Решение № 2400 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2400 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330107799 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. И. Р., с ЕГН: **********, В. Ю. Р., с ЕГН: ********** и А. Ю. Р., с ЕГН: ********** против М. М. А., с ЕГН:

**********, с която се предявяват субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищците разделно, по 1/3 за всеки ищец следните суми: сумата от 6000 лева – главница по Договор за паричен кредит от ** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.09.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6562/28.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 13903/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХІII гр. с-в.

Ищците твърдят в исковата молба, че на ** г. бил сключен договор за заем с рег. № 5605/ ** г. с нотариална заверка подписите на ** на НК, съгласно който ответникът в качеството си на заемополучател получил от Ю. С. Р. – наследодател на ищците сумата от 6000 лв. и се задължил за върне парите найкъсно до 26.08.2020 г. Падежът настъпил, но плащане не последвало. Ищците депозирА. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 13903/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХІII гр. с-в. Тъй като длъжникът не бил открит на адреса си, са предявени настоящите искове. Молят за тяхното уважаване и за присъждане 1 на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника М. М. А..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13903/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, XXIII състав, образувано по депозирано от настоящите ищци заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 6562/28.09.2023г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII състав. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. НА.це е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

От представения по делото Договор за заем от **г. и Удостоверение за наследници изх. № **г. се установява, че на **г. наследодателят на ищците – Ю. Р. е предал в заем на ответника М. А. сумата от 6000 лева срещу задължението на последния да върне сумата до 26.08.2020г. Факта на предаването на сумата се установява от самия договор за заем, който страните са уговорили да служи и като разписка за получаване на сумата. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника, чието единствено възражение е за направено частично плащане по заема.

Спорно по делото е обстоятелството извършено ли е частично плащане от страна на ответника М. А. в полза на единия от тримата ищца – В. Р.. Във връзка с това обстоятелство по делото е представена справка за банкови преводи на ответника А. /л. 36 от делото/, от която се установява, че на 01.02.2022г. М. А. е превел на В. Р. сумата от 500 евро.

Ищците, чрез техния пълномощник, са изложили твърдения – реплика в о.с.з., че не следва да се кредитира справката за банкови преводи, доколкото платената сума от 500 евро в полза на ищеца В. Р. касаела друго правоотношение. Това друго правоотношение обаче не бе доказано от страна на ищеца В. Р., поради което съдът приема, че с направеното от страна на ответника плащане в полза на ищеца В. Р., се е погасило частично задължението на ответника към този ищец.

Следва да се посочи, че доколкото се касае за разделност в отношенията между ищците, извършеното от страна на ответника плащане на сумата от 500 евро погасява частично дълга на същия само към ищеца В. Р..

При това положение, съдът намира, че предявените искове са частично основателни и ще се уважат за ищците А. Р. и А. Р. в своята цялост, а за ищеца В. Р. ще се уважи за сумата от 1022, 09 лева, а за горницата над 1022, 09 лева 2 до пълния предявен размер от 2000 лева, ще се отхвърли, като погасен чрез плащане.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

М. А., с ЕГН: ********** дължи на А. И. Р., с ЕГН: ********** сумата от 2000 лева – главница по Договор за паричен кредит от ** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.09.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6562/28.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 13903/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХІII гр. с-в.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

М. А., с ЕГН: ********** дължи на А. Ю. Р., с ЕГН: ********** сумата от 2000 лева – главница по Договор за паричен кредит от ** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.09.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6562/28.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 13903/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХІII гр. с-в.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

М. А., с ЕГН: ********** дължи на В. Ю. Р., с ЕГН: ********** сумата от 1022, 09 лева - главница по Договор за паричен кредит от ** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.09.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 6562/28.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 13903/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХІII гр. с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за разликата над уважения размер от 1022, 09 лева до пълния предявен размер от 2000 лева като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3