Решение № 155 от 13.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Разлог, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. СукА.нски при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200205 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от И.Н.Е., с ЕГН*, против НП №* от 02.01.2025 г. издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити с/у акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В СЗ, жалбоподателя не се явява лично, за него се явява адв. Б. от АК-Б., която пледира, че жалбата е основателна и доказана, и моли да бъде уважена. Претендира разноски.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото док-ва и съобрази закона с оглед правомощията си по съд. Контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.11.2024 г. в 22:29 ч . в г.Р., по у.„О.“, пред х.„П.“, с посока на движение от кръстовище образувано м/у у.„О.“ и у.„Х.Б.“ към у.„Ш.“, управлява л. а. марка и модел „Ф.Г.“ с рег. №*, собственост на Я.И.Е..

При извършената проверка от полицейски служители било установено, че управляваното МПС е със служ. прекратена на регистрация от 20.08.2024 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, - липса на валидно сключена застраховка „ГО“.

АНО е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“, от200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на адм. нарушение, както и от приложените писмени док-ва, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН, реквизити – описано е 1 нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.

Действително, от обективна страна се установява че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служ., като това служ. може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, като за тази прекратена регистрация задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС. В този смисъл следва да се отбележи, че чл.574, ал.10 от КЗ, изисква от ГФ първо да уведоми надлежно собственика на МПС-то, че задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите е била прекратена и не е подновена. Освен това законът дава срок от 14 дни на собственика на МПС-то да представи док-ва за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Ако собственикът на МПС-то не е получил уведомлението от ГФ той няма как да узнае, че за него е започнал да тече горепосочения 14-дневн срок по чл.574, ал.10 от КЗ. Според чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ, едва когато този 14-дневен срок по чл.574, ал.10 от КЗ, изтече и не са били предоставени док-ва за сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, ГФ следва да уведоми компетентните органи (МВР), че следва да се прекрати регистрацията на МПС-то, което в случая не е направено. Уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ, трябва да е достигнало до знанието на собственика на МПС-то и че без то да му е връчено надлежно – няма как да се предприемат действия от страна на ГФ по информиране на съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, а съответно и от тях по прекратяване на регистрацията на автомобила.

От писмените док-ва се установява, доколкото нищо не сочи противното, че л. а., управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на ГО, но за това действие не е уведомен собственика на автомобила – Я.И.Е.. Следователно, при извършеното служ. прекратяване на регистрацията, НО не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното служ. прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11, след уведомлението по ал.10, да изиска и получи рег. табели на въпросния л. а.. Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила, са попречили на нарушителя И.Н.Е., да осъзнае общественоопасния хар-р на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, с разпоредбата на 2 чл.143, ал.15 от същия Закон, която предвижда единствено отбелязване в АС на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служ.то прекратяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат за настъпването на процесните обстоятелства, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случаите по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Липсата на уведомяване на собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП, не е изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е със служ. прекратена регистрация на 20.08.2024 г. се явява преждевременно действие – несъобразено с изискванията на закона.

От субективна страна не е доказано извършването на процесното нарушение, тъй като нито собственикът на автомобила, нито ползвателят му към 16.11.2024 г. не се доказа да са знаели, че л. а. марка и модел „Ф.Г.“ с рег. №*, е бил със служ. прекратена регистрация и развитите в тази връзка доводи в жалбата се явяват напълно основателни.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят И.Н.Е., с ЕГН*, не е действал виновно, а от там и извършеното от него не съставлява адм. нарушение. Горният извод се подкрепя и от Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по Тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

В този смисъл, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани док-ва за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение.

Предвид гореизложеното, съдът намира че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН.

По разноските:

Жалбоподателят ч/з процесуалния му представител, претендира присъждането на разноски по Договор за правна защита и съдействие, от 500.00 лева.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК. По силата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държ. такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат.

От съдържанието на приложения на л.29 договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025 г., приложените пълномощно и списък с разноски се установява, че жалбоподателят И.Н.Е., е възложил на адв. Б.Б. от АК-Б., оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД №205/2025 г. пред Рг.РС. Договореното адв. възнаграждение е 500.00 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълк. решение №6 от 06.11.2013 г. по дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и 3 фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. В случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.

В чл.36, ал.2 от ЗАдв. е посочено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор м/у адвоката и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАдв.С размер за съответния вид работа.

Минималните размерите на адв. възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Съгласно Наредбата, в редакцията от 18.02.2025 г., когато адм. наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адв. възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2, в/у ст-стта на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1`000.00 лева е 400.00 лв. В случая е наложено адм. наказание глоба от 200.00 лева и минималното адв. възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400.00 лева. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 400.00 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника.

Според легалното определение на §1, т.6 от ДР, на АПК „Поемане на разноски от АО“ е поемане на разноските от ЮЛ, в структурата на което е АО. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, възнаграждение на адвокат в случая подлежи на възстановяване от бюджета на ОДМВР-Б., чийто орган – РУ-Р. е издал отменения адм. нак. акт.