Решение № 260030 от 08.02.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ гр.

Ловеч, 8.02.2021 година в ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

2.ПЛАМЕН ПЕНОВ при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от съдия

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр. д. № 717 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение №26069/27.10.20 г. по гр.д.№947/19 г. от РС-Троян, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), иск по реда на чл.422 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на И.Ц.В. – П., ЕГН **********,*** съществуването на вземания в полза на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), за които са издадени Заповед № 112 за изпълнение на парично задължение от 05.04.2018 г. и Изпълнителен лист от 05.04.2018 г. по ч.гр.д. № 293/2018 г. по описа на PC Троян, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015 г. и включващи: сумата от 9229,70 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението в съда - 04.04.2018 г., до изплащане на вземането; 341,35 лева - договорна лихва за периода от 16.10.2017г. до 03.04.2018 г.; 13,24 лева - мораторна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 03.04.2018 г.; 120,00 лева - заемни такси, отхвърлено е направеното от "ОТП

Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) искане за присъждане на сторените в заповедното производство разноски в размер на 194,09- сто деветдесет и четири лева и девет стотинки за заплатена държавна такса, като неоснователно; осъдена е на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) следните суми, произтичащи от неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015г., и включващи:

- 9229,70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;

- 328,53 /триста двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ лева - неизплатена възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на обявяване на предсрочната изискуемост (29.03.2018 г.) вноски с падежи от 03.11.2017 г. вкл. до 03.03.2018 г. вкл.

- 1466,49 лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 9229,70 девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г. вкл.

- 120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит; осъдена е

И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** да заплати на

"ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), сумата в размер на 856.00 – осемстотин петдесет и шест лева, представляваща разноски в настоящото производство, съобразно уважената/отхвърлена част. с което е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,

Постъпила е въззивна жалба с вх.№261374/13.11.20 г. от адв.Геораги Г. *** в качеството му на особен представител на И.В.П. против съдебно решение №260069/27.10.2020 по гр.д. №947/2019 г. на ТРС, в частта в която е осъдил на основание чл. 79,ал. от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ И.Ц.В. –П. да заплати на „ОТП-Факторинг България“ЕАД/като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“-ЕАД—цедент/ суми, произтичащи от неизпълнението на договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015 г. , а именно : 9229,70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;328,53 /триста двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки/ лева - неизплатена възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на обявяване на предсрочната изискуемост (29.03.2018 г.) вноски с падежи от 03.11.2017 г. вкл. до 03.03.2018 г. вкл.1466,49 лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 9229,70 девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г. вкл.- 120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит. Въззивникът посочва, че въззиваемият няма вземания към И.В. – П., тъй като не и е съобщавано извършването на прехвърляне на вземането по договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15 май 2019 година и не е изпълнена разпоредбата на член 99, алинея 4 от Закона за задълженията и договорите. Въззивникът посочва, че приложеното известие не съдържа подпис на получателя и уведомителното писмо не е връчено на И.В.- П.. По въззивната жалба се прави възражение, че в делото не са представени разписка или преводно платежно нареждане, от което да е видно че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила и заплатила на И.Ц. кредита, посочен в исковата молба. Изтъква се, че от извлечението се установява единствено, че на 27-ми юли 2015 година по сметка на въззивника е постъпила сумата 11000 лв., но не е видно кое лице е превело тази сума и няма писмени доказателства, от които да се установи, че е именно цитираната банка. Въззивникът обсъжда заключението по съдебно-счетоводната експертиза,в която е посочено, че главницата е в по-малък размер, а именно 9152, 70 лева. Позовава се на недействителност на договора за кредит за текущо потребление от 27 юли 2015 година с оглед правилото на член 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени изискванията на член 11, алинея първа, точка 20 от Закона за потребителския кредит. Според въззивника, нищожни са всички клаузи, които предвиждат лихва за забава и които се съдържат в представения по делото договор за кредит за текущо потребление и Общи условия за предоставяне кредити за текущо потребление.Цитира член 19.1 и член 19.2 от Общите условия ,които са неравноправни по смисъла на член 143, алинея първа и алинея втора, точка пета от Закона за защита на потребителите.

Обсъжда се действието на член 24 от Закона за потребителския кредит и член 143 до 148 от Закона за защита на потребителите. Изтъква се, че ответникът, като физическо лице, има качеството на "потребител" по смисъла на параграф 13, точка първа от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и договорът за кредит и общите условия са били изготвени предварително. Въззивникът счита, че не е имало възможност да влияе върху тяхното съдържание. По въззивната жалба се изтъква неравноправност на клаузите, които предвиждат лихва за забава по договора за кредит ,Общите условия и въззивникът счита, че не дължи наказателна лихва за забава по чл. 19. 2 от Общите условия в размер на 1466.49 лв. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени съдебния акт №260069 от 27 октомври 2020 година по гр.дело №947 по описа на Троянски Районен съд за 2019 година, в атакуваната част като предявените обективно съединени искове, с правно основание член 79, алинея първа от ЗЗД във връзка с член 430 от Търговския закон, бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

Въззиваемият е представил писмен отговор №261941 от 14 декември 2020 година, в който е посочено, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.. Въззиваемият заявява, че правилно първоинстанционният съд е счел за неоснователни възраженията на ответника за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането по договора за цесия от 15-ти май 2019 година.Посочва се, че с изрично пълномощно, прието като доказателство по делото, цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията по силата на договор за цесия от 15 май 2019 година и до въззивника е изпратено уведомление по реда на член 99, алинея трета от ЗЗД. Според въззиваемия изискването да се извърши уведомяване от цедента не препятства прехвърлителя да упълномощи друго лице за това процесуално действие /в т.ч. и цесионера /,доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Изтъква ,ч дори да се приеме не надлежно уведомяване на ответника, то същият е узнал за цесията с връчване препис от исковата молба по настоящето производство и представените към нея доказателства по реда на член 131 от ГПК. Заявява, че представляването на ответника от особен представител не противоречи на този извод, тъй като поражда всички правни последици. Въззиваемият обсъжда изводите по съдебно-счетоводната експертиза и счита, че от тях безспорно се доказва получаването и усвояването еднократно на сумата в размер на 11000 лева на дата 27 август 2015 година по процесния договор за кредит. Твърди, че сумата е постъпила по разплащателна сметка, по която е следвало да се извършва и погасяването и в този смисъл са заключенията по неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза. За въззиваемия неоснователни са и възраженията за недействителност на договора за кредит, поради липса на право на отказ на потребителя от договора и срока , в който може да бъде упражнено. В писмения отговор се обсъжда действиято на член 3.2 от общите условия, в който е посочено усвояване на кредита в срок до 30 дни и с изтичането му ангажимента на кредитора отпада. Посочва се, че на 27-ми юли 2015 година кредитът е бил усвоен от И.В.П.. Изтъква, че банката - кредитор не се е позовавала на автоматична предсрочна изискуемост, независимо от уговорката за такава при условията на член 19.2 от Общите условия към договора и по никакъв начин не е накърнил правата на кредитополучателя. Заявява, че при преустановяване на погасяването на задължението по договора за кредит за текущо потребление от 27-ми юли 2015 година, кредиторът е приложил санкциите, предвидени в точка 19.2 на глава 7 „Отговорности и санкции“ от Общите условия към договора и обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на това обстоятелство представят уведомление от 23 февруари 2018 година до въззивника, връчено на 29 март 2018 година лично. За въззиваемия възраженията на ответника, относно методологията и начина на формиране на лихвения процент по договора за кредит, също остават недоказани. Подробно се обсъждат действието на член 146, алинея първа от Закона за защита на потребителя и нормативните разрешения по Директива 93/ 13/ ЕИО на съвета от 5 април 1993 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и член 8 от договора за потребителския кредит. Посочва се, че действително по представената съдебно-счетоводна експертиза към датата на заключението 17 септември 2020 година главницата на дълга е възлизала на 9152,70 лева. Въззиваемият моли въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение №260069 от 27 октомври 2020 година по гражданско дело №947/2019 година на Районен съд –Троян/включително и в частта за разноските/, както и да бъдат присъдени съдебни разноски за въззивната инстанция.