Решение № 186 от 01.10.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 186 гр.Русе, 01.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА при секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от съдия Тараланска търговско.дело № 239 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл. 365 и сл. ГПК.

Делото е образувано по иск на „Ю****“

АД ЕИК **** чрез адвокат Д. Д. срещу „В****“ ЕООД ЕИК **** гр. Р**** и срещу М.Е.М. ЕГН ********** *** за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 82, изр. последно от ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 55 от ЗЗД и чл. 100, ал. 1 от ЗЗД на сумата 82 269,60 лв., представляваща вземане за главница по прехвърлени несъществуващи вземания от „М****“ ЕООД гр. Д****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и разноските по делото, както и законната лихва върху главницата по всяка една от платените от „Ю****“ АД гр. С**** суми по фактури № ********* от 27.10.2017 г.; № ********* от 30.10.2017 г.; № ********* от 31.10.2017 г.; № ********* от 08.11.2017 г. и № ********* от 07.11.2017 г. за периода от датата на плащането до датата на входиране на исковата молба.

Ищецът посочва, че по силата на договор за факторинг № 299/17.07.2017г., сключен между „Ю****” АД като фактор и „В****” ЕООД ЕИК ****, представлявано от М.Е.М., като доставчик, всички настоящи и бъдещи вземания на „В****“ ЕООД от „Ф****“ ЕООД ЕИК ****, „О****“ ООД ЕИК ****, „Ф****“ ООД, ЕИК ****, „М****“ ЕООД ЕИК ****, „С****“ ООД ЕИК **** и „К****“ ООД, ЕИК ****, за които има издадени фактури след дата 13.07.2017 г. за извършени/предоставени стоки и услуги, са прехвърлени на „Ю****“ АД (чл.2 от договора във връзка с чл.

1.17 и 2.01 от общите условия по договори за факторинг на „Ю****“ АД). Предоставянето на факторинг услуги от Ю**** АД на доставчика, както е определено в чл. 2, ал.

2, т. 12 от Закона за кредитните институции става по реда на уговорените общи условия и договор за факторинг. Съгласно чл. 2.01 от общите условия за времето на валидност на договора за факторинг доставчикът („В****“ ЕООД) се задължава да предлага за прехвърляне на фактора всички свои вземания срещу длъжници, описани в списъка на длъжниците по т. 2 на договора. Одобрените от фактора вземания се прехвърлят срещу възнаграждение, изчислено въз основа на действителната административна работа и поетите рискове от фактора. Договорът за факторинг е подписан от М.Е.М. като поръчител.

Съгласно чл. 2.02. от Общите условия поръчителят се задължава спрямо фактора да отговаря за дълга на доставчика при условията, посочени в член 10 от общите условия, в уверение на което поръчителят е приподписал и общите условия. Съгласно чл.

10.01 поръчителят отговаря пред фактора до пълното и окончателно изплащане на дълга, вкл. прехвърлените вземания лихвата, таксите, комисионните, разходите, вкл. за разходите, направени от фактора във връзка със съдебните действия и събирането на дължимите суми, предприети срещу доставчика и/или поръчителя.

Доставчикът „В****” ЕООД е прехвърлил в полза на „Ю****” АД вземания от „М****“ ЕООД гр. Д****, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр. Д****,****, представлявано от Д. Т. М., в качеството й на управител /ред четвърти от „Списък с длъжници” по чл. 2 от Договора за факторинг/.

По представени от ответника „В****” ЕООД данни и копия от документи „М****“ ЕООД гр. Д**** изрично е уведомено с писмо вх. № 4/11.08.2017 г. по описа на „М****“ ЕООД, удостоверено с подпис на управителя Д.М. и печат, в което изрично е посочено, че всички банкови преводи за плащане на фактури, издадени след 13.07.2017г., следва да се извършват директно по сметка на „Ю****” АД, като в издаваните фактури от „В****” ЕООД ще се съдържа изрично указание затова. Същото е с оглед задължението на ответника по чл.

3.08 от общите условия „В****” ЕООД да съобщи на длъжника за всяко прехвърлено на фактора вземане и да осигури плащанията на прехвърлените вземания. Доставчикът се задължава да предаде на длъжника писмено уведомление по образец одобрен от фактора „Ю****“ АД, като предаването да се осъществи по начин, от който да е ясно, че е получено/прието. Счита за безспорно в това отношение представеното по делото входираното от „М****“ ЕООД гр. Д**** уведомление.

В допълнение доставчикът се задължава върху фактурите, издадени от доставчика към длъжниците за вземанията, да нанесе четливо данните на новия кредитор по вземането – Фактора – на който следва да се плати по съответната фактура. Доставчикът „В****” ЕООД се задължава да предава на „Ю****“ АД заверени копия на уведомлението и фактура с отбелязването.

Относно вземания на доставчика „В****” ЕООД от длъжника „М****“ ЕООД гр. Д**** са представени 5 бр. фактури за доставка на дизелово гориво (EFlX Р****), както следва: фактура № ********* от 27.10.2017 г. на стойност 19 647,00 лв; фактура № ********* от 30.10.2017 г. на стойност 19 470,00 лв; фактура № ********* от 31.10.2017 г.на стойност 20 355,00 лв; фактура № ********* от 07.11.2017 г. на стойност 12 354,60 лв и фактура № ********* от 08.11.2017 г. на стойност 10 443,00 лв, общо за сумата от 82 269,60 лв. Всяка от тях е подписана и подпечатана от получателя „М****“ ЕООД гр. Д**** и съдържа изрична забележка, че задължението произтичащо от всяка от фактурите е прехвърлено на „Ю****“ АД, към която следва да бъде извършено плащането. В резултат на това и подадени от „В****” ЕООД формуляри за плащане по реда на чл. 4.01 от общите условия „Ю****” АД твърди, че банката е превела по сметка на „В****” ЕООД сума в размер на 100% от номиналната стойност на фактурите, като твърди и, че от датите на плащане не са постъпили суми за погасяване нито от страна на „М****“ ЕООД гр. Д****, нито от страна на „В****” ЕООД.

В резултат на отправено изрично

Уведомително писмо от 04.06.2018 г. от страна на „Ю****” АД до „М****“ ЕООД гр.

Д****, е получено отговор, с който ответното дружество изрично заявява, че никога не е имало търговски отношения с дружество „В****“ ЕООД, респективно никога не са потвърждавали каквито и да са фактури. Дружеството декларира, че няма сключени договори за доставка с „В****“ ЕООД, не са получавали нито една от посочените в писмото фактури, няма такива доставки и положените подписи и печата не са на „М****“ ЕООД гр. Д****. Информация за тези обстоятелства е получена в резултат на електронна кореспонденция и запитвания от страна на служители на банката, като в резултат на това дружеството е депозирало жалба до Районна прокуратура гр. Д****, въз основа на която е образувана и висяща прокурорска проверка/преписка с № 385/15.02.2018 г.

При така развилите се между страните търговски взаимоотношения и установени факти и обстоятелства, „В****“ ЕООД с писмо вх. № 5300/0712/16.02.2018 г. по описа на деловодството на „Ю****“ АД уверява, че дружеството признава задължението си по договор за факторинг № 299/17.07.2017 г., получило се следствие на търговски спор с длъжниците и се задължава в срок до 30.04.2018г. да плати на фактора „Ю****” АД всички извършени авансови плащания договора за факторинг в общ размер 359 545,19 лева по предложен от „В****” ЕООД погасителен план за пълно изплащане в периода 05.03.2018 г. — 30.04.2018 г.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба не е платена нито една вноска от ответниците. Позовава се на чл.

6.02., б. „а“ от Общите условия, съгласно която ако неплащането на прехвърлените вземания е в резултат на неточност на декларациите на доставчика по чл. 3.06 и/или на това, че тези декларации са неверни, то доставчикът е отговорен самостоятелно пред фактора като основен длъжник за законното съществуване и изискуемия характер на всяко прехвърлено вземане, като се задължава самостоятелно спрямо фактора да заплати сумата на съответното неплатено вземане в съответствие с чл. 6.04. Съгласно чл. 6.04 от Общите условия във всички случаи на неизплащане от длъжника на прехвърлено вземане, за което съществува право на регрес на фактора срещу доставчика, поради несъществуване или ако декларациите по чл. 3.06 от Общите условия се окажат с невярно съдържание, тогава доставчикът се задължава да плати /възстанови/ на фактора сумата на авансовото плащане, която му е била изплатена от фактора във връзка с конкретно прехвърлено вземане при условие, че длъжникът е изразил несъгласие/предявил е възражение /каквото безспорно е налице с оглед депозирания отговор от „М****“ ЕООД гр. Д**** и подадена жалба до Районна прокуратура гр. Д**** или факторът счита, че е налице неточност на предоставените декларации по чл. 3.06 от Общите условия или, че тези декларации са неверни /което с оглед на изложените факти и цитирани документи и кореспонденция, безспорно е факт/, доставчикът се задължава незабавно след уведомяване от страна на фактора да заплати сумата по посоченото вземане. В резултат на това е и депозираното от „В****“ чрез управителя му М.М. и лично от М.М. като поръчител, писмо вх. № 5300/0712 от 16.02.2018 г. по описа на деловодството на „Ю****” АД, с което се признава задължението по договора за факторинг № 299/17.07.2017 г., получило се вследствие на търговски спор с длъжниците.

Исковата молба е подкрепена с писмени доказателства: договор за факторинг № 299 от 17.07.2017 г., със списък на трети лица длъжници на „В****“ ЕООД, между които и „М****“ ЕООД гр. Д****; общи условия; пет броя фактури за продажба на дизелово гориво, издадени от доставчик „В****“ ЕООД, и получател „М****“ ЕООД гр. Д****; писмо от 16.02.2018г. от „В****“ ЕООД чрез управител М.М., до „Ю****“ АД, отдел „Ф****“, в което ответникът „В****“ ЕООД се задължава в срок до 30.04.2018 г. да възстанови авансовото плащане по договора за фактор в размер 359 545,19 лв.; писмо от „М****“ ЕООД гр. Д**** до „Ю****“ АД, че фактурите са неистински.

Препис от исковата молба и доказателствата е изпратен на ответника „В****“ ЕООД на адреса на управление гр. Р****, ****, откъдето съобщението е върнато невръчено поради неоткриване на такава фирма. Съобщението се счита връчено на основание чл.

50, ал. 2 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата е връчен на ответника М.Е.М. на адрес *** на 30.11.2018 г. Отговори и от двамата ответници няма депозирани.

За първото съдебно заседание е депозирано писмено становище от ответника М.М., в което са развити доводи за неоснователност на заявените претенции. Не оспорва получаването на суми по сметката на дружеството, но твърди, че обстоятелствата, на които се основава искът са некоректно представени, като е представена само част от проведената кореспонденция и в основанието на преводите на получените суми никъде не е посочено, че са по процесния договор за факторинг, като навежда доводи за това, че сумите са му предоставени като финансиране от стар партньор на „В****“ ООД още преди той да стане собственик на дружествените дялове.

С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – по чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 82, изр. последно от ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 55 от 33Д и чл. 100, ал. 1 от ЗЗД,

Съдът счита така предявените искове за допустими и ги поставя на разглеждане. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.

Русенският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за факторинг № 299/17.07.2017г., сключен между „Ю****" АД- като Фактор, и „В****" ЕООД, като Доставчик, всички настоящи и бъдещи вземания на „В****“ ЕООД от дружествата :

„Ф****“ ЕООД, ЕИК ****, „О****“ ООД, ЕИК ****, „Ф****“ ООД, ЕИК ****, „М****“ ЕООД, ЕИК ****, „С****“ ООД, ЕИК **** и „К****“ ООД, ЕИК ****, за които има издадени фактури след дата 13.07.2017 г. за извършени/предоставени стоки и услуги, са прехвърлени на „Ю****“ АД. Договорът за факторинг е подписан от М.Е.М., като представляващ дружеството - доставчик и в лично качество като поръчител, а вземанията са описани подробно в Списък на длъжниците, в ред шести, на който като длъжник на доставчика е посочено „М****“ ЕООД гр. Д****, с управител Д. Т. М..