа на оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт и поддържа искането за неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с който претенцията за бъде уважена.

Въззиваемата страна – УСБАЛО „проф. Иван Черноземски“ чрез адв. Ц. от САК поддържа становище за неоснователност на въззиввната жалба, развито в писмен отговор на въззивната жалба. Поддържа становището си, че решението е правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на ответника, а именно проф. д-р д.м.н. Е. Д. А., чрез повереника си адв. Н. от САК , оспорва основателността на въззивната жалба като следствие от порочен анализ на събраните по делото доказателства.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази правомощията си съобразно балансът между служебно и диспозитивно начало, разпределен от нормата на чл. 269 от ГПК, приема, че е сезиран с валиден и допустим първоинстанционен съдебен акт.

По останалите въпроси, съдът е ограничен от въззивната жалба, която обаче съдържа оплаквания по всички основания за незаконосъобразност посъщество /неправилност поради нарушение на материално правни и процесуално правни норми и необоснованост/. Така очертан предмета на въззивното произнасяне включва преценката за правилност и обоснованост на обжалваното решение.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, по твърдение за противоправно бездействие, което не е установено от доказателствата по делото, а и да е било налице обективно неотстраняване на съществуващо към тази дата не премахнато туморно образувание, то решението за въздържане от оперативно действие през 2016 г. не може да се приеме за противоправно, защото е в съответствие с действащи правни норми, е налице оперативна самостоятелност при вземане на решение от оператора при избор на метод за интервенция и нейния обем по време на операцията, съобразявайки се с анатомичните дадености на пациента. От правна страна, в обжалваното решение съдът е приел, че липсват доказателства за противоправност и за причинно-следствена връзка между бездействието през 2016 г. и вредоносния резултат – отстраняване на гърдата в един по-късен момент през 2020 г. поради развитие на неотстранен тумор.

За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е взел предвид, че при интервенцията от 2020 г. туморът е бил на различно място от този, по повод на който ищцата е била оперирана оперирана през 2016 г.

2

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, в това число и гласните доказателства събрани във въззивното производство, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата е била пациент на Д. Н., която въз основа на ехографски и мамографски изследвания е констатирала мастопатични промени в млечните жлези. На 10.11.2016 г. са разчетени данни за локализирала неправилна фибР. в дясно - на границата на латерални квадранти и в дълбочина, която е с уплътнен център и неправилен сигнал на поглъщане, без видими калцификати на направените графии. Заключението на ехографското изследване е за наличие на фиброзирали кисти в ляво и множество калцирани такива двустранно. На 23.11.2016 г. ищцата е била приета за оперативно лечение и хистологична верификация по клинична пътека 194 с клинична диагноза „Lipoma gl mammae dex“. За провеждане на оперативно лечение, въззивницата е дала и подписала информирано съгласие, в съответствие с изискването на чл.84 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за здравето.

На 24.11.2016 г. на Р. Г. е извършена оперативна хирургична интервенция - секторална резекция на дясна млечна жлеза, където е намерена липоматозна капсулирана формация с размери 2x2. Взетият материал е изпратен за гефрирно изследване, което е показало следното: Г-1762-Млечна жлеза - мастна тъкан. Изследването дава информация по време на операцията каква по вид е туморната формация. В резултат на изследването се установява, че при Р. Г. е налице доброкачествена формация, която не е със злокачествен характер, т.е жалбоподателката - няма раков процес.

Данните са потвърдени и от последващо изследване, чиито извод е за наличие на паренхим от млечна жлеза с фиброкистични промени, аденоза.

Следва извода, че към 24.11.2016 г. когато е направена операция на Р. Г. не са отстранени ракови образувания.

Не се спори, а и от доказателствата се установява и в обжалваното решение обосновано се приема, че операцията е извършена в лечебно заведение съобразно изискуем клас и от специалист хирург с нужната квалификация, че няма нарушение на медицински стандарти, вкл. няма нарушение на принципа на качество на извършената медицинска дейност. От заключението на вещите лица се установява, са проведени изискуемите по стандарт пред оперативни диагностични дейности, които обуславят преценка на оперативния риск от манипулацията.

Спорът се свежда до твърдението на ищцата, че при извършване на операцията не е отстранена находката установена с ехографските изследвания от лекаря, който препоръчва операцията.

Първоинстанционният съд е обосновал извод, че именно находката, установена с образната диагностика е отстранена, противно на твърденията на 3 ищцата.

Последната носи доказателствената тежест за фактическото твърдение, че при извършване на операцията е отстранено друго, а не това образувание, за което ищцата се е съгласила на операция.

Оперативният протокол отразява действията, които са извършени.

Епикризата следва да отразява част от оперативния протокол. При противоречие между оперативен протокол и епикриза, които не се дължат на технически грешки, оперативният протокол като носител на първична информация, отразена в по-близък момент от деянието би следвало да съдържа първична и необработена информация ако съществува регистър на оперативните протоколи. Оплакването във въззивната жалба е точно за това, че съдът не е анализирал противоречията между двата документа. От техният анализ е видно, че оперативният протокол е подписан от Проф. Е. А.. Той е представен от ответника. Документът не съдържа подписа на другия лекар участвал в операцията и отразен в епикризата, а именно д-р З. – асистент.

Оперативният протокол носи дата 24.11.2016 г. и е подпечатан с печата на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, каквото е наименованието на лечебното заведение към тази дата.

Наименованието е променено и обявено, считано от 17.03.2017 г.

Според главният факт твърдян от ищцата за извършено противоправно бездействие, изразяващо се в не отстраняване на образуванието, за което е планирана операцията през 2016 г., предмета на доказване се съсредоточава в установяване на действията, които са извършени от оператора – проф. А. на 24.11.2016 г.

Спорно между страните е дали операцията по отстраняване на образуванията е извършена във вътрешните или външни квадранти.

Според защита на ищцата, звездовидните сенки констатирани преди операцията се намират във външните квадранти, а операцията е направена във вътрешните квадранти. В последствие, развитието на злокачествените образувания са във външните квадранти и това се е оказало фатално за ищцата на по-късен етап от развитието на заболяването. Ищцата е била оперирана на 17.07.2020 г. във ВМА и при операцията е отстранена дясната й гърда и лимфни възли. Като свидетел е разпитан оператора от ВМА и д-р Т. Б. гл. асистент „Гръдна хирургия“ във ВМА. От неговите показания, които въззивния съд преценява като обективни и основани на непосредствени впечатления се установява, че операцията е била съсредоточена в горен външен квадрант – дясна мишница, където е установено развитието на образуванието /също изследвано по време на операцията/. Опериращият лекар е възприел белег от предходна операция на същата гърда, находящ се във вътрешната част на гърдата /към тялото, а не към мишницата/.

Опериращият лекар се е запознал с медицинската документация, следствие от стриктно провеждани прегледи.

4

Отстраненият тумор е бил с размер от 3 см. , което е наложило и отстраняването на целия орган.

Безспорно е, че са направени две операции на ищцата.

Едната през 2016 г. и втората през 2020 г. В тежест на ищцата е да установи, че през 2016 г. са съществували предпоставки да бъде оперирана във външната част на гърдата, а не във вътрешната. От първичните медицински документи представени от ищцата, се установява, че в Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение“Шейново“ – София АД са извършени прегледи в рентгенов кабинет, т.е. ехографски изследване.

Документите са представени на хартиен носител и представляват разпечатка от ехографски образ с дати – 10.12.2009 г. , 25.05.2010 г. 13.06.2011г.

11.06.2012 г. , 23.09.2013 г., 10.11.2014г, 30.1.2015 г. и 10.11.2016 г. С констатациите от тези изследвания пациентката е постъпила за оперативно лечение на 23.11.2016 г. и е изписана на 28.11.2016 г. Липсват данни за направени самостоятелни изследвания от оператора или от друг лекар, непосредствено преди операцията. В издадената след операцията епикриза е записано общо, че пациентката се наблюдава от дълго време, че за де уточнява какви са констатациите от наблюдението и кой го е извършвал. В част анамнеза от същия документ „Епикриза“, който не носи дата на издаване е записано, че след „последния ехографски и мамографски преглед“, без да се уточнява кога и кой е извършил този преглед. Данни за конкретното място, породило необходимост от оперативна намеса се съдържа в текста на документа – „дясна млечна жлеза“, „границата на двата вътрешни квадранта на дясна млечна жлеза“ без увеличени лимфни възли. На стр. 2 от същия документ се сочи, че от ехографското изследване е установено, че в ляво има частично фиброзирала киста от 8-7 см. С гладки очертания, а в дясно и повече в латералните квадранти - инвулотивна фибР. – двустранно, степенно поизразена в дясно. Липсва документ за резултата от хистологичното изследване.

При хирургическото лечение извършено на 24.11.2016 г. под обща анестезия е осъществена секторална резекция на дясна млечна жлеза. На границата на двата вътрешни квадранта е намерена липомазна капсулирана туморна формация с размери 2 см. В този смисъл и приложена епикриза от клиника по гръдна хирургия, мамология съставена по ИЗ №12413.

Материалът е изпратен за гефрир, който е показал мастна тъкан.