Решение № 1210 от 02.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100902158 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 694 ТЗ.

Ищецът - Национална агенция за приходите /НАП/, твърди, че в тежест на ответника са възникнали публични задължения, както следва: 1) публични задължения за заплащане на данък върху доходите на физическите лица, дължим за периода от м. 05.2019 г. до м. 09.2020 г. в размер на 360, 33 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 38, 51 лв.;

2) публични задължения за заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 03.2020 г. до м. 09.2020 г. в общ размер от 875, 10 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 88, 36 лв. Заявява, че за обезпечаване изпълнението на тези вземания с две постановления, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – София от 16.11.2020 г. и от 15.01.2021 г., са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на ответника, върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, както и върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД. Тези запори са вписани в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 23.06.2021 г. Ищецът счита, че вписаните в ЦРОЗ запори му дават привилегия за удовлетворяване в образуваното по отношение на длъжника производство по несъстоятелност с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ от сумата, получена при реализация на запорираното имущество. Посочва, че описаните вземания са предявени в производството по несъстоятелност на „У.Т. МС” ООД, като са включени от синдика в изготвения от него списък на приетите вземания с ред на удовлетворяване не по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ. Заявява, че подал възражение срещу списъка на приети вземания 1 в частта, с която от синдика е определена поредността на удовлетворяване на описаните публични вземания. Съдът по несъстоятелността на ответното дружество се е произнесъл по подаденото възражение с определение от 18.10.2021 г., постановено по т.д. № 2085/ 2020 г. по описа на СГС, с което го е оставил без уважение. Ето защо ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че вземанията на Държавата към „У.Т.

МС” ООД за получаване на данък върху доходите на физическите лица, дължим за периода от м. 05.2019 г. до м. 09.2020 г. в размер на 360, 33 лв., както и на начислена върху тях лихва за забава в размер на 38, 51 лв. и за получаване на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 03.2020 г. до м. 09.2020 г. в размер на 875, 10 лв., както и на начислена върху тях лихва за забава в размер на 88, 36 лв., са обезпечени с вписани в ЦРОЗ запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити на ответника, върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, както и върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД, наложени с две постановления, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – София от 16.11.2020 г. и от 15.01.2021 г. и подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „У.Т. МС” ООД с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по иска - „У.Т. МС” ООД, не изразява становище по неговата основателност.

Синдикът на „У.Т. МС” ООД Е. Т., оспорва предявения иск. Заявява, че предявените в производството по несъстоятелност на длъжника публични вземания не се ползват с привилегията за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ иск за установяване съществуването на обезпечение и съответната на него привилегия за удовлетворяване на публични вземанията на държавата към „У.Т. МС” ООД, както следва:

1) публични задължения за заплащане на данък върху доходите на физическите лица, дължим за периода от м. 05.2019 г. до м. 09.2020 г. в размер на 360, 33 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 38, 51 лв.; 2) публични задължения за заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 03.2020 г. до м. 09.2020 г. в общ размер от 875, 10 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 88, 36 лв. Обезпеченията, с които се твърди, че описаните вземания са обезпечени, представляват запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити 2 на ответника, върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, както и върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД, наложени с две постановления, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – София от 16.11.2020 г. и от 15.01.2021 г., които са вписани в Централния регистър на особените залози. Ищецът счита, че тези обезпечения дават право на удовлетворяване на ищеца за описаните публични вземания в производството по несъстоятелност на „У.Т. МС” ООД с ред по чл. 722, ал. 1, т.

1 ТЗ.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, който има за предмет съществуването на обезпечение и привилегия при удовлетворяване на вземания, предявени от кредитор на несъстоятелния длъжник, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) кредиторът да е предявил пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ вземането си като такова, което е обезпечено, /с изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; 2) да има произнасяне на синдика по отношение на това вземане, който да не го е включил като обезпечено вземане със специална привилегия за удовлетворяване в списъка на приетите вземания; 3) да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение от кредитора срещу произнасянето на синдика по отношение определения ред за неговото удовлетворяване; 4) да е налице произнасяне от съда по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което същото е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „У.Т. МС” ООД, се установява, че ищецът НАП е кредитор, който е предявил в производството по несъстоятелност на „У.Т.

МС” ООД публичноправни вземания срещу това дружество за заплащане на данък върху доходите на физическите лица, дължим за периода от м. 05.2019 г. до м. 09.2020 г. в размер на 360, 33 лв. и начислена върху тях лихва за забава в размер на 38, 51 лв., както и за заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 03.2020 г. до м. 09.2020 г. в общ размер от 875, 10 лв. и начислена върху тях лихва за забава в размер на 88, 36 лв. В молбата за предявяване на вземанията е посочено, че тези вземания са обезпечени със запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на ответника, върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, както и върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД, които са вписани в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 23.06.2021 г.

Доказва се, че синдикът се е произнесъл по приемане на тези вземания, като ги е включил в списък на приетите вземания като подлежащи на удовлетворяване с ред по чл.

722, ал. 1, т. 6 ТЗ. Срещу списъка в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено 3 възражение от кредитора Национална агенция за приходите, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика в частта, относно определената от синдика поредност на удовлетворяване на тези вземания, като сочи, че те са обезпечени и подлежат на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно. Установителният иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен на 08.11.2021 г., което е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 25.10.2021 г., на която дата в търговския регистър е обявено определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, и изтича на 08.11.2021 г.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ установителен иск, поради което той е допустим и съдът дължи да се произнесе по неговата основателност.

На първо място трябва да се посочи, че предмет на предявения в процеса иск по чл.

694 ТЗ не е съществуването на публичните вземания, предявени от кредитора НАП към „У.Т. МС” ООД, защото по въпроса за тяхното съществуване до размера, до който се претендират от кредитора, не е възникнал спор в процеса по предявяване и приемане на тези вземания в производството по несъстоятелност на длъжника – тяхното възникване и съществуване до размера, до който те са включени в списъка на приетите вземания, не се оспорва нито от длъжника по материалното правоотношение, нито от друг негов кредитор, който също има право да направи това. В производството по несъстоятелност по реда на чл.

692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ се е развил спор само относно това дали тези вземания са обезпечени и подлежат на удовлетворяване със специалната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземането в производството по несъстоятелност, поради което и трябва да се приеме, че негов предмет в случая е единствено съществуването на твърдяното от ищеца обезпечение на предявените от него вземания, което му дава право на привилегировано удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по отношение на дружеството „У.Т. МС” ООД.

Ищецът твърди, че предявените от него публични държавни вземания са такива, които са обезпечени с наложени запори върху имуществото на несъстоятелния длъжник, които запори са вписани по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/. В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че в производството по несъстоятелност вземания, обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ запор върху имущество на длъжника, се удовлетворяват предпочитателно с първа по ред специална привилегия от получената сума при реализацията на обезпечението.

За да се приеме, че вземането на един кредитор е обезпечено и като такова попада в приложното поле на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, трябва да се установи, че в производството по неговото принудително събиране съответно в проведено производство за обезпечаване на неговото събиране е наложен запор върху имущество на длъжника както и че този запор е вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/.

4

От съдържанието на приетите в настоящото производство две постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени от публичен изпълнител от 15.01.2021 г. и от 16.11.2022 г., които са приложени към молбата за предявяване на вземания, подадена от НАП, се установява, че пред публичен изпълнител срещу длъжника „У.Т. МС” ООД е образувано изпълнително дело за събиране на публични задължения, които са възникнали в тежест на това юридическо лице за заплащане на главница в размер на 1235, 53 лв. и за заплащане на лихва за забава. Това дело е и.д. № 180363866/ 2018 г. От посочените постановления е видно и че в хода на това изпълнително дело за обезпечаване на публичните вземания, за събиране на които то е образувано, са наложени запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на ответника, запор върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, както и запор върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в „Уникредит Булбанк“ АД. От фактите, описани в представените от кредитора НАП постановления обаче не може да се направи никакъв извод за това какъв е вида на публичните задължения, които се обезпечават с наложените запори, както и какво е основанието, от което те са възникнали. Това прави невъзможно за съда да заключи, че обезпечените с наложените запори вземания са същите тези публични вземания, които са предявени в производството по несъстоятелност на „У.Т. МС” ООД. В производството не са представени каквито и да било други документи, от които да е видно кои са публичните вземания, които са предмет на принудително събиране по и.д. № 180363866/ 2018 г. и които са обезпечени с наложените от публичния изпълнител запори върху имуществени права на длъжника, включително не е представен документ, въз основа на който е образувано това изпълнително производство.