Решение № 219 от 28.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Благоевград, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Здравка Янева в присъствието на прокурора Е. Хр. С. като разгледа докладваното от Величка Пандева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600333 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по протест на РП Благоевград, ТО гр.Разлог против присъда с която подсъдимата Ц. Н. М. е призната за невиновна в това, че на 06.02.2017 г. в гр. Разлог пред надлежен орган - съд, по гражданско дело № 1201 по описа за 2016 г. на Районен съд - Разлог в съдебно заседание съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че на 01.11.2016 г. и на 04.11.2016 г. на входните врати (дървена и алуминиева) на търговски обект - магазин за хранителни стоки, собственост на Потребителна кооперация „П. гр. Р., находящ се в село Г. общ. Р. не са били поставени лепенки и не са лепени лепенки, заявявайки следното: „...Не бяха поставени лепенки на вратата...Това беше след 01.11.2016 г., няколко дни след самата ревизия...Като отидохме на място нямаше лепенки....

Не бяха сложени лепенки на вратите... Преди 21.11.2016 г. не са поставени лепенки.“ престъпление по чл. 290, ал. 1 пр.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение.

Със същата присъда подсъдимата М. е призната за невиновна в това, че на 06.02.2017 г. в гр. Разлог пред надлежен орган - съд, по гражданско дело № 1201 по описа за 2016 г. на Районен съд - Разлог в съдебно заседание съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че на 01.11.2016 г. и на 04.11.2016 г. на входните врати (дървена и алуминиева) на търговски обект - магазин за хранителни стоки, собственост на Потребителна кооперация „П. гр. Р., находящ се в село Г. общ. Р. не са били поставени лепенки и не са лепени лепенки, заявявайки следното: „...Аз не съм залепила лепенка...“ - престъпление по чл. 290 ал. 1 пр.1 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е обвинение. оправдана по повдигнатото й

В с.з. протестът се поддържа. Представителят на държавното обвинение изразява становище, че присъдата на първоинстанциония съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна.

Според представителя на държавното обвинение, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимата Ц. М. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.290, ал.1 от НК. Искането е присъдата на районния съд да бъде отменена и постановена друга, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъплението по посочената правна квалификация, при което да й бъде наложено съответно наказание.

Подсъдимата М. се явява лично и с адв. Р. и адв.С., които оспорват протеста и пледират присъдата на районния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателствени източници.

Окръжният съд разгледа протеста в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният протест е процесуално допустим, като разгледан по същество същият се явява неоснователен:

С обжалваната присъда подсъдимата Ц. М. е призната за невиновна и оправдана по възведените й обвинения за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Установеното от фактическа страна сочи на обстоятелствата изложени и в мотивите на първоинстнционния съд:

С протоколно определение от 06.02.2017 г. подс. Ц. М. е била допусната в качеството на свидетел по гражданско дело 1201 по описа за 2016 г. на Районен съд – Разлог. Посоченото гражданско дело е образувано по искова молба, предявена от св. Р.И.П. против Потребителна кооперация „П. Р., с която П. претендирала отмяна на наложеното й наказание „дисциплинарно уволнение“, като нарушението, за което е наложено същото е неявяване на работа в периода от 01.11.2016 г. до 09.11.2016 г. и моли за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност - продавач – консултант. На 01.11.2016 г. около 9,30 сутринта служителите на ПК „П. Р. - подсъдимата М., свидетелите Д., Б., П. и С. посетили търговския обект, в който св.Р. П. е работила – магазин в с. Г.. Целта на посещението е била извършване на ревизия по повод на установени предходни липси в голям размер. Преди започването на ревизията на място е дошла и св. Р. П., която е отключила магазина, а впоследствие са се присъединили и свидетелките В. П., И.М. и П. П..

След приключване на ревизията, двете врати на търговския обект са били заключени и на тях били поставени бели хартиени лепенки с печата на ПК „П.Р., за да се осигури по този начин невъзможност за достъп до обекта до установяването на резултатите от ревизията.

Към момента на приключването на ревизията подсъдимата М. е била на място, но дейността й е била свързана с отчитане на бързоразвалящи се стоки, изнесени от магазина и пренасянето им до автомобила, заедно със свидетеля С.. На 04.11.2016 г. подсъдимата, 2 заедно със свидетелката Р. П. отново са посетили магазина, за да бъде изнесена част от стоката, като при отварянето му са отлепили лепенките, след което отново са ги залепили.

Хартиените лепенки са били поставени на вратите на търговския обект до 21.11.2016 г.

Подсъдимата М. е разпитана в открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2017 г. и в показанията си сочи, че на 01.11.2016 г. била извършена ревизия на магазина, в който свидетелката Р. П. е работила като продавач – консултант. Заявила е, че след приключването на ревизията на 01.11.2016 г. не били поставяни лепенки на вратата на магазина, както и че лепенки не е имало и на 04.11.2016 г. и на 21.11.2016 г., като в разпита си сочи инкриминираните фрази: „...Не бяха поставени лепенки на вратата...Това беше след 01.11.2016 г., няколко дни след самата ревизия...Като отидохме на място нямаше лепенки....

Не бяха сложени лепенки на вратите...Преди 21.11.2016 г. не са поставени лепенки“, както и "..Аз не съм залепила лепенка..."

Първоинстанционното гражданско производство е приключило с постановяването на решение № 2171 от 10.04.2017 г., с което исковите претенции на св. Р. П. по чл. 344 ал. 1 т. т. 1, 2 и 3 от КТ били уважени. Решението е обжалвано от ответника – работодател ПК „П.

Р. пред Окръжен съд – Благоевград и въз основа на жалбата е образувано въззивно гражданско дело № 472 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – Благоевград. На 04.10.2017 г.

Ц. М. депозира молба пред Окръжен съд – Благоевград с искане да бъде разпитана повторно пред въззивната инстанция, което мотивира с евентуалното приложение на разпоредбата на чл. 292 от НК. С протоколно определение от 19.10.2017 г. решаващият състав на Окръжен съд – Благоевград е оставил без уважение искането на М. за преразпита й.

Изложената фактическа обстановка е приета от РС въз основа на показанията на свидетелите Р. П., В. П., Д.К., П. П., И.М., Н.М., Г. Б., Е. Д., С. П., И. С., Ц.П. и Г.Л. (показанията на последните шестима свидетели, са прочетени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК) и писмените доказателства - надлежно приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

От правна страна окръжният съд споделя изводите, че с деянието си подсъдимата Ц. М. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, като на 06.02.2017 г. в гр.Разлог пред надлежен орган - съд по гражданско дело № 1201 по описа за 2016 г. на Районен съд - Разлог в съдебно заседание съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че на 01.11.2016 г. и на 04.11.2016 г. на входните врати (дървена и алуминиева) на търговски обект - магазин за хранителни стоки, собственост на Потребителна кооперация „П. гр. Р., находящ се в село Г. общ. Р. не са били поставени лепенки и не са лепени лепенки, заявявайки следното: „...Не бяха поставени лепенки на вратата...Това беше след 01.11.2016 г., няколко дни след самата ревизия...Като отидохме на място нямаше лепенки.... Не бяха сложени лепенки на вратите... Преди 21.11.2016 г. не са поставени лепенки.“ Същото е установено от събрания и кредитиран доказателствен материал който е безспорен по отношение действията на М., която е възприела поставянето на хартиени лепенки на входните врати (дървена и алуминиева) на търговски обект магазин за хранителни стоки, собственост на Потребителна кооперация „П. гр. Р., както и 3 периода от време, през който те са останали на вратите на магазина. М. е била служител на ПК „П.“ и на 01.11.2016 г. е била ангажирана с извършването на възложена върху обекта ревизия, извършена съвместно с свидетелите Д., П. и С., като при приключването на проверката тя е била на място и е възприела факта на поставянето им. Извън показанията на посочените свидетели са и тези на свидетелката Р. П., която потвърждава, че на 04.11.2016 г. М. е отишла, за да вземе още стоки от магазина и лично е отлепила лепенките от вратите му. Съответни на тези показания са и тези на св. Н.М., който като безпристрастен свидетел заявява,, че всяка вечер е пазарувал от магазина, стопанисван от ПК „П.“ и на процесната дата е установил, че същият е запечатан, като на вратите му били поставени лепенки. Подс. Ц. М. е съзнавала, че потвърждава неистина.

Поради липса на категоричност в свидетелските показания относно факта на залепянето на лепенките на входните врати на търговския обект лично от Ц. М., досежно престъплението по чл.290, ал.1 от НК за това, че на 06.02.2017 г. в гр. Разлог пред надлежен орган - съд по гражданско дело № 1201 по описа за 2016 г. на Районен съд - Разлог в съдебно заседание съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че на 01.11.2016 г. и на 04.11.2016 г. на входните врати (дървена и алуминиева) на търговски обект - магазин за хранителни стоки, собственост на Потребителна кооперация „П. гр. Р., находящ се в село Г. общ. Р. не са били поставени лепенки и не са лепени лепенки, заявявайки следното: „...Аз не съм залепила лепенка…“ правилно и обосновано е оправдаването на подсъдимата.

Настоящият въззивен състав, така както и първата съдебна инстанция, намира, че деянието по чл.290, ал.1 от НК, за това, че на 06.02.2017 г. в гр. Разлог пред надлежен орган - съд по гражданско дело № 1201 по описа за 2016 г. на Районен съд - Разлог в съдебно заседание съзнателно потвърдила неистина, твърдейки, че на 01.11.2016 г. и на 04.11.2016 г. на входните врати (дървена и алуминиева) на търговски обект - магазин за хранителни стоки, собственост на Потребителна кооперация „П. гр. Р., находящ се в село Г. общ. Р. не са били поставени лепенки и не са лепени лепенки, заявявайки следното: „...Не бяха поставени лепенки на вратата...Това беше след 01.11.2016 г., няколко дни след самата ревизия...Като отидохме на място нямаше лепенки.... Не бяха сложени лепенки на вратите... Преди 21.11.2016 г. не са поставени лепенки.“, макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, се характеризира с малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК във втората хипотеза на цитирания текст. Съгласно съдебната практика малозначителността на деянието е обусловена от констатация, че то не е общественоопасно поради невъзможността дееца да упражни значимо за наказателното право отрицателно въздействие върху обществените отношения, какъвто е и настоящия случай. Конкретиката на случая, съотнесена към личността на подсъдимата – неосъждана, трудово ангажирана, с добри характеристични данни, мотивира настоящият състав да приеме, че макар формално подсъдимата да е осъществила признаците на това престъпленията по чл.290, ал.1 от НК, то не е престъпно, поради явно незначителната му обществена опасност. По тези съображения и досежно това престъпление, на посоченото основание оправдаването на подсъдимата Ц.

М. е правилно.

4

Предвид горното, въззивният съд намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.