Решение № 35 от 19.02.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Видин, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200590 по описа за 2025 година признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по искане на Федерална служба „Правосъдие“ 53094 Бон, Федерална Република Германия, за признаване и изпълнение на решение за плащане на финансова санкция, респ. решение № 17.3014426.8/ 14.04.2025г., постановено от Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски президиум Райнфалц, ул. „Максимилиянщтрасе“ № 6, 67346, град Шпайер, Федерална Република Германия, влязло в сила на 15.05.2025г., с което на М. Е. С., роден на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Арчар, област Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 158,50 евро /глоба- 130 евро и разходи в административното производство- 28,50 евро/.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура моли чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

Служебният защитник на засегнатото лице М. Е. С.- адвокат М. А. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава и не следва да се признава, и допуска изпълнение на чуждото решение, тъй като Удостоверението по чл.4 е непълно и не е изяснено чия е собствеността на МПС с което е извършено нарушението.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, 1 визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на горното решение, което е на държава – член на Европейския съюз – Федерална Република Германия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на правила за движение по пътищата по германския закон.

Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения, според законодателството на издаващата държава, и в частност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., М. Е. С., роден на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Арчар, област Видин, ул. „*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението, въз основа на което е издадено. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, за което е издадено решението. Решението с което е наложена финансовата санкция е на несъдебен орган, въз основа на действия, които се преследват като 2 правонарушения. Засегнатото лице е имало възможността да отнесе въпроса до съд с компетентност по наказателни дела. Видно от представеното удостоверение, производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Наложената финансова санкция /или част от нея/ не е платена. Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция и за събиране на съдебните разноски изтича, съответно на: 15.05.2028г. за глобата и на 31.12.2028г. за разноските в производството.

Представеното удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен.

С оглед горното, неоснователна е тезата на защитата за непълнота на Удостоверението по чл.4, а въпроса- чия е собствеността на МПС, с което е извършено нарушението е ирелевантен в настоящото производство.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ н а решение № 17.3014426.8/ 14.04.2025г., постановено от Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски президиум Райнфалц, ул. „Максимилиянщтрасе“ № 6, 67346, град Шпайер, Федерална Република Германия, влязло в сила на 15.05.2025г., с което на М. Е. С., роден на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Арчар, област Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 158,50 евро /глоба- 130 евро и разходи в административното производство- 28,50 евро/.

Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

СЛЕД влизането му в сила препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС.

УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

СЛЕД влизане в сила, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

3

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Видин, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200590 по описа за 2025 година признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по искане на Федерална служба „Правосъдие“ 53094 Бон, Федерална Република Германия, за признаване и изпълнение на решение за плащане на финансова санкция, респ. решение № 17.3014426.8/ 14.04.2025г., постановено от Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Полицейски президиум Райнфалц, ул. „Максимилиянщтрасе“ № 6, 67346, град Шпайер, Федерална Република Германия, влязло в сила на 15.05.2025г., с което на М. Е. С., роден на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Арчар, област Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 158,50 евро /глоба- 130 евро и разходи в административното производство- 28,50 евро/.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура моли чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

Служебният защитник на засегнатото лице М. Е. С.- адвокат М. А. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава и не следва да се признава, и допуска изпълнение на чуждото решение, тъй като Удостоверението по чл.4 е непълно и не е изяснено чия е собствеността на МПС с което е извършено нарушението.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, 1 визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на горното решение, което е на държава – член на Европейския съюз – Федерална Република Германия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на правила за движение по пътищата по германския закон.

Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения, според законодателството на издаващата държава, и в частност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., М. Е. С., роден на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Арчар, област Видин, ул. „*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението, въз основа на което е издадено. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.