Решение № 341 от 21.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. С.З., 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500456 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по въззивна жалба,подадена от С. М. Т. от гр.П.Б., чрез адв.Х. Р. от САК против решение № 202/12.04.2024г., постановено по гр.д.№ 706/2023 г. по описа на Районен съд К..

Въззивницата С. М. Т. обжалва първоинстанционното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено в противоречие с процесуалните правила и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка и е достигнал до неправилни изводи в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и в противоречие с материалния закон. Счита, че районният съд грешно е направил извод, че праводателите на ищците са владели мястото и постройката в него като владелци, а не се касае за т.нар. търпими действия, като сочи, че за да е налице владение не трябва да има съгласие на действителния собственик за ползване на вещта, а напротив дори трябва да има противопоставяне от негова страна и отблъскване на истинския собственик от страна на владелеца. Посочва практика на ВКС по сходни казуси. Отново в противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищците са владели спорната постройка на основание годно да ги направи собственици. Въззивницата счита, че намерението за своене на чужда вещ, което е елемент от фактическия състав на владението отсъства в процесния случай, защото ищците твърдят, че през цялото време са си мислели, че гаражът принадлежи към техния имот по 1 закон и по документи, така че няма как да тече придобивна давност за своене на своя вещ. Посочва, че фактът, че праводателят на ищците е декларирал гаража в данъчната си декларация през 1998г. и е заплащала данъци за него също е ирелевантен, защото ако тя се е считала за собственик на гаража и на земята по закон е съвсем естествено да декларира постройката. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като постановено в противоречие с процесуалните правила, материално незаконосъобразно и необосновано и да бъде постановено ново, с което бъде отхвърлен изцяло предявения от К. И. Р. и Г. К. И. срещу С. Т. иск, като неоснователен и недоказан. Моли да й бъдат присъдени направените разноски в настоящето производство.

Въззиваемите К. И. Р. и Г. К. И. и двамата от гр.П.Б., чрез адв. Ц. М. от АК С.З., изразяват становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде оставено в сила, а подадената въззивна жалба да се остави без уважение. Считат, че не отговаря на истината изложеното в жалбата, а именно, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка и така е достигнал до неправилни изводи в противоречие с писмените и гласни доказателства по делото. Напротив, считат, че съдът правилно е приел, че въззиваемите са собственици на основание давностно владение на процесния гараж, правилно е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства и е достигнал до точните правни изводи. Въззиваемите вземат становище по наведените във въззивната жалба оплаквания. Молят при разглеждане на жалбата съдът да има предвид, че основните въпроси по делото са кой е собственик на процесната постройка и на какво основание. Сочат, че и по регулация и по давност процесната постройка принадлежи и винаги е принадлежала на ищците. Молят да бъде отхвърлена въззивната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да им бъдат присъдени направените разноски в настоящето производство.

Въззиваемият П. Й. Р. не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищците К. И. Р. и Г. К. И., двамата чрез пълномощника си адв. Ц. И. М. от АК-С.З., са предявили иск против П. Й. Р., и С. М. Т.. Ищците твърдят, че били собственици на поземлен имот с идентификатор *** и постройките в него в гр. П.Б. ул. „*******, който имот придобили по наследство от С.Г.Р. - съпруга на първия ищец и майка на втория, притежаваща имота по нот. акт № 197, т. 8, н.д. № 2527/1991 г. на КРС. Сочат, че първият ответник бил бивш собственик на съседния им имот ***, в гр. П.Б., ул. „****** и постройки, който продал през 2022 г. на втората ответница по делото с нот. акт. № 180, т. 6, н.д. № 1053/2022 г. на н2 с Н.К.. Наскоро установили, че първият ответник продал на втората ответница не само собствения си имот и всички сгради в него, а и гаража на ищците сграда с идентификатор *** с площ от 31 кв. м., който гараж, непосредствено преди да продаде, ответникът Р. записал в кадастъра като част от имота си. Този гараж бил построен на граничната линия между двата имота /на ищците и този на ответниците/, ищците го строили през 1976 г. в тяхното място, владели го от момента на построяването му, респективно тяхната наследодателка, а преди нея и нейните родители, никой не го спорил и никой не смущавал владението им, което продължавало и към момента. Години наред заплащали и данъците за него. Достъп за този гараж имало само от улицата пред къщата на ищците и само от вътрешния двор на техния имот.

Освен това, този гараж винаги бил част от техния имот, видно от приложените документи - скици, планове и др., нот. акт № 197, т. 8, н.д. № 2527/1991 г. на КРС, както и от титула за собственост на първия ответник - нот. акт № 99, т. 3, н.д. № 853/1995 г. на КРС, затова не им било известно как гаражът станал част от имота му и след това бил продаден на втората ответница. Сочат, че ако теренът, на който е бил построен въпросният гараж, към момента на построяването му е бил техен, то те били станали собственици на гаража по силата на приращението, ако пък по време на построяването на гаража теренът е бил включен в съседния парцел на ответниците, то тогава претендират, че са станали собственици на гаража на основание наследство и давностно владение. Макар и да били във владение на гаража и никой да не го спорел, се оказвало, че ответниците имали титул за собственост на тяхно име и че гаражът бил включен към техния имот, което обуславяло правния интерес на ищците от водене на настоящото производство.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на всички ответници, че ищците са собственици на гараж, представляващ постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** с площ от 31 кв.м., построен в поземлен имот с идентификатор *** от 523 кв.м. гр.П.Б. ул. „******, при граници: имоти № ***; ***; ***; ***;

*** на основание наследство и давностно владение и евентуално на основание приращение, което уточнение са направили в последното открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2024г. в КРС. Претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответниците. Заявява, че от представената скица ставало ясно, че процесната сграда представлявала постройка на допълващото застрояване, като такава тя нямала самостоятелно предназначение и не представлявала отделен обект на правото на собственост.

Поради това тя не можела да бъде придобивана отделно от поземления имот и от основната сграда в имота. Като второстепенна, помощна сграда, тя следвала собствеността на жилищната сграда и мястото, в което били построени. Във връзка с изложеното, счита, че искът за придобиването по 3 давност на процесната сграда бил недопустим. Искът за придобиването на процесната сграда като приращение се явявал допустим, но вероятно неоснователен.

Ответникът П. Р., редовно призован, се явява в откритото съдебно заседание и оспорва исковете. Заявява, че познава К. и Г.. Предполага, че те живеят в къщата в гр. П.Б.. Преди тях са живели баба Й., дядо Г. и кака С.. С. е майката на Г., тя починала преди няколко години. Дядо Г. и баба Й. били покойници. Баба му закупила имота и съседите дядо Г. и баба Й. я помолили за ползване на част от имота, върху който днес лежи постройката за която става въпрос. Баба му никога не била подписвала документ за каквото и да е било. Тя била с голямо сърце и казала „Добре, ползвайте го като комшии“.

Виждайки кога е построена сградата, ответникът бил на три години. Заварил я построена. В построеното имало баня, ходили да се къпят в тази баня. По това време нямало бани в къщата. Ответникът не може да каже кой го е строил.

После заминал за чужбина, това било преди 30 години. Нямал идея дали по онова време са вкарвали автомобил, дали изобщо са имали автомобил.

Спомените му са за банята. Тогава е бил 7-8 годишен и един път е ходил в тази баня. Не я ползвали редовно. С дядо Г. и баба Й. са били в много добри отношения. Ответникът подал жалба, за да бъде разрушена постройката, за да може да си ползва имота. Според него строителството е незаконно, залепено е за неговата къща. Преди продажбата искал да се събори постройката, за да може новият собственик да ползва земята. Постройката била изцяло в неговата скица и в неговия имот. През 1993 г. ответникът заминал в чужбина.

Имотът му е прехвърлен през 1995 г. чрез покупко-продажба от баба му. Тя решила да му го прехвърли. Много пъти след 1993 г. се е връщал в Б.. Когато се връщал отсядал при родителите си. Ходил и в къщата и от 2000 г. започнал ремонта. Не можел да отсядал в къщата, защото всичко било отворено.

Родителите му поддържали двора. Към 2000 г. оправил покрива. Нямал възможност, финансова и време, за да довършва ремонта. От 2001 г. замразил строежа. След това заминал за Франция. Не ползвал постройката.

В първото по делото заседание се явява адв. З. процесуален представител на ответницата С. Т.. Оспорва изцяло исковата молба, фактите и обстоятелствата изложени в нея. Така наречената „сграда“, каквато и да е, тя била навес, в който била построена лятна баня, ползвана от съседите. Това обстоятелство била разказано и на доверителката й, преди закупуване на имота. Казано било, че това е постройка на допълващо застрояване, която се ползва от съседите като баня. Предвид обстоятелството, че на доверителката й бил назначен особен представител от съда, адв. Г., която е подала отговора на исковата молба, който адв. З. заявява, че го поддържа.

По делото от фактическа страна е установено следното:

Представен е Нотариален акт № 99 том III по дело № 853 от 05.04.1995г., с който П.В. Д. ЕГН ********** от гр. П.Б. продава на внука си П. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П.Б. чрез пълномощника му Й. Р. Й.

ЕГН ********** от гр. П.Б. недвижим имот с площ 471 кв.м., съставляващ 4 парцел III по плана на гр. П.Б., заедно с построените в него жилищна сграда и навес при граници: Р.С., И.В., Г. К. и Ц.Р..

Видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №180 том VI, рег № 10644 дело № 1053 от 06.12.2022г. нотариус Н.К., П.

Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П.Б., ул. „****** е продал на С. М. Т., ЕГН **********, гр. П.Б., ул. „******* жилищна сграда с идентификатор *** с площ 76 кв. м. на един етаж, постройка на допълващо застрояване *** с площ 31 кв. м. на един етаж, постройка на допълващо застрояване *** с площ 17 кв. м. на един етаж, постройка на допълващо застрояване *** с площ 23 кв. м. на един етаж, постройка на допълващо застрояване *** с площ 26 кв. м. на един етаж при граници на имота № ***; ***;

***; ***; *** за сумата от 30 000лв.

Преди продажбата на 05.12.2022г. П. Р. е подал жалба до Кмета на Община П.Б. по повод незаконно строителство, извършено в негов имот от съседа му - Г. К. И.. Твърди, че последният построил на границата на имотите им, но изцяло в имота на жалбоподателя гараж, който използва и към момента , без негово разрешение, без да е учредявал каквото и да е право и без дори да е бил уведомен.