Определение № 3006 от 26.08.2022, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3006 гр. Перник, 26.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20221720103684 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Д. Д. и Б. Г. К. срещу И. Й. Д., с която се иска от съда да се признае за установено между страните, че ответницата не е единствен собственик на процесния недвижим имот и да се признае, че ищците са собственици на ½ ид. част от процесния имот, като се обезсили частично НА № 90, дело № 41/2020 г., с който ответницата се легитимира като изключителен собственик на целия имот.

В изпълнение на дадените от съда указания с разпореждане от 04.07.22г. ищците изрично заявяват с молба от 08.08.22 г., че предявяват едновременно и отрицателен и положителен иск за собственост.

Съдът при извършване на проверката за допустимост на предявените искове по реда на чл. 130 ГПК намира следното:

От изложените твърдения в исковата молба ищците извеждат правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответницата и отричане правото й на собственост върху ½ ид. част от имота, с твърдението, че по този начин защитават притежаваното от тях право на собственост върху общо ½ ид. част, придобито по наследствено правоприемство, което се оспорвало от ответницата, която се легитимирала с констативен нотариален акт за собственост върху целия процесен имот. Със същата искова молба, уточнена с молба от 08.08.2022г., ищците са предявили и положителен установителен иск за собственост срещу ответницата за признаването им на собственици върху същия имот. Правото си на собственост извеждат също от наследствено правоприемство от общия им наследодател Д.Й.Д..

Според приетото в т. 1 на Тълкувателно решение №8/2012 г. по тълк.д. №8/2012 г., по на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, като при липса на правен интерес производството се прекратява.

Извод за възможността двата иска да бъдат предявени едновременно в тълкувателното решение не се съдържа.

Съобразно приетото в горецитираното тълкувателно решение, ищците принципно имат право да изберат да търсят защита на накърненото от спора с ответника право (правото 1 им на собственост по реституция), както чрез предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, отричайки неговото право на собственост, така и чрез положителен установителен иск, чрез уважаването на който със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните ще бъде установено, че ищците са собственици на имота. Независимо че предметът на делото (спорното право) при двата вида искове е различен – при отрицателния иск това е отричаното от ищеца право на собственост на ответника, а при положителния установителен иск е притежаваното от ищците право на собственост, предявяването им за съвместно разглеждане в общ исков процес, независимо от предпочитания от ищеца вид на съединяване е недопустимо. Това е така, тъй като за ищците липсва правен интерес от търсената в един и същ исков процес и срещу същия ответник защита. Съдът не е обвързан със сочения от ищците вид обективно съединяване на предявените искове, а е длъжен да се съобрази, както с правната квалификация на предявените искове, така и с правните последици, които настъпват при тяхното разглеждане. Тъй като предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на един и същ имот, и доколкото с евентуалното му уважаване едновременно ще се установи, че ищците са собственици на твърдяното основание върху съответната идеална част, отричайки правото на собственост на ответника върху нея, то естеството на търсената съдебна защита води до извод за недопустимост на отрицателния установителен иск. Нещо повече, предметът на доказване за ищците е един и същ – следва да докажат, че са собственици по наследствено правоприемство, с притежаването на което право обосновават правния си интерес да се намесят в чужда правна сфера, отричайки правата на ответника, като същевременно ще установят възникването на правото в своя патримониум. В случая е налице идентитет между отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право. При това положение и доколкото уважаването на положителния установителен иск предпоставя по-голяма по обем защита на ищците, при която с признаването им за собственици ще бъде установено, че ответникът не е собственик, то за тях липсва правен интерес от отрицателният установителен иск и обективно му съединяване с положителния установителен иск. Отсъствието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което настоящият състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява недопустим, а на разглеждане подлежи единствено предявения от ищците положителен установителен иск. / в този смисъл са и правните съображения, съдържащи се в Определение № 134 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. 3476/2017 г. по описа на ВКС, I г.о, Определение №135/01.08.2017 по дело №2110/2017 на ВКС, ГК, II г.о., Определение № 332/25.06.20 г. по гр.д. № 101/20 г. на ВКС, I г.о и др./ Ето защо производството по предявените отрицателни установителни искове, се явява недопустимо и като такова следва да се прекрати.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 13024/23.06.22 г. по описа на РС-Перник в частта по предявените от Г. Д. Д. и Б. Г. К. срещу И. Й. Д. отрицателни установителни искове да се признае за установено между страните, че ответницата не е единствен собственик на процесния недвижим имот.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3684/22 г. в тази част.

2

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищците пред Окръжен съд-Перник.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение на ищците, чрез адв.

П..

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3