Определение № 87 от 20.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Кърджали, 20.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20235100500240 по описа за 2023 година

В едномесечния срок по чл.248, ал.1, предл.1-во от ГПК от постановяване на необжалваемо по делото решение N 189 от 11.12.2023г. от въззиваемия „И.С.К.“ О.ОД. гр.С., чрез представител по пълномощие, е постъпила молба вх. N 72/08.01.2024г., с която се прави искане за изменение на решението в частта за разноски, като се намали присъденото на процесуалния представител на въззивника адвокатско възнаграждение във въззивното производство по съразмерност с отхвърлената част от въззивната жалба, респ. уважената част от иска, така както въззивният съд е сторил при определяне на разноските за държавна такса във въззивното производство.

Молбата по чл.248 от ГПК е допустима и подадена в срок. По същата от ответника по нея/въззивника/ е представен отговор в едноседмичен срок от връчването й съгласно чл.248, ал.2 от ГПК, с който молбата се оспорва и в тази връзка възраженията, че молбата е недопустима са неоснователни-първо, непредставянето на списък на разноски по чл.80 от ГПК не преклудира възможността на страната да иска изменение на решението в частта за разноски на насрещната страна и второ, с молбата се претендира неправилното им определяне от съда, а не се заявява възражение за прекомерността им, както неправилно ответникът интерпретира молбата.

Окръжният съд като взе предвид изложените в молба вх. N 72/08.01.2024г., подадена от въззиваемия „И.С.К.“ О.ОД., гр.С. оплаквания, приема следното:

Молбата по чл.248 от ГПК се основава на цитирана практика на В.К.С.определения от 18.07.2016г., 03.04.2017г. и 13.06.2017г., че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните 1 искове и правилото на чл.2, ал.5 от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се определя адвокатско възнаграждение за всеки предявен иск намира приложение само когато са предявени различни по вид и основание искове, а не както в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание. Сочи се, че в мотивите към определение N 533 от 30.10.2017г. по ч.т.д. N 1649/2017г., I т.о., ТК/постановено след приемане на чл.2, ал.5 от НМРАВ N 1/2004г-ДВ, бр.84/2016г./ е прието, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя не от материалния интерес от исковете поотделно, а от аритметичния сбор на всички претенции. Поради това се прави довод, че неправилно е определен размерът на адвокатското възнаграждение, защото макар съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер да е 400 лв., същият следва да се изчисли по съразмерност на уважената част от въззивната жалба/респ. да се намали пропорционално на отхвърлената част на исковата претенция, а не да се присъжда в пълен размер.

Молбата по чл.248 от ГПК е неоснователна.

С решение N 189 от 11.12.2023г. по в.гр.д. 240/2023г. на О.С.-К. с оглед изхода на делото и в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в тежест на страните са присъдени разноски - на въззиваемия и ищец в първоинстанционното производство са възложени разноските на въззивника и ответник в първоинстационното производство съразмерно на уважената част от жалбата/респ. отхвърлената част от иска за настоящата въззивна инстанция, и обратно в тежест на въззивника и ответник в първоинстанционното производство са възложени разноските на въззиваемия и ищец в първоинстационното производство съразмерно на отхвърлената част от жалбата/респ. уважената част от иска съответно за настоящата въззивна инстанция, както и за първоинстанционното и заповедното производство.

Т.е. използваният спрямо всяка една от страните подход е един и същ, и това е този, регламентиран в закона, в т.ч. и при приложение на правилото на чл.2, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г./ от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В този смисъл в мотивите към решението е допусната неточност, като вместо право на разноски по акцесорния иск, който именно е отхвърлен от въззивния съд, е посочено, че от претендираните от упълномощения от въззивника адвокат М. Л. Л., който осъществява безплатна правна помощ на въззивника при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 480 лв. адвокатско възнаграждение по всеки иск, същият 2 има право само на възнаграждение по главния иск, но в размер на 400 лв. за тази инстанция съгласно нормативно предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, с оглед възражението на въззиваемия за прекомерност на уговореното възнаграждение. Тази неточност не променя крайния резултат на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката на въззивника, тъй като соченият от молителя в настоящото производство по чл.248 от ГПК подход да се присъжда едно възнаграждение/или съразмерната част от него при обективно съединени искове, основаващи се на едно правоотношение между страните, не намира опора в закона.

Предявените от ищеца обективно съединени искове, главен и акцесорен, са в защита на различни интереси – първият да възстанови дължимата сума по кредитна главница по договор за потребителски кредит, която потребителят не е върнал в уговорения срок, а вторият да възстанови уговорена като възнаграждение лихва за кредитора по този договор, и именно различното разрешаване на спора по двата иска води до извод, че защитата по двата иска не е една и съща. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор.

Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба N 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл.

7, ал. 2 от Наредба N 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредбата размер съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск поотделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В този смисъл е определение N 146/04.04.2022г. по ч.т.д. N 358 по описа за 2022 г., II т.о., В.К.С., а след последното изменение на чл.2, ал.5 от Наредбата и определение N 1087/20.11.2023г. по ч.т.д. N 1202 по описа за 2023 г., I т.о., В.К.С./ и цитираните в него определения на В.К.С./, че при тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 2, 3 ал. 5 от Наредба N 1/2004 г. /преди изменение на последната с ДВ, бр. 88/2022 г. /, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба N 1/2004 г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес и се определя за всеки от съединените искове минималното възнаграждение, след което се формира общия му размер при разпределяне на отговорността за разноски.

Именно, за да премахне неяснотите в приложените на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата, в последната й редакция е добавено „независимо от формата на съединяване“, от което следва извод, че при всяко съединяване, в т.ч. и при обективното съединяване, при което защитата се кумулира, адвокатското възнаграждение се определя поотделно за всеки иск и се присъжда съразмерно на уважената/респ. отхвърлената част на всеки иск.

Тъй като с решението си въззивният съд се е произнесъл по разноските на страните съобразно изложеното по-горе и соченото от молителя основание за изменение на въззивното решение в частта за разноски не е налице, молбата за това следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. N 72/08.01.2024г., подадена от въззиваемия „И.С.К.“ О.ОД., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.Л.*, бл.***, ет.1, офис 11, с управител Д.В.Д., чрез представител по пълномощие, за изменение на Решение N 189 от 11.12.2023г. по в.гр.д. N 240/2023г. на О.С.-К. в частта за разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв., присъдено на адв.М. Л. Л. от С.А.К., осъществил безплатна правна помощ на въззивника С. З. С..

Oпределението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4