Определение № 22102 от 15.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22102 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110106000 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА АННА" СОФИЯ“ АД, с ЕИК 130367717, чрез адв. В. Т., срещу И. Х. И. с ЕГН **********, с адрес: ******* с която се иска да се признае за установено, че И. Х. И. с ЕГН **********, дължи на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА АННА" СОФИЯ“ АД с ЕИК 130367715 сумата в размер на 483 лв., сега 246, 95 евро, ведно с лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.10.2022 г., както и да се осъди И. Х. И. да заплати на ищеца сума в размер на 109,76 лв., сега 56, 12 евро, представляващи изтекла законна лихва върху главницата за периода от 31.07.2020 г. до 26.10.2022 г. и 50 лв., сега 25, 56 евро - държавни такси съгласно постигната между страните спогодба от 14.02.2022 г., както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез пълномощник, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла в негова полза погаситена давност.

Ищецът е направил доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, които следва да бъдат уважени.

Съдът следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на осн. чл. 140, ал. 3 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 13.07.2026 г. от 15:15 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

1

ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, представени от ищеца.

ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 58084/2022 г. по описа на СРС, 30 – ти състав.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 356 от ЗЗД, за който ищецът сочи следните обстоятелства:

На 26.10.2022 г. ищцовото дружество е подало в Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 58084/22 г. по описа на СРС, 30 с-в, с искане ответникът да заплати част от сумата по постигната със МБАЛ „Св. Анна“ извънсъдена спогодба, с което страните са предоговорили предходно задължение на длъжника, по повод на което е било образувано гр. д. № 63872/20 г. по описа на СРС, 178 с-в. На пациента И. И. са били предоставени медицински услуги в МБАЛ „Св. Анна“ в периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2018 г. Тъй като същият е бил неосигурен е следвало да заплати на лечебното заведение на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО сума в размер на 483 лв., каквато е била стойността на клиничната пътека, по която е бил приет за лечение. След като не е била заплатена дължимата сума, срещу длъжника е било образувано, първоначално заповедно, а след това и исково производство (гр. д. № 63872/20 г. по описа на СРС, 178 с-в.) с претенция заплащането на дължимата сума. В хода на исковото дело е постигната спогодба с ответника, който се е задължил да заплати разсрочено дължимата сума, а от страна на лечебното заведение се прави отстъпката да не се претендира юрисконсултско възнаграждение по двете производства - заповедното и исковото. Спогодбата е била подписана от процесуалния представител на ответника към онзи момент - адв. Иван К.. В открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2022 г., страните чрез процесуалните си представители са заявили на съда за така постигнатото извънсъдебно споразумение и, че желаят производството по делото да бъде спряно. Впоследствие, доколкото страните не са поискали възобновяване, на основание чл. 231, ал. 1 ГПК делото е било прекратено. Общият размер на задължението, което ответникът се е задължил със спогодбата да заплати на МБАЛ „Св. Анна“ включва главница в размер на 483 лв., законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2020 г. до изплащане на вземането и 50 лв. държавни такси. Тъй като длъжникът не е изпълнил поетото от него задължение от страна на МБАЛ „Св. Анна“, на 26.

10. 2022 г. е подадено в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 58084/22 г. по описа на СРС, 30 с-в. Със заявлението се претендира заплащане само на договорената главница в размер на 483 лв. и законната лихва от подаването на заявлението до окончателното плащане. Издадената заповед за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на лечебното заведение е било указано да предяви претенцията си по исков ред.

Видно от договореното в 1. от спогодбата, ответникът се е задължил към МБАЛ „Св.

Анна“, наред с главницата в размер на 483 лв., да заплаща и законна лихва, считано от 2

31.07.2020 г. до окончателното изплащане, като към 26.10.2022 г., датата на която е подадено заявлението, с което е образувано ч. гр. д. № 58084/22 г. изтеклата лихва е в размер на 109,76 лв. (законната лихва след 26.10.2022 г. е включена в заповедта за изпълнение), както и 50 лв., представляващи държавни такси по предходните производства. С настоящата искова молба, се предявява и осъдителен иск срещу И. Х. И. за заплащане на 109,76 лв. за изтекла лихва и 50 лв. за държавни такси, договорени с постигната между страните спогодба от 14.02.2022 г.

Тъй като от страна на ответника до настоящия момент липсва плащане и изобщо каквото и да е погасване на задълженията, е инициирано настоящото съдебно производство.

Ответникът, чрез пълномощник, с отговор на исковата молба депозиран в срок не отрича, че са му били предоставени медицински услуги за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2018 г., като към този момент, той не е бил здравно осигурен. Поради липса на здравни права, лечебното заведение, е изискало заплащане на стойността на клиничната пътека, която е била в размер на 483,00 лв. В тази връзка, МБАЛ "СВЕТА АННА" СОФИЯ" АД, е претендирало заплащане на сумата от 483,00 лв. на основание чл. 52, ал. 2 от ЗЗО. Срещу ответникът е било образувано заповедно производство, а впоследствие и исково производство. Между ищцовото дружество и ответникът е била сключена съдебна спогодба, одобрена от съда на 14.02.2022 г., с разсрочване на дължимата сума. В тази връзка, страните заявявили желанието си пред съдът, че желаят спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът е постановил спиране на делото, но поради липса на молба за възобновяване в шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 от ГПК, производството е било прекратено. Въпреки това, на 01.02.2024 г., МБАЛ "СВЕТА АННА" СОФИЯ" АД е предявила настоящия иск.

Ответникът твърди, че не дължи процесната сума, поради погасяването й с изтичане на 5 – годишна давност, която е започнала да тече с възникване на вземането на 18.09.2018 г. в момента на оказване на услугата. От тази дата до подаване на исковата молба с вх. № 33020/01.02.2024 г. са изтекли повече от 5 години, т. е. давността е изтекла и главното вземане е погасено по давност, а с него и акцесорните претенции. Освен това, ответникът счита, че ищецът не е доказал действителният размер на вземането, като не е доказал и, че услугите са надлежно предоставени. Ищецът не е представил доказателства, че паричната сума в размер на 483,00 лв. е действителната стойност на клиничната пътека през 2018 г. Не е представил счетоводни документи, въз основа на които да се докаже претендираното вземане. Към подадената искова молба липсват доказателства, от които да се определи размерът на портебителската такса, в смисъл, каква е била стойността на клиничната пътека, по която е бил приет за лечение ответникът. Счита, че не е налице признаване на вземането от ответника, тъй като съдебната спогодба представлява договор, а не едностранно волеизявление. Признанието на дълг по смисъла на българското законодателство, представлява едностранно, безусловно и ясно волеизявление на длъжника, насочено към потвърждаване съществуването на определено вземане. За разлика от това, съдебната спогодба е двустранен договор, сключен между страните по делото, чрез който те уреждат отношенията си взаимно и чрез взаимни отстъпки. Следователно, тя няма едностранен характер и не може да се квалифицира като признание на дълг. Счита, че целта на 3 спогодбата е прекратяване на спора, а не потвърждение на вземането. Задължителна характеристика на съдебната спогодба по чл. 365 ЗЗД е уреждането на спорни правоотношения между страните, тъй като съгласно чл. 365 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

Ответникът твърди, че спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му, тоест, налице е бездействие от страна на ищеца, какъвто е и настоящият случай, и ищецът не следва да черпи права от собствената си продължителна пасивност, след като именно то е създало ситуация на несигурност за ответника. Отделно от гореизложеното, липсват доказателства за действителния размер на претендираното вземане. Ищецът не е приложил фактури или друг документ, от който да е видно, че вземането действително се дължи от ответника в претендирания размер; ищецът не е представил доказателства, че услугата е действително предоставена на ответника; ищецът не е представил доказателства, че паричната сума в размер на 483,00 лв. е действителната стойност на клиничната пътека през 2018 г. Ищецът не е представил и доказателства, от които да е видно, че ответникът действително е имал статут на неосигурен за периода от 15.09.2018 г. до 18.09.2018 г. Поради липсата на доказателства, които да докажат твърденията на ищеца, ответникът счита предявения иск за недоказан.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е сключена спогодба от 14.02.2022 г. с изложеното в нея съдържание – л. 5 от делото.

Разпределение на доказателствената тежест на подлежащите на доказване обстоятелства:

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 365 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи, че по силата на договорното правоотношение с ответника, произтичащо от сключената спогодба на 14.02.2022 г., е престирал на ответника здравни грижи – вида им, когато той е бил здравно неосигурен, цената на здравната помощ и/или услуга, която е предоставил, времето на престацията; кога е възникнало задължението за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили 4 по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.