Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 664 от 13.12.2022, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 2590/2022
Вид
Определение № 664
Подписан
13.12.2022
В сила
13.12.2022
Състав
Елеонора Чаначева, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. София, 13.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20228003902590 по описа за 2022 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадените три отделни частни касационни жалби от „ТРТ инвест“ ЕООД, от „Старт инвест“ ЕООД и от „Райдър 777“ ЕООД, всички срещу определение № 112/08.06.2022г. по възз.ч.т.д.№ 91 по описа на Апелативен съд - Бургас за 2022г., с което е потвърдено определение № 260140/16.02.2022г. по т.д.№ 446/2017г. на ОС - Бургас за оставяне без уважение на исканията им за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване.

В подадената чрез Адвокатско дружество „Б и П.“ частна касационна жалба на „Старт инвест“ ЕООД са въведени основанията за касационно обжалване по чл.281, т.2, предл.2 и т.3 ГПК, на които е основано искането за отмяна на обжалваното определение.Частният касатор счита, че обжалваният съдебен акт представлява отказ от правосъдие, поради което е недопустим.Поддържа, че в нарушение на ПЕС въззивният съд не е отправил преюдициално запитване до СЕС съвместима ли е с ПЕС национална правна уредба, предвиждаща такъв размер на ДТ, и според която ЮЛ – ответници по иск за обявяване недействителността на сделки не подлежат на освобождаване от такси и разноски по делото, защото притежават имущество, макар то да не е запорирано и възбранено.Посочва, че правната възможност ЮЛ да бъде освободено от ДТ, извън изрично предвидените в закона случаи, е обсъждана в практиката на ЕСПЧ, като се позовава на решение от 1

24.12.2009г. по делото „ Агромодел“ ООД срещу България, на решение от 26.07.2005г. по делото Podbielski и PPU Populare срещу Полша, на решение от 10.01.2006г. по делото Teltronic - CATV срещу Полша, на решение от 22.12.2010г. по дело С-279/09, на определение от 13.06.2012г. по дело С156/12, както и на решенията по дела С-69/14 и С-571/16. Счита, че съдът е следвало да съобрази не само нормата на процесуалния закон, но и фактите и обстоятелствата и представените доказателства, правото на ЕС и практиката на СЕС, както и правото на достъп на всеки правен субект до правосъдие, гарантирано от Конституцията. Поддържа, че съдът е следвало да съобрази фактите за обективна невъзможност на ЮЛ да осигури средства за ДТ при висящ спор за незаконосъобразност на извършени действия, когато е изключено предположение за неплатежоспособност и не се налага обявяване в неплатежоспособност.Счита, че при постановяване на обжалваното определение е допуснато нарушение на чл.6, т.1 ЕКПЧОС, която според частния касатор не прави разлика между ФЛ и ЮЛ.Твърди, че по поставените въпроси няма практика на ВКС, а практиката на съдилищата е повърхностна и едностранна.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на предпоставките по т.2, предл.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Допустимо ли е освобождаване на ЮЛ/ търговско дружество от задължение за внасяне на ДТ в производство пред съд при условие, че в националното законодателство не е предвидена възможност за освобождаване на ЮЛ/търговски дружества от ДТ, но правото на ЕС не изключва принципната възможност за освобождаване от такса, когато това се налага за осигуряване правото на ефективен достъп до съд и на ефективна съдебна защита?

2.С оглед на ефективността на правото на защита в гражданското съдопроизводство, съобразено ли е с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по см. на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, в случаите, когато се касае за упражняването на права, произтичащи от общностното право, следва ли ЮЛ, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на ДТ по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени 2 от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство?

3.Допустимо ли е ЮЛ да има право на ефективен достъп до правосъдие и на ефективна съдебна защита, съответно нарушаването на това право не представлява ли спор за нарушаване на правото на ЕС?Правото на ЕС изключва ли принципната възможност ЮЛ, в частност търговско дружество, да поиска да бъде освободено от плащане на разноски в производство пред съд?; Ако не, то в този случай съдът следва ли да приложи не чл.83, ал.2 ГПК, а критериите, посочени от СЕС, при произнасяне по това искане?

Не са постъпили в срок отговори на жалбата.

В подадената чрез адвокат В. М. частна касационна жалба на „Райдър 777“ ЕООД искането за отмяна на обжалваното определение е основано на доводи за постановяването му, без да се вземе предвид реалното му съС.ие и предвидената възможност на всяко лице да получи свободен достъп до правосъдие.Частният касатор счита, че отказът за освобождаването му от ДТ е отказ от правосъдие, който е в разрез с основните принципи на ЕС.Твърди, че не разполага с никакви активи, а с влезли в сила решения по т.д.

№879/2014г. и т.д.№ 267/2018г., и двете по описа на ПОС, е осъден да заплати десетки хиляди лева съдебни разноски и адвокатски хонорари в полза на ищците Б.и и, че срещу него са образувани изпълнителни дела.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на предпоставките по т.2, предл.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Следва ли националният съд да провери дали условията за освобождаване на ЮЛ от заплащане на ДТ за въззивна жалба представляват ограничаване на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел ?

2.Може ли националният съд, при преценка дали следва да освободи жалбоподател- ЮЛ от ДТ, да вземе предвид предмета на спора, доколкото има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта 3 на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото?

3.Когато става дума за юридически лица, може ли националният съд да взе под внимание положението им, напр. правно-организационната форма и дали съответното ЮЛ преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници и или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата?

4.При какви условия националните съдилища в България и на база на какви доказателства могат да формират преценка, че в конкретния случай ЮЛ следва да бъде освободено от такса?

5.Как следва да се степенуват критериите, заложени в практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 GREP/FreistatBayern?

Не са постъпили в срок отговори на жалбата.

В подадената чрез адвокат В. Д. частна касационна жалба на „ТРТ инвест“ ЕООД искането за отмяна на обжалваното определение е основано на доводи за постановяването му, без да се вземе предвид реалното му съС.ие и предоставената възможност на всяко лице да получи свободен достъп до правосъдие.Частният касатор се позовава на решение от 22.12.2010г. по дело С-279/09г. на СЕС, определение от 13.06.2012г. по дело С-156/12 и решенията по дело С-69/14 и С-571/16.Счита, че, с оглед на изведените от практиката на СЕС критерии относно принципа на ефективна съдебна защита, отказът за освобождаването му от ДТ води до нарушаване на правото на ефективен достъп до правосъдие, респ. до ефективна съдебна защита.Поддържа, че задължението за такса произтича от закона и неговото изпълнение е необходимо условие за надлежно упражняване на правото на въззивно обжалване на първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният срещу него иск.Частният касатор счита, че заплащането на таксата, предвид нейния размер -26 738.67лв. и сложността на правния спор, съставляват за него непреодолимо препятствие на преследваната с въззивната жалба легитимна цел - отмяната на неблагоприятното за него първоинстанционно решение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на 4 касационно обжалване се основава на предпоставката по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.С оглед на ефективността на правото на защита в гражданското съдопроизводство, съобразено ли е с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по см. на чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, в случаите, когато се касае за упражняването на права, произтичащи от общностното право, следва ли ЮЛ, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на ДТ по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо, с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство?

2.При доказателства за обективна невъзможност на ЮЛ да осигури средства за ДТ и при висящ спор за незаконосъобразност на извършени действия, но фактите изключват предположение за неплатежоспособност и не са налице доказателства, които да налагат обявяване в неплатежоспособност, следва ли да се съобразят тези факти, както и законодателството и практиката на ЕС?

3.Следва ли съдът да съобрази значителните финансови затруднения на ЮЛ да се разпорежда със средства и материални активи и не съставлява ли това поведение нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията, която не разграничава физическите и юридическите лица?

4.Следва ли, съгласно принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Съюза, съответно правото на ефективен и справедлив съдебен процес, съобразно чл.47, ал.2 и ал.3 от Хартата на основните права на ЕС и практиката по дело С-279/09 от 22.12.2010г., да допуснат в настоящия случай търговско дружество да бъде освободено то ДТ, с оглед невъзможността за заплащане на същата?

В подадения чрез пълномощник адв.С. Н. съвместен писмен отговор от А. Б., С. Б. и П. Б.а се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

5

Производството по т.д.№ 446/2017г. на ОС - Бургас е образувано по предявен против „Старт инвест“ ЕООД, „Райдър 777“ ЕООД и „ТРТ инвест“ ЕООД, както и против „Веле груп“ ЕАД, иск за обявяване на нищожността на сключения между „Старт инвест“ЕООД и „Веле груп“ ЕАД договор за ипотека от 07.02.2014г.Срещу първоинстанционното решение, с което искът е уважен, са подадени три отделни въззивни жалби от „Старт инвест“ ЕООД, „Райдър 777“ ЕООД и „ТРТ инвест“ ЕООД, които са оставени без движение и на всеки от жалбоподателите са дадени указания за внасяне на ДТ в размер на по 26 738.67лв.В срока за отстраняване на нередовностите на въззивните жалби всеки един от жалбоподателите е направил искане за освобождаване от ДТ за въззивно обжалване.В молбата си за освобождаване от ДТ „ТРТ инвест“ ЕООД е поддържало, без да представя доказателства, че не разполага с финансови средства, че е на загуба и срещу него са заведени множество търговски и изпълнителни дела. Искането за освобождаване от ДТ на „Старт инвест“ ЕООД е основано на твърдения, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на таксата, както и са представени доказателства за образувано срещу него изпълнително дело за задължения за над 1 900 000лв.

В молбата за освобождаване от ДТ„Райдър 777“ ЕООД е поддържало, без да представя доказателства, че не разполага с никакви финансови средства.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исканията и на тримата жалбоподатели за освобождаване от ДТ въз основа на данните по делото и след като е направил и справка за ГФО, обявени в Търговския регистър.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС, която е посочил, че е актуална и съобразена с практиката на ЕСПЧ и СЕС ( определение № 80/13.05.2020г. по ч.т.д.№ 1358/2019г., I т.о., определение № 265/13.07.2021г. по ч.т.д.№ 1337/2021г., I т.о., определение № 4/07.01.2022г. по ч.т.д.№ 378/2020г., I т.о., определение № 122/25.03.2022г. по ч.т.д.№ 127/2022г., I т.о. и др. ).Въз основа на нея е направил извод, че освобождаването на търговци от ДТ е възможно в три основни хипотези: 1/когато делото е за спор за нарушаване на ПЕС – съобразно с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 ХОПЕС и гарантираното право на достъп до съдилищата; 2/ когато търговско дружество с открито производство по несъстоятелност не е в съС.ие да плати ДТ, поради съществения й размер и 3/ когато вследствие на задължението за внасяне на ДТ правото на търговеца на достъп до съд е накърнено в самата си 6 същност.Въззивният съд е приел, че в случая, безспорно, първите две хипотези не са налице.За да приеме, че в случая не е налице и третата хипотеза, въззивният състав е посочил, че в практиката на ЕСПЧ и в цитираната съдебна практика на ВКС, се приема, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в т.ч. и чрез изискване да се заплати определена ДТ на съда, но, само по себе си, това ограничение на правото на достъп, не е несъвместимо с чл.6, §1 от ЕКПЧОС, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност; Факторите, които се преценяват в тази връзка, могат да бъдат следните: предмета на спора; доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото;значимостта на неговия интерес; сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали съставляват непреодолимо препятствие пред с достъпа до правосъдие; правно-организационната форма и дали съответното ЮЛ преследва стопанска цел; финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да набавят необходимите средства за предявяването на иска или за подаването на жалбата; платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който въпросното ограничение е наложено.Формирани са мотиви, че влошеното или затруднено финансово съС.ие, на което единствено се позовават тримата жалбоподатели, не е единствен или основен фактор, който в случая трябва да се изследва и съобразява. Въззивният съд е посочил, че тримата жалбоподатели са имали възможност и са защитавали интересите си в пълноценно развилото се първоинстанционно съдебно производство, като са ползвали професионално адвокатско съдействие, изложили са тезите си, направили са възраженията си и са посочили доказателствата си; че размерът на разноските във връзка с обжалване на първоинстанционното решение е разумен с оглед естеството и правната сложност на спора; че и трите дружества имат възможно найоблекчената правно-организационна форма – еднолични дружества с ограничена отговорност, при която едноличният собственик на капитала има възможност - без формални процедури и без съгласуване с други лица и без ограничения - да подпомага дейността на собственото си дружество, вкл.